Решение № 743 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110212326 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление с.***, представлявано от управителя С.С.А., чрез адв.И. Г. от САК, против електронен фиш №8505185077, издаден от А“ПИ“-МРРБ, с който на основание 187а, ал.2, т.1, във вр. с чл.179, ал.3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева/153,39 евро, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш, като неправилно и незаконосъобразно издаден, поради което иска неговата отмяна. Позовава се на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – чл.52, ал.4 от ЗАНН, последното довело до нарушение на материалния закон, доколкото няма доказателства за извършване на вмененото нарушение от жалбоподателя, а в случай на реализиран състав на нарушение – ел.фиш е издаден при наличие на предпоставките за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Прави възражение за изтекла относителна давност за наказателно 1 преследване. В тази насока твърди, че нарушението за което е санкциониран е извършено на 02.03.2022 г., а ел.фиш му е връчен на 11.06.2025 г., т.е. повече от три години от извършване на нарушението.

Навежда доводи, че наложеното административно наказание с процесния ел.фиш, определено съгласно действащото българско законодателство, противоречи на основните принципи на Общностното право, а именно принципът за съразмерност на наказанията, съобразно тежеста на извършеното нарушение.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си процесуален представител – адв.И. Г. от САК, депозира писмени бележки по делото, в които заявява, че поддържа релевираните в жалбата възражения против процесния ел.фиш, поради което моли същият да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен.

Претендира присъждане на разноски в размер на 800 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство, съобразно договора за правна защита и съдействие.

Ответната страна по жалбата в лицето на издателя на ел.фиш: А“ПИ“МРРБ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.С. Г.а, моли съда да потвърди процесния ел.фиш, като правилно и законосъобразно издаден, в съответствие с норматимните изисквания: издаден от компетентен орган, съдържащ всички реквизити, при спазване на утвърдения образец, при установено и правилно квалифицирано нарушение.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност – прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес да обжалва ел.фиш. Процесният ел.фиш е връчен лично на нарочно упълномощен представител на дружеството-жалбоподател на 11.06.2025 г., съгласно отразеното върху приложените към жалбата писмени 2 доказателства - копие от ел.фиш и пълномощно. Жалбата е изпратена по пощата на 18.06.2025 г., съобразно поставената дата на пощенското клеймо върху приложения по делото плик, т.е. същата е депозирана в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, считано от датата на връчване на ел.фиш, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по съществото, жалбата е основателна.

Издаден е електронен фиш №8505185077 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, за това, че на 02.03.2022 г., в 13:03 часа, е установено нарушение с ППС – лек автомобил „Мерцедес В220 ЦДИ“, срег.

№***, с технически допустима максимална маса 2700, в община Столична, за движение по път А-1 км.0+472, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.

В ел.фиш е отразено, че нарушението е установено с устройство №20011, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км. 0+472.

За посоченото нарушение на жалбоподателя „***“ ЕООД, със законен представител С.С.А., в качеството на регистриран собственик на МПС, на основание чл.187а, ал.2, т.1, във вр. с чл.179, ал.3 от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

В ел.фиш е отразено, че независимо от налагането на това административното наказание, „***“ ЕООД дължи и заплащане на съответната такса по чл.10а, ал.2 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 10 лева.

Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният ел.фиш; извлечение от доклад от ЕССПТ за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в; статични изображения във вид на снимков материал на ППС – 2 броя; справка за собственик на МПС; копие от процесния ел.фиш с отразена дата на 3 връчване, ведно с пълномощно към него.

Съдът намира за основателно релевираното възражение в жалбата относно изтекла погасителната давност за наказателно преследване на дееца, за основателно. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че от датата на нарушението – 02.03.2022 г., до датата на връчване на ел.фиш – на 11.06.2025 г., за която жалбоподателя ангажира писмени доказателства, е изминал период от три години и три месеца, като за вмененото нарушение относителната преследвателна погасителна давност е три години.

Следователно е изтекла тригодишната погасителна давност за наказателно преследване. Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността, деяния, за които се предвижда наказание глоба, се погасяват с изтичането на относителната погасителна давност от три години. По делото не са ангажирани доказателства от ответната страна по жалбата, че в този период са извършвани действия, с които да се прекъсва изтичането на тази давност, т.е. липсва основание да се приеме, че давността е прекъсната и изтеклата да е загубила правното си значение. Вярно е, че абсолютната погасителна давност за наказателно преследване на дееца е четири години и шест месеца, но за да се приложи този срок, следва да бъде доказано прекъсването на относителната давност, каквито доказателства по делото не са ангажирани. Връчването на ел.фиш, след изтичането на относителната погасителна давност, се явява незаконосъобразно и води на извод, че санкционният акт следва да бъде отменен само на това основание, като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество, а производството по делото прекратено.

По разноските:

На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят. В настоящото производство е направено изрично изявление от правоимащата страна в горния смисъл /за присъждане на адвокатско възнаграждение/ и представен договор за правна защита и съдействие, видно от който е, че уговореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 800 лева/409,03 евра. Делото не е с фактическа и правна сложност, проведено е в едно съдебно заседание, в което са приобщени само писмени доказателства, и 4 съобразно релевираното възражение от ответната страна по жалбата, което съдът намира за основателно, следва да бъде намален размера на претендираното адвокатско възнаграждение до предвидения минимален размер по чл.8, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2024 г. за минималните адвокатски възнаграждения, с оглед материалния интерес, а именно: в размер на 400 лева/204,52 евра. Предвид гореизложеното, съдът намира, че претенцията на жалбоподателя следва да бъде уважена именно в този размер – 400 лева, равняващи се на 204,52 евра.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.3, във вр. с ал.6, във вр. с ал.1, във вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ №8505185077, издаден от А“ПИ“-МРРБ, с който на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление с.***, представлявано от управителя С.С.А., на основание 187а, ал.2, т.1, във вр. с чл.179, ал.3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева/153,39 евро, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ПРЕКРАТЯВА производството по АНД №12326/025 г. по описа на СРС, НО, 110 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, А“ПИ“-МРРБ да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление с.***, представлявано от управителя С.С.А., сумата от 204,52 евро /400 лева/, представляващи направени разноски за процесуално представителство в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от АПК,, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5

6