Решение № 311 от 20.10.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. К, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИЛ. И.А при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИЛ. И.А Административно наказателно дело № 20245510200754 по описа за 2024 година за да се произнесе,взе предвид:

Производството е по реда на чл.145 от АПК,във вр.с чл.72,ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на П. Д. О. от гр.Б,ул.“К“ № 16,с ЕГН **********,чрез пълномощника му-адв.К. М.,срещу Заповед за задържане на лице рег.№ УРИ:284зз-235/30.05.2024г.,издадена от ст.пол.ППД при РУ К П. Д. П.,с която е заповядано задържане за срок от 24 часа на П. Д. О. в помещение за временно задържане на РУ гр.К.

В хода на съдебното производство-от изпратени от РУ К Заповед за задържане на лице УРИ: 284зз-235/30.05.2024г.и писмо Рег.

№ 284000-36905/07.10.2024г.е установено,че срещу П. Д. О. е издадена Заповед за задържане рег.№ 284зз-236/30.05.2024г.,а Заповед за задържане

№

284зз-235/30.05.2024г.е издадена срещу

И.И.М.,поради което следва да се счита,че с настоящата жалба се обжалва Заповед за задържане на лице УРИ: 284зз-236/30.05.2024г.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение,с което да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна.Излага съображения,че заповедта е незаконосъобразна-издадена в противоречие с материалния закон,при съществени процесуални нарушения,и необоснована.

Ответникът не се явява,редовно призован.За него в с.з.се явява пълномощникът му-главен юрисконсулт М. А.,който взема становище,че обжалваната заповед е правилна,основателна и законосъобразна,и моли съда да отхвърли жалбата срещу нея.

От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в 1 тяхната съвкупност,се установява следната фактическа обстановка:

На 29/30.05.2024г.през нощта ответникът П. Д. П. -ст.полицай ППД при РУ К,и колегата му-св.С. А. М. /разпитан като свидетел в с.з./-също полицейски служител при РУ К,били назначени в наряд.Малко след полунощ-на 30.05.2024г.получили сигнал,че граничен полицай от гр.Б е нападнал бившата си приятелка в дома и в гр.К.Придвижвайки се към адреса /жилището било къща/ полицейските служители забелязали лице,което като ги видяло избягало,а след него от къщата излязла жена и им посочила посоката,в която лицето избягало.Полицейските служители слезли от автомобила,настигнали лицето в посоката,в която то бягало,установили го и го върнали на адреса.Това бил жалбоподателят П. О.,който заявил на полицейските служители,че е граничен полицай и е дошъл в гр.К да си купува лек автомобил.Установили се обаче съвсем различни факти,а именно че жалбоподателят О. и пострадалата имали интимни отношения и е имало и предишен такъв случай на насилие от негова страна спрямо нея.Пострадалата в момента била много уплашена,стресирана,плачела,видимо била удряна,нуждаела се от спешна медицинска помощ.Била прегледана от лекар и се установило,че има хематоми на двата крака.Полицейските служители докладвали информацията на дежурния в РУ К.Жалбоподателят О. бил задържан за срок до 24 часа в РУ К,за което била издадена обжалваната заповед за задържане на лице.

Съдът,като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168,ал.1,във връзка с чл.146 от АПК,намира за установено следното от правна страна:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес,за което административният акт е неблагоприятен,в законоустановения 14дневен срок,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество,се явява неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентно лице,спазена е и изискуемата писмена форма,подписана е от издателя и е била връчена на задържаното лице срещу подпис.Изпълнено е и изискването на чл.74,ал.2,т.2 от ЗМВР за посочване на фактическите и правните основания за издаване на заповедта.Заповедта отговаря на изискванията на чл.74 от ЗМВР.Видно е,че в нея са разяснени правата на задържания съгл.изискванията на чл.74,ал.2,т.6 от ЗМВР.Приложена е и декларация по чл.74,ал.3 от ЗМВР.Становището на жалбоподателя,изложено в жалбата,че заповедта не отговаря на изискванията на ЗМВР съдът намира за неоснователно.

Предвид изложеното съдът намира,че с оглед на така установените факти са били налице данни за извършване от страна на жалбоподателя О. на посоченото в обжалваната заповед престъпление по чл.131,ал.1,т.5а от НК и следователно-налице е било основанието по чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР за задържането на жалбоподателя О..Видно от установеното по делото,освен показанията на свидетеля С. А. М.,са налице и писмени доказателства- извлечение от кореспонденция от интернет,документи, изпратени от Началника на РУ[1]К с писмо рег.

№284000-31397/22.08.2024г по опис, документи изпратени от Началника на РУ- К с писмо рег. №284000- 35425/26.09.2024г по опис2 общо 10 листа, докладна записка от 30.05.2024г, доклад за посетен сигнал за домашно насилие, въпросник при случаи на домашно насилие, протокол-процедура за предоставена информация на пострадалото лице от домашно насилие и оказано съдействие.Заповедта за задържане е съответна на приложимия материален закон.Съгласно разпоредбата на чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР,полицейските органи могат да задържат лице,за което има данни,че е извършило престъпление.Достатъчно е в данните да се съдържа предположение,индиция за вероятна съпричастност на задържаното лице към престъплението,но и тези данни да са такива,от които полицейският орган да може да направи обосновано предположение за вероятна съпричастност на лицето,спрямо което се налага мярката,към конкретно извършено престъпление.В настоящият случай съдът намира,че данните са именно такива,от които полицейският орган правилно и законосъобразно е направил обосновано предположение,че жалбоподателят О., при конкретните обстоятелства,като е нападнал физически лице,с което е в интимна връзка,в дома му,и му е причинил телесни наранявания,е извършил престъпление по чл.131,ал.1,т.5а от НК.Както съдът е имал възможност и в други такива производства да отбележи,съдебната практика трайно е приела,че в тези заповеди,каквато е процесната,не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление,тъй като фактическите основания,мотивиращи заповедта,следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретно престъпление,а не с категоричното му уличаване в извършването на такова.Именно поради това и е невъзможно от заповедта да се изисква тя да обезпечи доказателствено еднакъв с нея изход на бъдещото наказателно производство.Правната природа на такава заповед е съвсем различна от тази на съдебен акт /присъда или решение/.Поради това е ирелевантно позоваването на жалбоподателя на съдебно решение /в случая Решение № 123 по АНД № 116/2025г.на КРС/,препис от което пълномощникът му е представил в с.з., с което жалбоподателят О. бил признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.131,ал.1,т.5а,във вр.с чл.130,ал.2 от НК,касаещо процесния случай.В мотивите на цитираното съдебно решение,които са общодостъпни и настоящият съдебен състав се запозна с тях,съдът е приел за безспорно установено, че на процесната дата- 30.05.2024 г. ,в часовия интервал от 00.00 часа до 02.19 часа, в гр. К, обл. С.З., в жилищен имот на ул. „С.Н нарушителят П. Д. О. е причинил на пострадалата свидетелка К.М.К. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване и кръвонасядане на шията,охлузване под лявата ключица, кръвонасядания по горните и долните крайници, което е довело до болка, по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК,но е оправдал нарушителя по повдигнатото му обвинение поради това,че от доказателствения материал,събран в хода на досъдебното и на съдебното производство се установило,че нарушителят П. О. и пострадалата свидетелка К.К. нямат общо домакинство и общ бюджет,а са имали само интимни контакти,поради което не се е доказала правната квалификация,че леката телесна повреда е причинена в условията на домашно насилие. Както се вижда,касае се за обстоятелства,разследвани и изяснени в хода на едно разгърнато последващо съдебно производство,каквото изискване не може да се поставя към етапа на задържането за срок до 24 часа.Но индикациите 3 за извършване от страна на жалбоподателя О. на визираното в обжалваната Заповед за задържане престъпление,са били налице.В тази връзка съдът намира за основателно становището на пълномощника на ответника,че издателят на заповедта е имал пълното основание да я издаде,тъй като са били налице данни за причинени на заявителката телесни повреди,за бягство на извършителя от местопрестъплението и за интимна връзка между извършителя и заявителката.Още повече,че се е установило,че се касае за продължителни във времето интимни отношения между извършителя и заявителката.Трайно установената съдебна практика също така е категорична,че несъответствието между изписаната в заповедта цифрова правна квалификация на престъпното деяние,и приетата покъсно в хода на образуваното досъдебно производство,респ.на съдебното такова,не опорочава заповедта.Разбира се,че в хода на образуваното досъдебно производство,респ.-на съдебното такова, ще се изясни точната и прецизна правна квалификация на деянието.Да се изисква това от полицейския орган,издал заповедта за задържане,означава да се надхвърлят правно регламентираните му функции при тази негова правно регламентирана дейност.И ощеоснованието за издаване на Заповедта за задържане не е чл.131,ал.1,т.5а от НК,а основанието е чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР.В този смисъл основанието за задържането е правилно посочено в заповедта.

Горните съображения,касаещи необвързаността на заповедта за задържане с последващото съдебно решение,касаят и наведените от жалбоподателя чрез пълномощника му доводи,че пострадалата К.М.К. не е подала жалба до полицията и до съда за упражнено спрямо нея домашно насилие,нито майка и,която се е обадила на тел.112,е подала такава жалба.Тези обстоятелства се установиха от изисканите от съда по искане на пълномощника на жалбоподателя справки от РУ К и от РС К.Неподаването от пострадалия на жалби до съответните институции обаче няма как да доведе до извода,че съответното престъпление не е било действително извършено,тъй като подаването на жалба е конституционно право на всеки гражданин и упражняването му е изцяло в прерогативите и личната преценка на лицето,като съответно това законово право може да не бъде упражнено от пострадалото лице по негова лична преценка поради много и разнообразни негови лични причини и съображения.

Предвид изложеното съдът намира,че обжалваната заповед е законосъобразна.Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора,на основание чл.143,ал.4 отАПК в полза на Областна дирекция на МВР С.З.-юридическо лице,в чиято структура е издателят на оспорената заповед,следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева при прилагане на чл.78,ал.8 от ГПК,във връзка с чл.144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ,във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в редакцията му,действала към датата на последното по делото съдебно заседание28.05.2025г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172,ал.2,предл.четвърто от АПК,съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Д. О. от гр.Б,ул.“К“ № 16,с ЕГН **********,чрез пълномощника му-адв.К. М.,срещу Заповед за задържане на лице рег.№ УРИ:284зз-236/30.05.2024г.,издадена от ст.пол.ППД при РУ К П. Д. П.,с която е заповядано задържане за срок от 24 часа на П. Д. О. в помещение за временно задържане на РУ гр.К.

ОСЪЖДА П. Д. О. от гр.Б,ул.“К“ № 16,с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР С.З. сумата от 100 /сто/ лева,представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд С.З..

Съдия при Районен съд – К: _______________________ 5