Определение № 1258 от 25.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1258 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20235300101284 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Д. Н. М., с ЕГН **********, със съдебен адрес- гр. *****, ул. „*****“ №*, ет.*, офис №*, против М. А. Т., ЕГН **********, с адрес- гр. *****, ул.“******“№*.

В исковата молба са изложени твърдения, че с договор за цесия от ******., сключен между Г. Т. Т., като цедент, и ищеца М., като цесионер, последният е придобил вземане на Т. срещу М. А. Т., обективирано в изпълнителен лист от 02.11.2022г., издаден по ч.гр.д.

№2605/2020г. на ПОС. Съгласно изпълнителния лист, М. Т. е осъдена да заплати на Г. Т. сумата от 47 000 лв., на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, представляваща неизплатена от ответницата заемна сума по договор за паричен заем от 17.02.2020г., сумата от 70 500 лв., на основание чл.92, ал.1 ЗЗД- договорна неустойка по същия договор за паричен заем, законната лихва върху сумата от 47 000 лв. за периода от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 8 875 лв. – разноски за арбитражното производство. Въз основа на изпълнителния лист е образувано първоначално изп. дело №551/2020г. по описа на ЧСИ А., а впоследствие изп.д.

№1081/2022г. на ЧСИ П. Н., като принудителното изпълнение е насочено срещу недвижимия имот на длъжника- ответницата Т.- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота- гр. *****, ул. “****“ №*, ет.*, ателие **, с предназначение на СО- ателие в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с площ от 51 кв.м, ведно с 12/774 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***. В хода на изпълнителното производство е вписана възбрана върху недвижимия имот, извършен е опис на същия, както и е насрочена публична продан в периода 15.11.2022г.- 15.12.2022г. На 15.12.2022г. Т. подала до ЧСИ заявление с вх.

№40235/15.12.2022г., с приложено към него влязло в сила Разрешение №31/01.12.2022г. за промяна предназначението, издадено от Община *****, район “*****“, с което е променен 1 статутът на имота на длъжника- от ателие в жилище. Твърди се, че с описаното действиеподаване в Община ****на заявление от 24.11.2022г. за промяна на предназначението от ателие в жилище, при условията на чл.147а от ЗУТ, на СОС с идентификатор *** ответницата уврежда своя кредитор, тъй като препятства възможността му да проведе принудителното изпълнение по отношение на горепосочения имот, с оглед домогване на несеквестируемост на същия по см. на чл.444, ал.7 от ГПК. Поддържа се още, че длъжникът е наясно, че с извършването на действието ще застраши имуществения интерес на кредитора, доколкото то е инициирано след извършване опис на недвижимия имот.

С оглед изложеното, ищецът моли да се постанови решение, с което да се обяви за относително недействително по отношение на него увреждащото го действие - подаване на заявление от М. Т. с вх.№3-9400-10290 от 24.11.2022г. в Община ****, район “*****“, за промяна на предназначение от ателие в жилище, при условията на чл.147а от ЗУТ, на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение на СО: ателие в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта:1, с посочена в документа площ - 51 кв. м. В исковата молба се съдържа искане за извършване от съда по реда на чл.17, ал.2 ГПК на инцидентен контрол за законосъобразност на издадения административен акт- Разрешение №31/01.12.2022г. за промяна предназначението, издадено от Община ****, район “*****“, влязло в сила на 14.12.2022г., на ателие за творческа дейност- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в жилище.

Извършвайки проверка, дължима по реда на чл. 130 от ГПК, за допустимостта на предявения иск, съдът намира следното:

Искът по чл. 135 ЗЗД е средство за защита на кредитора срещу предприети от длъжника увреждащи действия, с които последният намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. Чрез този иск се цели постигането на правна промянаобявяване на дадено правно действие или сделка за относително недействителни, за да се удовлетвори вземането на кредитора чрез принудително изпълнение върху имуществото на длъжника- предмет на оспореното правно действие. Не всяко действие обаче може да се атакува, на основание чл.135 от ЗЗД. В конкретния случай посоченото от ищеца действие на ответницата по подаване заявление за промяна предназначението на имот не може да бъде третирано като такова, с което се намалява имуществото на длъжника, или създаващо трудности за удовлетворение на кредитора, при което не е приложима защита на последния с иск по чл. 135 ЗЗД чрез атакуване на това действие. Дори да се приеме противното и такъв иск бъде уважен, то решението по него не би довело до целените правни последици.

Доколкото липсва правен интерес за ищеца от провеждането на предявения иск, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за наличието на която съдът следи служебно, то исковата молба подлежи на връщане.

С оглед изложеното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба, подадена от Д. Н. М., с ЕГН **********, със съдебен адресгр. *****, ул. „*****“ №*, ет.*, офис №*, против М. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес- гр. *****, ул.“*****“№*, поради недопустимост на предявения с нея иск, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №1284/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, I-ви гр. състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Да се изпрати препис от определението на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

3