Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 827 от 03.01.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 663/2022
Вид
Решение № 827
Подписан
03.01.2023
В сила
23.07.2024
Състав
Иван Иванов , Валентин Димитров Бойкинов, Зорница Хайдукова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 827 гр. София, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20221001000663 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260099 от 6.01.2022 г. по гр. д. № 6882/ 2019 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 13 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „Пирин БМК“ ЕООД - гр. Перник срещу „Електрохолд продажби“ АД (с наименование до 28.04.2022 г. „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД) - гр. София искове с правно основание : чл. 49 от ЗЗД за сумата 100 000 лева - част от общо дължима сума от 2 670 000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от недобити и непродадени 20 000 т. въглища на трето лице, поради неправомерно недоставяне на електрическа енергия за периода от 16.03.2018 г. до 23.11.2018 г. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 11 972.22 лева - част от общо дължимата сума от 319 658.34 лева, представляваща законна лихва за забава на плащането по главницата за периода от 21.03.2018 г. до 27.05.2019 г. ; „Пирин БМК“ ЕООД гр. Перник е осъдено да заплати на „Електрохолд продажби“ ЕАД (с наименование до 28.04.2022 г. „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД) - гр. София, както следва : на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата 235 739.79 лева, представляваща стойността на доставена, но неплатена електрическа енергия за периода от 24.07.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва от 22.07.2019 г. до окончателното й изплащане и на основание чл.

86, ал. 1 от ЗЗД сумата 4 594.36 лева, представляваща законна лихва за забава на плащането 1 по главницата за периода от 1.05.2019 г. до 19.07.2019г., като за разликата до пълния претендиран размер от 7 513.15 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

Решението е постановено при участието по делото на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с наименование до 28.04.2022 г. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) - гр.

София, като трето лице - помагач на „Електрохолд продажби“ ЕАД- гр. София.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Пирин БМК“ ЕООД - гр. Перник, в която се изтъква, че е неправилно - постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

В противоречие с чл. 38а от Закона за енергетиката съдът приел, че в случая е бил сключен неформален договор за търговска продажба, тъй като страните били постигнали устно споразумение относно същественото му съдържание. В чл. 117 от с.з. било въведено изискването при ползване на енергийни обекти за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, да бъде сключен договор за предоставяне ползването на електрическите уредби и съоръжения на оператора на електропреносната мрежа.

Необоснован бил извода, че ищецът не бил положил грижата на добрия търговец, като не сключил договор с доставчик, различен от "ЧЕЗ Електро България“ ЕАД. Издирването на нов доставчик и иницииране на нови преговори не можело да се квалифицира като грижа на добър търговец, тьй като щяло да отнеме много повече време и разходи за дружеството. В тази връзка съдът не коментирал изобщо, че в отговора на подадената жалба от ищеца жалба ответното дружество не отрекло, че е било подадено заявление за сключване на договор и към деня на отговора между страните договор не е бил сключен.

В противоречие със събраните по делото доказателства съдът приел, че липсва причинна връзка между бездействието на ответника и причинените на ищеца вреди.

В частта от решението, с която били уважени насрещните искове, съдът изобщо не коментирал, че ищецът по тях не бил извършил необходимите действия по пререгистрирането на „Пирин БМК“ ЕООД като клиент и изричния отказ за регистриране на името на дружеството на ново средство за търговско измерване. Не била съобразена и лицензията за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция.

Погрешно било прието, че монтираните средства за техническо измерване са били коректни и годни за измерване - в случая дружеството не било уведомено, нито било искано съгласието му за монтажи или замяна на тези

-3- средства за измерване, а и нямало данни дали получената информация не е била за енергия, ползвана от предишния наемател по договора.

2

Съдът не съобразил, че енергопреносната мрежа от точката на присъединяване в гр.

Симитли до наетите от дружеството активи в мина „Ораново“ е собственост на трето лице наемодателя „Балкан МК“ ЕООД.

Молбата към съда е да отмени решението и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло исковите претенции на ищеца, като отхвърли насрещните искове на ответника.

Ответникът по въззивната жалба „Електрохолд продажби“ ЕАД (с наименование до 28.04.2022 г. „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД) - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

Оплакването срещу обоснования извод на съда за наличието на договор за доставка на електрическа енергия представлявало общи твърдения за изискване за формален договор между търговци за стойност над 5 000 лева. Другите оплаквания били неконкретизирани, несвързани с никакви доказателства по делото и бланкетни твърдения за „виновни бездействия“ на служители на доставчика и хипотетичната „пряка и непосредствена последица“ от тях.

В отговора е направено пространно изложение на фактическата обстановка на спора, която според въззиваемия е била правилно изяснена от съда. Споделят се напълно и неговите правни изводи, обусловили постановяването на обжалвания акт.

Молбата е решението да бъде потвърдено изцяло.

Третото лице - помагач „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД не е представило становище по жалбата.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от страна, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.

При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.

В исковата молба ищецът „Пирин БМК“ ЕООД - гр. Перник твърдял, че в качеството си на концесионер за добив на кафяви въглища от находище „Ораново“ на 1.03.2018 г. сключил договор за наем на поземлени имоти, сгради и съоръжения със собственика „Балкан МК“ ЕООД - гр. Перник. Доставката на електрическа енергия за нуждите на мина „Ораново“ се извършвала по силата на договор, сключен между „ЧЕЗ Електро България“ АД и предходния концесионер „Пирин Ораново“ ЕООД - гр. Перник.

Ищецът подал заявление с вх. № 1202889173/ 16.03.2018 г. за сключване на договор за 3 присъединяване и продажба на електрическа енергия за небитови нужди за рудник „Ораново”, в отговор на което с писмо с вх. № 44/ 23.11.2018 г. собственика на преносната мрежа и доставчик от последна инстанция „ЧЕЗ Електро България“ АД отправил предложение за сключване на договор в противоречие със законовите разпоредби.

Според утвърдените годишен работен проект и бюджет за добив на въглища от подземната част на находище „Ораново” през 2018 г., за периода от м. април до м. декември на 2018 г. предвидения добив от мината бил 37 689 т. въглища и прокарването на 811 м. галерии.

Вследствие на виновното бездействие на доставчика ищецът не могъл да извършва дейност и пряката вреда от непроизведените въглища за посочения период при средна цена 105.50 лева/ тон възлизала на сума над 3 897 000 лева, а непрокарването на 811 м. галерии блокирало навременната подготовка за изземане на още около 120 000 т. въглища.

Поради невъзможността да произведе и достави на купувача „Комет Инвест“ ЕООД в срок договорените количества, последният не заплатил стойността им и със споразумение от 22.01.2019 г. страните прекратили действието на договора за продажба на въглища от 21.03.2018 г.

Виновното бездействие на работниците и служителите на ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД във връзка с изпълнението на произтичащите от закона негови задължения, довело до невъзможността ищеца да извършва концесионната дейност, от което той претърпял загуби в размер на пазарната стойност на непроизведените количества кафяви въглища за посочения период от време.

Молбата към съда била да осъди ответника да му заплати на основание чл. 49 от ЗЗД сумата 100 000 лева - част от сумата 2 670 000 лева, без включен ДДС, представляваща пълния размер на нетната стойност на недоставените и неизплатени по договора за продажба на въглища от 21.03.2018 г. с „Комет Инвест“ ЕООД количества въглища за периода 21.03.2018 г. - 23.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава от деня на подаването на исковата молба до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 11 972.22 лева, представляваща законната лихва за забава на плащането на главницата от 100 000 лева по частичния иск - част от общо дължимата законна лихва за забава върху общия размер на дължимата сума от 2 670 000 лева, в размер на 319 658.34

-5- лева, за периода от настъпването на увреждането - 23.03.2018 г. до депозирането на исковата молба - 27.05.2019 г.

В писмения отговор ответникът „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД - гр. София оспорил иска като неоснователен.

4

При осъществяването на лицензионната си дейност за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция ответникът доставял непрекъснато електрическа енергия до Рудник „Ораново“, който бил присъединен на ниво Средно напрежение към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с точки на доставка 32Z103001580641Y и 32Z103001580639L. До 2014 г. доставката се извършвала по договор с „Пирин Ораново“ ЕООД, управител на което бил управителя и на ищцовото дружество.

Поради специалния си статут - находище за добив на въглища, обекта бил непрекъсваем, поради което електрозахранването никога не било прекъсвано, въпреки че за продължителен период до 2018 г., а и до настоящия момент стойността на ползваната електрическа енергия не била заплатена. За целия период на потребление, включително и за периода през който обекта бил стопанисван от ищеца, били монтирани средства за търговско измерване от оператора на ЕРМ „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.

След подаването от ищеца на заявление с вх. № 1202889173/ 16.03.2018 г. били проведени разговори, като условията за сключване на нов договор - досегашният клиент да потвърди, че не владее обекта и е съгласен партидата да бъде прехвърлена на друг, като собственикът наемодател потвърди промяната, не били изпълнени през м.април 2018 г. В писмото с изх.

№ 1224674809/ 22.11.2018 г. ответникът дал указания на ищеца да попълни изпратените му документи и да представи съгласие от собственика на обекта за прехвърляне партидата на ползвателя, но и до настоящия момент именно ищеца осуетявал всички опити да бъде подписан и формален договор за продажба на ел. енергия. Едва на 19.03.2019 г. синдикът на „Пирин Ораново“ ЕООД (н.) изразил съгласие за пререгистриране на името на свързаното дружество „Пирин БМК“ ЕООД.

Вреда за ищеца не била настъпила, тъй като нямало вредоносно действие или бездействие от страна на ответника - доставка и потребление на ел.енергия имало през целия процесен период, а пък и ищецът е могъл да се обърне към друг търговец на ел. енергия. Освен това относно договора за продажба писмената форма не била условие за неговата действителност. Не било налице виновно поведение на ответника, което да е станало причина за неизпълнението на задълженията на ищеца по концесионния договор. Не бил налице никой от елементите на фактическия състав на непозволено увреждане, въз основа на който да се дължи обезщетение за вреди от неосъществена производствена/ търговска дейност.

Молбата към съда била да отхвърли исковите претенции като неоснователни.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД- гр. София подал насрещна искова молба, с която предявил при условието на евентуалност два обективно съединени иска с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ за осъждане на ищеца да заплати стойността на потребената от него електрическа енергия за посочения обект.