Решение № 85 от 21.03.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Плевен, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА Л. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20224400500006 по описа за 2022 година Производство по чл. 258 и сл.от ГПК .

С решение на Плевенски Районен съд №1406 от 07.12.2021г., постановено по гр.д.№4313/2021г.по описа на същия съд на осн.чл.45 във вр. чл.52 ЗЗД П.Х. П. ,ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.“***”№4 е осъден да заплати на БР. Н. П., ЕГН ********** от гр.Плевен,ул.”***”№11 сумата 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , изразяващи се в болки и страдания в резултат от извършено на 19.09.2020г.в гр.Плевен престъпление по чл.129 ал.2, вр. с ал.1 НК,ведно със законната лихва върху главницата от 19.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 20 000лв. предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.Със същото решение на ПРС на основание чл.78 ал.1 ГПК П.Х.

П. ,ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.“***” №4 е осъден да заплати на БР. Н.

П., ЕГН ********** разноски в размер на 653лв.,съобразно уважената част от иска.С решението на ПРС на основание чл.78 ГПК БР. Н. П., ЕГН ********** е осъден да заплати на П.Х. П. разноски в размер на 500лв., съобразно отхвърлената част от иска.На основание чл.78 ал.6 ГПК П.Х. П. е осъден да заплати по сметка ПРС деловодни разноски в размер на 400лв.,както и 5лв.в 1 случай на издаване на изп.лист.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца пред ПРС БР. Н. П. чрез пълномощника му адвокат Н.Н. от ПАК,който го обжалва в отхвърлителната му част ,в която искът е отхвърлен като неоснователен за разликата над 10 000лв.до 20 000лв.Твърди се,че съгласно разпределената от ПРС доказателствена тежест ищецът е ангажирал гласни и писмени доказателства,установяващи безспорно,че със споразумение по НОХД №590/2021г.по описа на ПРС ответникът се е признал за виновен за извършено от него престъпление по чл.129 ал.1вр.ал.2 НК,затова,че на 19.09.2020г.в гр.Плевен причинил на Б.П. средна телесна повреда ,изразяваща се в счупване на долна челюст, избиване на седми и осми долен ляв зъб,без които се затруднява дъвченето и говоренето.Посочено е,че по този начин е доказан фактическият състав на непозволеното увреждане.Изложени са доводи,че са ангажирани гласни доказателства,приета е и съдебномедицинска експертиза за установяване претърпените неимуществени вреди,като въззивникът счита за правилни изводите на ПРС относно вида и характера на претърпените неимуществени вреди,но неправилно съдът е определил размера на дължимото обезщетение. Твърди се,че неправилно ПРС е изложил като аргумент за отхвърляне на част от претенцията възрастта на пострадалия-21 години,като е приел,че това предполага по-бързо възстановяване на организма от средната възраст.Този довод въззивникът счита за несъстоятелен ,тъй като неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания,липса на сетивност,невъзможност по медицински причини да се възстановят два от отстранените зъби не може да се обвърже с възрастта на пострадалия.Изложени са доводи,че съдът не е изследвал социално-икономическите условия и тяхното отражение относно размера на дължимото обезщетение ,като се твърди,че неимуществените вреди не са отшумели с приключване на оздравителния процес ,че и понастоящем въззивникът търпи болки при хранене с твърда храна ,изпитва дискомфорт от липсата на два основни зъба,които не могат да бъдат възстановени по медицински причини, както и липсата на сетивност в областта на брадата.Твърди се,че обжалваното решение се разминава и с актуалната съдебна практика в района на ПОС, ВТАС и ВКС ,които по аналогични казуси са присъждали обезщетения в много по-висок размер . В заключение въззивникът моли съда да отмени решението на ПРС в обжалваната му част 2 като неправилно и постанови друго по съществото на спора,с което предявеният иск да бъде уважен изцяло със законните последици, като се претендират и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание на 16.02.2022г.пред Плевенски Окръжен съд въззивникът чрез своя пълномощник адвокат Н.Н. от ПАК поддържа така подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи. Претендират се направените разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемият П.Х. П. чрез своя пълномощник –адвокат Л. Н. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна ,а решението на ПРС в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Посочено е,че с оглед събраните по делото доказателства-гласни и писмени , приетата съдебно-медицинска експертиза и установената фактическа обстановка ,ПРС е достигнал до правилни и обосновани изводи досежно основния спорен въпрос за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.Посочено е,че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази характерът на увреждането,начинът на извършването му обстоятелствата,при които е извършено,допълнителното влошаване на състоянието на здравето,причинените морални страдания и техния вид.Въз основа на тези обстоятелства становището на въззиваемия е,че съдът правилно и обосновано е приел,че претенцията е частично основателна и е отхвърлил иска до предявения размер от 20 000лв.,съобразявайки,че спрямо ищеца липсва усложнен и удължен оздравителен процес,а възрастта на пострадалия-21 годишна възраст предполага по-бързо възстановяване на организма от средната възраст.В заключение въззиваемият моли съда да постанови решение,с което да бъде потвърдено решението на ПРС в обжалваната му отхвърлителна част. Претендират се и направените по делото разноски.В съдебното заседание на 16.02.2022г.въззиваемият чрез своя пълномощник адвокат Л. Н. от ПАК поддържа изложените в отговора съображения.Претендират се и направените разноски за въззивната инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Окръжният съд като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по делото 3 доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК ,от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.45 във вр.чл.52 ЗЗД,като ищецът Б.П. претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв., вследствие причинена му от ответника П.П. на 19.09.2020г.в гр.Плевен средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на долна челюст,избиване на седми и осми долен ляв зъб , причинило трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от около 3-4 месеца.

С писмения си отговор по чл.131 ГПК ответникът не оспорва собственото си виновно и противоправно поведение,с оглед одобреното споразумение по НОХД №590/2021г.по описа на ПРС,както и описаната фактическа обстановка,като оспорва единствено размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Няма спор с оглед приложеното НОХД №590/2021г.по описа на ПРС,че в съдебно заседание на 24.03.2021г.ПРС е одобрил споразумение,по силата на което П.Х. П. се е признал за виновен в това,че на 19.09. 2020г.в гр.Плевен причинил средна телесна повреда на БР. Н. П. от гр.Плевен,изразяваща се в счупване на долната челюст и избиване на 7-ми и 8-ми долен ляв зъб,без които се затруднява дъвченето-престъпление по чл.129 ал.1 във вр.с ал.2 НК,за което му е наложено наказание пробация. Одобреното от съда споразумение съгласно чл.383 НПК има характер на влязла в сила присъда.

Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд ,разглеждащ гражданските последици на деянието относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл,с оглед влязлата в сила присъда по НОХД №590/2021г. по описа на ПРС и съгласно чл.300 ГПК безспорно е установен фактическият състав на непозволеното увреждане за ангажиране отговорността по чл.45 ЗЗД на ответника.Налице е виновно и противоправно деяние от страна на П.П.,който на 19.09.2020г. е причинил на ищеца Б.П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст,избиване на седми и осми долен ляв зъб ,без които се затруднява дъвченето.Налице е 4 причинна връзка между действията на ответника и причиненото на ищеца травматично увреждане.

Решението на ПРС в частта,в която искът по чл.45 ЗЗД е уважен за сумата 10 000лв.,представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Спорен в настоящото производство остава въпроса единствено за размера на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.

В тази насока в производството пред ПРС са събрани гласни доказателства,приета е и съдебно –медицинска експертиза.

От показанията на свидетелката Д.Е. ,семеен приятел с родителите на ищеца се установява,че е видяла Б. 20 дни след изписването му от болницата,той не е можел да се храни ,бил е със счупена челюст,правена му е операция,като се е хранил само със сламка около 2 месеца, имал е изтръпване на мястото на операцията,отстранени са му 2 зъба. Същата посочва,че в областта на лицето,в ляво е останал белег,че ищецът е изпитвал болки и след лечението ,че тези болки са били много силни особено в началото,когато не е можел да говори и да отваря челюстта,а майка му е разтваряла болкоуспокояващи прахчета.Свидетелката установява,че ищецът се е оплаквал от липса на чувствителност ,че лицето му изтръпвало ,като около 2 месеца се хранил само с пасирана храна,от което е имал стомашни проблеми,отслабнал е,че е започнал да се храни нормално 2-3 месеца след инцидента,но изпитва болки,когато се храни с твърда храна.Същата посочва, че преди инцидента Б. е работил като сервитьор,а след случката е напуснал работа,не е работил около една година и е започнал отново работа през лятото на 2021г.,като знае от майка му,че за около два месеца и нещо не е излизал от вкъщи,като го е виждала само пред блока.

От показанията на свидетеля К.М.,приятел на ищеца се установява,че Б. е имал счупване на челюстта и избиване на два зъба,като не е можел да се храни,а само със сламка,имал е хематоми-оток на челюстта, бил е на лечение в болница около 10 дни.Същият твърди,че е ходил на свиждане при ищеца и той е изпитвал болки,фъфлил е,не е можел да говори,а след като е изписан около месец е носил шина,през което време се е хранил само със сламка,специализирана храна на блендер и супи,че е започнал да се 5 подобрява след месец и половина и да яде само меки храни.Свидетелят установява ,че около 2 седмици след изписването му Б. е седял само вкъщи,споделял е ,че го боли челюстта,като му е останал белег от операцията с големина около 4-5 см.,Б. се е оплаквал ,че няма чувствителност при допир на брадичката,че когато дъвче нещо му прескача челюстта и усеща болки.

Свидетелката Д.П. установява,че два месеца след инцидента, на 28.11.2020г.са били на рожден ден на техен приятел М. във вила в гр.С.,като Б. се е чувствал комфортно ,не се е оплаквал от болки,хранил се е нормално и тя не е забелязала да има някакъв дискомфорт .

Свидетелят Б.Х. установява,че 3-4 седмици след инцидента Б. е започнал да излиза,след около 2 месеца след това са ходили заедно по дискотеки,като му е споделял,че изпитва болки,когато дъвче твърди неща.Същият посочва,че е присъствал на въпросния рожден ден на 28.11.2020г.,на който Б. е бил в добро състояние,пиел е алкохол. Свидетелят твърди,че след инцидента е виждал белега на ищеца,който е вляво с големина 3-4 см.,че Б. му е споделял ,че през първия месец и нещо е изпитвал болки, когато се храни,че операцията му е неуспешна.

От заключението на съдебномедицинската експертиза ,изготвена от д-р С.К.,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява,че счупването на долната челюст е лекувано оперативно /с поставяне на назъбни шини,ластици и метална плака/.Седми и осми долен ляв зъб са отстранени по медицински показания при оперативната интервенция,която се равнява на травматичното им избиване. Посочено е,че счупването на долната челюст е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от около 3-4 месеца ,при нормално протичане на оздравителния процес ,като липсва медицинска документация за усложнения и удължен оздравителен процес.Според ВЛ избиването на два кътни зъба /7ми и 8-ми долен ляв/е довело до затрудняване на дъвченето.Отразено е,че в наличната мед.документация липсват данни за нарушена кожна чувствителност по лицето в резултат на травмата.Относно депозираните свидетелски показания ,че пострадалият се е оплаквал от изтръпване и намалена чувствителност за допир в областта на брадата,ВЛ К. посочва,че подобни симптоми са обичайни при оперативна интервенция и са резултат от срязване в зоната на оперативната рана на сетивни,крайни кожни нервни 6 разклонения,които с времето е възможно частично или напълно да преминат ,поради прорастване на прекъснатите нервни влакна.Нарушената чувствителност в зоната на оперативната рана не налага целенасочено лечение.Видно от експертизата двата зъба са отстранени при хирургичното лечение на счупването на долната челюст,при което е останал дефект на костта,който с времето се изпълва с новообразувана костна тъкан,която впоследствие се преустройва до зряла. Заместването на избитите зъби е възможно с имплантиране на изкуствени зъби след съзряване на новообразуваната костна тъкан.