Решение № 510 от 08.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Ралица Ал. Райчева

РАДИНА К. КАЛЕВА при участието на секретаря ХРИЗАНТЕМА П. ПЕТРОВА в присъствието на прокурора П. Б. Г. като разгледа докладваното от Ралица Ал. Райчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100601674 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Въззивно производство“ от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Производството по въззивно наказателно общ характер дело № 1674/2026 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, (СГС, НО), 11ти въззивен състав е образувано по Протест на основание чл. 318, ал. 2 от НПК с входящ № 1031442/02.05.2018 г. на Софийски районен съд (СРС), депозиран от прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП) срещу Присъда, постановена на 02.05.2018 г. по наказателно общ характер дело № 150/2015 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение (СРС НО), 16-ти състав.

С протестираната Присъда съдът е признал подсъдимия С. М. М., роден на ******** г. в гр. Омуртаг, българин, български гражданин, неосъждан, с 1 основно образование, женен, работи, живущ в гр. София, ул. „********, с ЕГН ********** за невиновен в това, че на 15.10.2014 г. в гр. София, в търговски обекти – павилион № 281 и в прилежащ към него павилион № 280, последният обособен като склад, находящи се на бул. ********, в стоков базар „Илиянци“ – база № 1, собственост на „БУЛРЕАЛ“ АД, стопанисвани от фирма „ТУНДЖАЙ“ ЕООД, ЕИК: 175226573, без съгласието на притежателя на изключителните права върху търговската марка „Найк“ (Nike) с притежател „НАЙК ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЛТД“ („Nike Intrenational LTD“), обект на това изключително право, използвал в търговската си дейност (по смисъла на чл.

13, ал. 2, т. 2 от Закона за марките и географските означения: „Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е: предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак“) съхранявал с цел продажба и предлагал за продажба без правно основание (Закон за марките и географските означения – чл. 13, ал. 1 „Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската дейност знак, който: „т. 2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката“) следните стоки: 175 (сто седемдесет и пет) чифта спортни обувки, върху които бил поставен знак (стилизирано изображение на щрих от четка ), сходен с този на търговската марка „NIKE“, обект на това изключително право и които стоки били сходни на стоките, за които е регистрирана търговската марка „NIKE“, като съществувала вероятност от объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката, на единична цена за чифт обувки 120.00 BGN (сто и двадесет лева), на обща стойност за всички чифтове обувки 21 000.00 BGN (двадесет и една хиляди лева), поради което и на основание чл.

304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.

172б, ал. 1, предложение първо от НК. Със същата Присъда, съдът на основание чл. 172б, ал. 3 от НК, е отнел в полза на държавата 175 (сто седемдесет и пет) чифта спортни обувки, приобщени с Протокол за претърсване и изземване от 15.10.2014 г. на лист 3 – 6 от досъдебното производство и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК е възложил направените по 2 делото разноски в размер на 580.00 (петстотин и осемдесет лева) в тежест на държавата.

В Протеста, поставил началото на производството по наказателно общ характер дело № 1674/2026 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав прокурорът при СРП посочва, че според него по делото били събрани достатъчно доказателства за вината на подсъдимия С. М. М., поради което счита, че следвало да бъде постановена осъдителна присъда. Моли въззивният съд, на основание чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, да отмени протестираната оправдателна Присъда като неправилна и вместо нея да постанови нова осъдителна такава, с която подсъдимият С. М. М. да бъде признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 172б, ал. 1, предложение първо от НК. В Протеста от страна на представителя на СРП не са направени доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с горепосочения Протест, с материалите, приложени към делото и като извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че за правилното изясняване на делото не е необходим разпит на подсъдимото лице С. М. М., както и че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощията на въззивната инстанция, предвидени в разпоредбата на чл. 313 и тази на чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК, съобразно която по дела за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание във въззивното производство е задължително и предвид обстоятелството, че повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение е за престъпление по чл. 172б, ал. 1, предложение първо от НК, за което след измененията на този нормативен текст със Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИДНК), обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 53 от 08.07.2022 г. е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, присъствието на подсъдимия С. М. М. в съдебното заседание пред въззивната инстанция е задължително.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) изразява становище, че безспорно било установено авторството на деянието, предмет на делото, като от 3 свидетелските показания и от договорите за наем се установявало, че подсъдимият С. М. М. е извършвал търговска дейност в търговските обекти.

Посочва, че основен въпрос, по който се е произнесъл СРС бил този за съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, като деянието осъществявало състава на престъплението. Видно от заключението на Съдебно-марковата експертиза и от Фотоалбума към Протокола за претърсване и изземване било налице сходство между знаците, поставени върху обувките, приобщени като веществени доказателства и знакът на търговска марка „NIKE“. Прокурорът посочва, че действително забраната за поставяне на изображения върху стоки, които наподобяват друга търговска марка не била абсолютна, но в същото време следвало да се отчете каква била целта на поставянето на изображението на търговската марка „NIKE“ върху продаваните от подсъдимия обувки. Според представителя на държавното обвинение това несъмнено било да ги направи по-привлекателни за потребителя, поради външната прилика с лого, принадлежност към търговската марка „NIKE“ и да мотивирало потребителя да закупи стоката, като по този начин се отклонявали парични средства от държателя на търговската марка, което било предмет на защита от закона. Според представителя на СГП, видно от Фотоалбума към Протокола за претърсване и изземване било, че наподобяващото търговската марка „NIKE“ изображение било доминантно по местоположение и размер и видимо сигнализирало за принадлежност към тази търговска марка, поради което било изпълнено в необходимата степен изискването тези стоки и поставената имитация на търговска марка да създадат вероятност за възприемане от потребителя на тези обувки като носещи търговската марка „NIKE“. Според прокурора мотивите на СРС относно това какво е било мястото на продажба на стоките били неоснователни, тъй като това обстоятелство било без значение за съставомерността на деянието, като счита, че бил осъществен съставът на престъплението, поради което моли въззивната инстанция да отмени Присъдата на СРС и да постанови нова, осъдителна, като наложи на подсъдимия справедливо наказание.

В открито съдебно заседание защитникът на подсъдимия С. М. М. – адвокат М. Б. Б. при Адвокатска колегия – София (САК), моли въззивният съд да потвърди Присъдата на СРС, с която неговият подзащитен бил оправдан.

Посочва, че след близо едно десетилетие писане на мотиви от страна СРС, 4 това дело било извън всякакви норми. Навежда доводи, че видно от Албума по делото е, че никъде нямало никакви надписи. Фирмата, от която подсъдимият С. М. М. си внасял от Турция стоки нямало надписи, които да предполагат, че това било такава търговска марка. Твърди, че имало един знак и той бил квадратен и тази фирма, съгласно Мадридската конвенция, е направила своя патент и продавала из цяла Европа, като изобщо на обувките не пишело „NIKE“. Твърди, че този знак бил толкова квадратен, че самият експерт в съдебното заседание пред първата инстанция се е чудел какво да отговори. На второ място, посочва, че това били обувки за 5 (пет) евро, като изразява недоумение каква заблуда за наличие на търговска марка „NIKE“, имало един знак „Z“. Твърди, че за две сергии на Стоков базар „Илиянци“, стопанисвани от неговия подзащитен и съсед до него били образувани две идентични дела, като навежда доводи, че СГС потвърдил оправдателната присъда на СРС за другия случай. Адвокат М. Б. посочва, че никакъв текст и нищо не било нарушено в закона, като той и неговият подзащитен били приложили необходимите документи и посочили откъде подсъдимият С. М. М. внасял спортните обувки, върху които нямало надписи, нито подобие на знака „NIKE“, като единственото доказателство по делото било това, което експертът бил написал, че имало някакво сходство, като след показване на спортните обувки пред съда била постановена оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия посочва, че нямало никакво нарушение от страна на неговия подзащитен, поради което моли въззивната инстанция да потвърди първоинстанционната Присъда.

В открито съдебно заседание подсъдимият С. М. М. при упражняване на правото си на лична защита посочва, че не е нарушил нищо, а при упражняване на правото си на последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, доводите, изложени във Въззивния протест, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание пред въззивната инстанция и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната Присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест, поставил началото на производството по въззивно 5 наказателно общ характер дело № 1674/2026 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав е подаден в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване и от легитимирано лице, като същият отговаря на изискванията, предвидени в разпоредбата на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

За да постанови протестираната Присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е при условията и по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателства и писмени доказателствени средства. При постановяване на Присъдата, първоинстанционният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателствени средства, писмени и веществено доказателства и заключения на способите на доказване – експертизи, а именно: гласни доказателствени средства – свидетелските показания на свидетелката В.С.С. от 20.06.2015 г.

(лист 38 от съдебното производство), свидетелските показания на свидетеля С.Г.С. от 20.06.2015 г. (лист 38 от съдебното производство), свидетелските показания на свидетеля П.М.А. от 20.06.2015 г. (лист 39 от съдебното производство), свидетелските показания на свидетеля П.М.А., дадени на досъдебното производство на 15.10.2014 г., обективирани в Протокол за разпит на свидетел от 15.10.2014 г. (лист 20 – 21 от досъдебното производство), прочетени на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК, свидетелските показания на свидетеля М.Л.Г. от 20.06.2015 г. (лист 39 от съдебното производство), свидетелските показания на свидетеля Ц.Т.С. от 20.06.2015 г. (лист 39 от съдебното производство), обясненията на подсъдимия С. М. М. (лист 109 от съдебното производство); способи за доказване – експертизи: Експертиза, изготвена на 27.10.2014 г. от вещо лице С.Г.В. (лист 41 – 49 от досъдебното производство), Съдебно-оценителна експертиза, изготвена през месец ноември 2014 г. от вещо лице Р.В.Ш. (лист 54 – 55 от досъдебното производство), Съдебно-маркова експертиза (допълнителна), изготвена от вещо лице С.Г.В. с входящ № 1031493/24.04.2017 г. на СРС (лист 68 – 69 от съдебното производство), както и приобщените писмени доказателства, а именно – Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 15.10.2014 г. (лист 3 – 6 от досъдебното производство), одобрен с Определение, постановено на 6