Решение № 202 от 17.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 147/2026
- Вид
- Решение № 202
- Подписан
- 17.04.2026
- В сила
- 17.04.2026
- Състав
- Ивелина Солакова, Силвия Пантелеева, Радка Цариградска
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 35, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 202 гр. Велико Търново, 17.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Радка Цариградска
Силвия Пантелеева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20264100500147 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на подадена въззивна жалби от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, чрез юрисконсулт Ст. Х., против Решение № 1702/08.12.2025 г. по гр.д. № 3431/20** г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, е осъдено да заплати на „РАХОВЕЦ АРХИТЕКТУРА И СТРОИТЕЛСТВО“ ЕООД, ЕИК 104685271 сумата от 18 562.24 лв., представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на настъпило на 24.05.20** г. пътно-транспортно произшествие (ПТП), ведно със законната лихва от 29.08.20** г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 2896.34 лв. разноски по делото.
В жалбата се заема становище за неправилност и необоснованост на решението, като счита, че същото е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва, че от показанията на св. С.Н. и св.
Р.Я. са установени факти от значение за механизма и причините за настъпване на процесното ПТП. Счита, че неправилно съдът е кредитирал изцяло изготвените основна и повторна САТЕ, като в решението не са изложени мотиви относно различните механизми на ПТП, посочени от двете вещи лица 1 и по-конкретно - относно взаимното разположение на ППС преди удара и между кои части е настъпило съприкосновение между автобуса и л.а. „****“.
Излага подробни доводи и съображения, поради които счита, че приетите по делото заключения са неправилни и необосновани. Посочва, че контактът между двете ППС е причинен от неправомерно приближаване на л.а. „****“ отдясно, в опасната и забранена за движение траектория при завой на голямо ППС, а не от неправомерна маневра на автобуса. Счита, че в първоинстанционното решение не е посочено кои свидетелски показания се кредитират и кои не, като неправилно е прието за установено от издадено наказателно постановление, че водачът на процесния автобус е нарушил разпоредби от ЗДвП, доколкото административно-наказателната отговорност е без значение за гражданската такава. Посочва, че и двете вещи лица не представят изчисления относно радиуса на завоя и съответно минималния и максимален радиус на завиване на автобуса, като заключенията в тази насока са противоречиви. Счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение като е отхвърлил направено доказателствено искане за назначаване на тройна САТЕ, което е било допустимо и след оспорване на предходните приобщени по делото заключения, с което жалбоподателят е бил лишен от възможност да докаже фактите, за които носи тежест на доказване. Моли решението да бъде отменено, като предявените искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.
Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззвината жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби, въззивният съд приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Раховец архитектура и строителство“ ЕООД – град Велико Търново срещу 2
ЗАД „ОЗК Застраховане“ - град София иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че дружеството е собственик на лек автомобил „****“ с рег. № ВТ****КХ. Твърди, че на 24.05.20** г. в гр. В.Т., на кръстовището на ул. „****“ в посока ул. „****“ е настъпило ПТП, при което автобус марка „****“ с рег. № ВТ****МА, собственост на фирма „Алекс ОК“ ЕООД, управляван от С.М.Н., при извършване маневра завиване надясно към ВТРС, като радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, без да пропусне пътното превозно средство, което се намира и преминава от дясната му страна, а именно лек автомобил „Л****“, управляван от Р.В.Я., като със страничната си дясна част водачът на автобуса реализира ПТП с автомобила на ищцовото дружество. Посочва, че виновен за така настъпилото ПТП е изцяло водачът на автобуса С.М.Н., като за произшествието е съставен Протокол за ПТП № 1850*** от 24.05.20** г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново, а на виновния водач е съставен АУАН и в последствие НП № 23-1275-000*** от 13.06.20** г. - влязло в законна сила. Твърди, че за автобуса, който е управляван от виновния за ПТП водач, към датата на същото има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното застрахователно дружество с полица № BG123001052***. Твърди, че дружеството е отправило до ответника застрахователна претенция за изплащане на обезщетение и въз основа на нея е образувана Щета № 0410-500-00**-20**, като всички щети по лек автомобил „****“ са описани при извършените два огледа от технически експерт на ответното дружеството и са отразени в съставените описи.
Посочва, че до настоящия момент ответникът отказва да изплати обезщетение за причинените на автомобила, собственост на ищцовото дружество, имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото по вина на водача на застрахования автобус ПТП. Твърди, че по тази причина ищцовото дружество е възстановило всички описани щети по автомобила за своя сметка, като стойността на извършения ремонт е в размер общо на 18 562.24 лв. Направено е искане ЗАД „ОЗК Застраховане“ - град София да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 18 562.24 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на ищеца по лек автомобил „****“, с рег. № ВТ****КХ, вследствие на настъпилото на 24.05.20** г. в гр. В.Т., на кръстовището на ул. „****“ в посока ул. „****“ ПТП, ведно със законната лихва от датата на образуване на щетата пред застрахователя до окончателното изплащане на сумата. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва изцяло предявения по делото иск, както по основание, така и по размер. Процесуалният представител на ответното дружество оспорва, че вината за настъпване на процесното ПТП е на водача на застрахования автобус, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на последния и настъпилото ПТП, механизма на ПТП, както и 3 размерът на вредите на лек автомобил „****“. Навежда доводи, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на лек автомобил „****“. Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.
При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира следното:
С прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ се ангажира отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените на пострадалите при настъпило ПТП имуществени и неимуществени вреди от застрахования при него деликвент по застраховка „Гражданска отговорност“. Фактическият състав на вземанията по чл. 432, ал. 1 КЗ включва следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди от събитието.
По същество между страните не е спорно, че на 24.05.20** г. в гр. В.Т., на кръстовището на ул. „****“ в посока ул. „****“, между автобус марка „****“ с рег. № ВТ****МА, собственост на фирма „Алекс ОК“ ЕООД, управляван от С. М.Н. и лек автомобил „****“, управляван от Р.В.Я., е настъпило ПТП. Липсва спор, че между ответника и водача на автобуса е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за „****“ с рег. № ВТ****МА към датата на ПТП съгласно полица BG123001052***. Не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства /л. 11-13 и л. 24-26/, че ищецът е предявил претенция за изплащане на обезщетение за имуществени вреди към ответника и на 25.05.20** г. е образувана ликвидационна преписка „Щета“ № *****-20**, като същият с писмо с изх. № 99****/05.09.20** г. /л. 26/ е отказал да го изплати.
По делото е приобщен протокола за ПТП, в който са отразени участниците в ПТП, водачите на МПС, посочени са причини за ПТП и установените видими щети по автомобилите, отразен е собственика на лек автомобил
„****“
– ищецът
„РАХОВЕЦ
АРХИТЕКТУРА
И
СТРОИТЕЛСТВО“ ЕООД. С Наказателно постановление № 23-1275000***/13.06.20** г. на водача на „****“ с рег. № ВТ****МА С.М.Г е наложена глоба в размер от 200 лв., за нарушение на чл. 35, ал. 2 ЗДвП – не пропуска ППС, преминаващи от дясно, при завой на дясно от друга пътна лента. Наказателното постановление е влязло в законна сила с постановяване на определение, с което се прекратява съдебното производство по обжалването му.
Спорни между страните остават обстоятелствата дали застрахователното събитие е настъпило вследствие на виновното и 4 противоправно поведение на застрахования при ответника водач, както и какви имуществени вреди е претърпял ищецът в причинна връзка с процесното ПТП и съответно относно обема на отговорността на ответника.
Ищецът носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, а след като ответникът оспорва механизма на настъпилото ПТП, твърдейки, че вина за неговото настъпване носи ищецът, то той носи тежестта, при условията на пълно и главно доказване, да докаже конкретните факти, установяващи това му твърдение, както е посочено и в изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото.
Противоправният елемент в поведението на водача, застрахован при ответника, съгласно наведените в исковата молба твърдения е че застрахованият при ответника водач не е пропуснал ППС, управлявано от ищеца, преминаващо от дясно, при завой на дясно от друга пътна лента. По делото е прието заключение по САТЕ, изготвена от инж. Н. А както и заключение по повторна САТЕ, изготвено от инж. Ц.М. Съдът намира, че двете заключения следва да бъдат кредитирани в частите, в които изводите на вещите лица съвпадат напълно.
На първо място, както от двете заключения, така и от приобщените писмени доказателства, се установява, че ПТП е настъпило в населено място, в светлата част на денонощието. Времето е било сухо и слънчево, видимостта добра. B южната част на платното за движение по ул. „****“ е имало паркирани автомобили, като достъпния за движение на МПС участък от платното за движение по ул. „****“ е бил с широчина от порядъка на 7,00 м. B участъка от пътното платно за движение пред редакцията на вестник „Янтра Днес“ не е имало паркирани автомобили. Пътния трафик по ул. „****“ е бил интензивен. Под управлението на своя водач Р.В.Я, л. а. „****" с per. № BT **** KX се е движил в гр. B. Т. по ул. ****“; в посока от североизток към югозапад, към кръстовището с ул. „****“, по траектория на права, лежаща в северната част на платното за движение.