Решение № 543 от 09.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. В., 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20253110200718 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на „Н.Т.“ЕООД чрез адв. С. при АК – Стара Загора против НП № 23-0002946/30.05.2024 г. на Началник на ОО“АА“-В., с което на основание чл. 99 пр. 3 от ЗАвПр на юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС /Наредбата/.

В жалбата се сочи, че процесното НП е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извеждат се твърдения, че са налице предпоставките за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на случая, тъй като деянието не е с висока степен на обществена опасност и липсват данни за настъпили вредни последици. Навеждат се твърдения, че посочената в НП квалификация е непълна, неточна и неясна ,като от описателната част на постановлението не е видно кога и къде е осъществено нарушението, а именно - в гр. Ш. или в гр. В.. Сочат се нарушения на нормите на чл. 42 т. 3 и чл. 57 ал.1 т. 5 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се 1 представлява. Постъпило е писмено становище от адв. С., с което се поддържа жалбата с наведените в нея основания. Оспорва се компетентността на АНО.

Адресира се до съда искане НП да бъде отменено и да се присъдят в полза на въззивника сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител депозира писмени бележки.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка: Въз основа на постъпил сигнал в ОО“АА“ – В., за нарушения на маршрутното разписание при извършван международен превоз от въззивното дружество. Извършена е проверка на обстоятелствата, посочени в сигнала от служители на посоченото учреждение – свид. Петков.

В хода на проверката било установено, че въз.дружество притежава лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници с № 0470, валиден до 31.12.2026 г., като в полза на същото е издадено разрешително № 2017550016 за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, валидно до 15.11.20027 г. по редовна международна автобусна линия с маршрут гр. С. – гр. М.Т.- Д. гр. И.. Съгласно маршрутното разписание към разрешителното, превозът по посочения маршрут е следвало да се извършва по разписание с час на тръгване от Автогара Ш. - 22.45 часа.

Въз основа на дневник за изпълнение на курсовете в Автогара Ш. за 02.09.2023г. е установено, че дружеството-жалбоподател е осъществило превоз с автобус „Мерцедес“ , кат М3, с рег. № А7540 НТ с час на тръгване от Автогара Ш. в 20.15 ч., а не съгласно маршрутно разписание в 22.45часа.

При така установените факти бил съставен на въз.дружество АУАН за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС за това, че на 02.09.2023 г., в гр. В., на адреса по седалището на „Н.Т.“ ЕООД - гр.

В., бул. Владислав Варненчик № 158 юридическото лице в качеството на превозвач, притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на пътници, не е осигурило спазването на маршрутното разписание към Разрешение № 2017550016 за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт , валидно до 15.11.2027 г. по редовна международна автобусна линия с маршрут - гр. С. – гр. М.Т.- Д. гр. И..

Актът е бил връчен на надлежно упълномощено лице на датата на 2 съставянето му, като в законоустановения срок не е постъпило възражение срещу същия.

Въз основа на акта Началникът на ОО“АА“ – В. издал обжалваното НП, с 2 което на основание чл. 99 пр. 3 от ЗАвПр наложил на дружеството – жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Доколкото фактическата обстановка е безспорна между страните по делото не бе разпитан актосъставител.

Приобщени са към материалите по делото като писмени доказателства приложените документи към административнонаказателната преписка.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност са оценени като непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и при анализа им не водят на различни правни изводи, поради което се кредитират от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" –гр. В., съгласно Заповед № РД08107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията. В случая упълномощаването с цитираната заповед е извършено на основание разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, според която наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица.

При извършване проверка на процесуалната законосъобразност на издаденото НП, бе установено, че административнонаказателното производство се е развило в сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Констатирано е, че АУАН и НП са съобразени с разпоредбите на чл. 42 съотв. чл. 57 от ЗАНН. Изложената фактическа обстановка, която по начало не 3 се оспорва от санкционираното лице, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.40, ал.5, пр.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Цитираната разпоредба задължава лицата по чл.2, ал.1, (а именно- едноличните търговци или търговските дружества, извършващи международен превоз на пътници или товари и притежаващи съответен лиценз на Общността), до изтичане на валидността на разрешителното, да осигуряват обслужването на автобусната линия и да спазват утвърденото разписание. Изключение е предвидено само в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации. Понятието „Маршрутно разписание" е дефинирано в §1, т.1, б.А от ДР на Наредбата като основен вид разписание на автобусната линия, което за междуселищните линии следва да съдържа наименование на линията, списък на всички спирки (автогари) по маршрута, време на тръгване, пристигане и престой на всяка спирка за всички курсове, разстояния, особености на линията (изпълнение в отделни дни, сезонност и др.). От своя страна §1, т.22 от ЗАвП въвежда легална дефиниция на понятието „Автобусна линия", а именно: постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози по утвърдено разписание.

От приложеното копие от Разрешително №2017550016 и приложеното към него маршрутно разписание на автобусна линия С.-М.Т. /Д.-И. е видно, че разписанието отговаря на нормативните изисквания и съдържа необходимите реквизити, като предвижда тръгване от Автогара Ш. в 22,45ч. Като ЕООД, притежаващо лиценз на Общността за извършване на пътнически превози, по отношение което е издадено процесното Разрешително, санкционираното дружество се явява лице по чл.2, ал.1 от Наредбата и поради това е било натоварено със задължението да осигури обслужването на автобусната линия и да спазва утвърденото разписание. Предвид събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че на посочената в НП дата автобусът, посредством който дружеството е изпълнявало процесния превоз, е потеглил от Автогара Ш. в час, различен от посочения в разписанието. Следователно дружеството действително не е изпълнило задължението си по чл.40, ал.5, пр.2 от Наредбата да спази маршрутното разписание, като извършването на нарушение на цитираната норма правилно е констатирано в обжалваното наказателно постановление.

4

Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Съдът констатира, че при формулирането на нарушението е допуснат порок, който е довел и до други нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в неосигуряване спазването на маршрутното разписание. Нормата на чл.40, ал.5 от Наредбата обаче задължава превозвачите да осигурят обслужването на автобусната линия и да спазват утвърденото разписание. Разпоредбата не съдържа задължение към превозвачите да осигурят спазването на разписанието, а напротивспазването на маршрутното разписание е задължение, възложено на самия превозвач. Съответно, неспазването на разписанието е нарушение, за което следва да носи отговорност самото дружество, независимо от поведението на конкретното физическо лице, което е осъществило превоза. Процесното нарушение се изразява в неспазване на предвидения час за тръгване от Автогара Ш., осъществено от санкционираното лице, а не в несъздаване на условия за спазването на разписанието, както се приема в наказателното постановление. При това положение процесното нарушение се явява извършено в гр.Ш., откъдето е потеглил автобусът в час, различен от посочения в разписанието, а не в гр.В., където се намира седалището на дружеството. Следователно наказващият орган неправилно е преценил, че мястото на нарушението е в гр.В..

Мястото на извършване на нарушението е съществен реквизит от наказателното постановление, тъй като неправилното му определяне не само накърнява правото на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено, но е от съществено значение и за определянето на компетентността на актосъставителя и на наказващия орган.

Компетентността на наказващия орган е изведена от приложените копия на Заповед № РД-08-107/29.02.2024г. на министъра на транспорта и съобщенията и Заповед №138/28.02.2024г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация", според които правомощието да издават наказателни постановление е предоставено на началниците на областен отдел

„Автомобилна администрация".

Териториалната компетентност на наказващия орган обаче следва от нормата на чл.17 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация", според която специализираната администрация е организирана в дирекция „Автомобилни превози"..., Главна дирекция „Автомобилна инспекция", в структурата на която се включват и 27 областни отдела „Автомобилна администрация" - по един отдел във всеки областен град на страната с териториална компетентност на територията на областта с административен център съответният областен град. При положение, че в действителност нарушението е извършено в гр.Ш., компетентен да постанови обжалваното НП е бил началникът на ОО „АА"-Ш.

5 и следователно обжалваното наказателно постановление е издадено от орган, неразполагащ с нужната компетентност, а това представлява абсолютно основание за неговата отмяна.