Решение № 204 от 21.05.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Велико Търново, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20264110200304 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят П. К. Дрганов е обжалвал НП № 25-1275-003355/19.12.2025 г. на началник Сектор „ПП“-*** в ОДМВР-***, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 102.26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводително жалбата писмо се прави възражение за прекомерност на евентуални претенции на жалбоподателя за разноски с искане техният размер да бъде намален.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

От доказателствената съвкупност се установява, че с Постановление № *** г. на РП*** за отказ да се образува досъдебно производство била прекратена поради липса на данни 1 за извършено престъпление от общ характер преписка № *** г. на ОДМВР-***, образувана по жалба на лицето И. М. О. във връзка с получен от него ел. фиш за налагане на глоба. В постановлението било прието, че процесният товарен автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на И. М. О., бил обявен за издирване в ШИС с идентификационен номер, въведен в Република ***, впоследствие бил задържан, иззет и предаден на репатриране в Република *** чрез „***“ ЕООД – гр.***. Автомобилът не бил репатриран, останал във владение на дружеството, не бил дерегистриран към *** г. и се водел собственост на И. М.

О.. РП-*** приела, че не е от нейната компетентност да взема отношение по повод регистрацията на този автомобил, като екземпляри от постановлението било постановено да бъдат изпратени на собственика И. М. О. и на началник Сектор „ПП“ при ОДМВР- ***. В регистъра на Сектор „ПП“-*** при ОДМВР-*** на *** г. било отразено, че регистрацията на процесния автомобил е прекратена по разпореждане на съдебен или административен орган – писмо №*** г. на РП-***, вх. № *** г. на сектор „ПП“-***.

На *** г. бил съставен АУАН, серия GA № 4138503/16.06.2025 г. срещу жалбоподателя П. К. Д. за извършено на същата дата нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

С мотивирана резолюция № *** г. на началник група в ОДМВР-*** на основание чл.

54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН с оглед на данни за извършено престъпление от общ характер било прекратено образуваното с

АУАН, серия GA № 4138503/16.06.2025 г. административнонаказателно производство, водено срещу жалбоподателя П. К. Д. за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и материалите били изпратени на ***. С Постановление от *** г. на *** на основание чл. 213, ал. 1 от НПК бил постановен отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК по преписка вх. № *** г. на ***, образувана въз основа на преписка вх. № *** г. на сектор „ПП“ при ОДМВР-***.

Настоящото административнонаказателно производство е образувано на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН със съставянето на НП № 25-1275-003355/19.12.2025 г. на началник Сектор „ПП“-*** в ОДМВР-***.

НП № 25-1275-003355/19.12.2025 г. на началник Сектор „ПП“-*** в ОДМВР-*** е съставено за това, че на *** г., около *** часа, в община ***, на Път ***, км *** жалбоподателят П. К. Д. е управлявал в посока гр.***товарен автомобил „***“ с рег. № ***.

Жалбоподателят бил спрян за проверка от контролните полицейски органи, които след извършена справка констатирали, че товарният автомобил не е регистриран по надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация по разпореждане на съдебен орган – с разпореждане № *** г. на РП-***. Процесният автомобил бил с регистрационни табели, съответстващи на неговото СРМПС и със заплатена от собственика на автомобила – лицето И. М. О. задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства.

По този начин жалбоподателят П. К. Д. е осъществил от обективна страна състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят е управлявал на ***г. процесното 2

МПС с прекратена служебно на ***г. регистрация. Макар и обаче обективираното поведение на жалбоподателя да се субсумира под нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то не е налице субективно отношение към извършеното. Това е така, защото данните относно регистрационния статус на този автомобил се съдържат в регистрите на КАТ, които не са публични. Съгласно чл. 34-37 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /наричана по-долу Наредбата/ отчетът и регистрацията на МПС се съдържат в информационните масиви на териториално ниво в звено "Пътна полиция" при областните дирекции на МВР и на централно ниво. Воденият регистър не е публичен и съгласно чл. 37а-38 от цитираната Наредба информацията за налична или прекратена регистрация се предоставя по служебен път. По делото няма доказателства наказващият орган да е уведомил собственика на процесното МПС в качеството му на заявител на информация за неговата регистрация. Няма доказателства жалбоподателят в качеството му на ползвател на това МПС, предоставено му от несобственик да е бил уведомен или да е узнал по какъвто и да е друг начин, че този товарен автомобил е с прекратена служебно регистрация. Товарният автомобил е имал валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите и е бил с поставени регистрационни табели, съответстващи на СРМПС. Липсата на доказателства за узнаване по какъвто и да е начин от ползвателя на МПС за служебното прекратяване на регистрацията обуславя правен извод субективна несъставомерност на деянието, защото е налице незнание на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на това нарушение и следователно липсва виновно поведение, изразено в умисъл или непредпазливост. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на служебно прекратената регистрация ползвателят, който няма нормативно установено задължение да следи за този факт, е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

В хода на производството пред наказващия орган няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. НП е съставено от компетентен орган, спазени са сроковете, формата и редът за издаването му. НП съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН.

Несподелими от настоящата съдебна инстанция са правните доводи на защитата на жалбоподателя, че са допуснати съществено нарушения на процесуалните правила по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Това е така, защото по отношение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН съдът приема, че в атакуваното наказателно постановление нарушението е описано достатъчно подробно и ясно с посочване и на относимите към казуса доказателства. На следващо място, въпросът за законосъобразността на отразената в регистъра на МПС като обективно съществуващ факт дерегистрация не е предмет на делото. Няма допуснато и нарушение по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като този текст се явява неприложимо право с оглед на процедурата по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, 3 неизискваща развитие на административнонаказателното производство по общия ред.

Предвид гореизложеното не се налага обсъждане на останалите възражения и правни доводи на страните.

Ето защо наказателното постановление следва да бъде незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. отменено като

При този изход на делото – отмяна на наказателното постановление на основание чл.

63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 350.00 евро. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар. Съдът приема, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото, предвид неговата продължителност, както и на броя на наложените наказания, на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК ОДМВР*** следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя П. К. Д. разноски в размер на 350.00 евро, представляващи адвокатско възнаграждение. Същото не се явява прекомерно.

Водим от горното и на основание чл. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, вр. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът

РЕШИ:

Отменя като незаконосъобразно НП № 25-1275-003355/19.12.2025 г. на началник Сектор „ПП“-*** в ОДМВР-***, с което на жалбоподателя П. К. Д. за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 102.26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Осъжда ОДМВР-*** да заплати на жалбоподателя П. К. Д. ЕГН ********** разноски в размер на 350.00 евро, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В.

Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4