Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 476 от 22.12.2025, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Гражданско дело 548/2025
Вид
Решение № 476
Подписан
22.12.2025
В сила
28.01.2026
Състав
Елица Юлиянова Орманова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. гр. Лом, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20251620100548 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано по предявен от „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: София, ул. „Кукуш” №1, представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М., чрез пълномощник юрисконсулт П. П., срещу М. И. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, установителен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по договор № *** от 12.04.2017 г. със системен партиден номер *** сумата от 554,71 лв. (петстотин петдесет и четири лева и седемдесет и една ст.), от които: 158.45 лева за месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги, 298,00 лева общ размер неустойки и 98,26 лв. мораторна лихва за периода от 25.06.2022 г. до 18.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение– 19.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, предмет на заповедно производство по ч.гр.д. № 3042/2024 г. по описа на PC – Лом.

Твърди се в исковата молба, че между ответника М. И. Д. и „А1 България“ ЕАД е сключен договор за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер ***, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер *** от 12.04.2017 г. Към горепосочения договор са сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги с месечна абонаментна такса без ДДС, както следва: Мобилна услуга 1 бр. А1 One 17.99 лева, за тел. № ***, с тарифен план 15.49 лв. и услуга Net Box 1 бр., А1 Net Box 50, за № **********, с тарифен план 9.46 лева. Твърди се, че за периода от 07.05.2022 г. - 06.10.2022 г. е било извършено изпълнение от страна на дружеството ищец по 1 горепосочения договор, като ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги за горепосочения период, които са в размер на 158,45 лв. Във връзка с натрупаните просрочени задължения за посочения периода на 02.11.2022г. договорът № *** от 12.04.2017 г., със системен партиден номер *** е прекратен и по отношение на останалите услуги поради неплащане, продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена неустойка в размер на 298,00 лв. За периода от 09.06.2022 г. до 17.12.2022 г. ответникът дължи на ищцовото дружество по договор № *** от 12.04.2017 г. със системен партиден номер *** сумата в размер на 554,71 лв., от които: 158,45 лв. неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, 298,00 лв. общ размер неустойки, както и мораторна лихва върху посочената обща сума от 456,45 лв. (главница и неустойки) в размер на 98,26 лв. за периода от 25.06.2022 г. до депозиране на заявлението по ч. гр. д. 3042/2024 г. по описа на РС - Лом в съда. С исковата молба е заявено, че от страна на „А1 България“ ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 3042/2024 г. по описа на РС - Лом. В хода на заповедното производство, на основание чл. 415 от ГПК, е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от М. И. Д.. С настоящата искова молба ищецът е предявил иск за дължимо парично вземане в размер на 554,71 лв., от които 158,45 лв. неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, 298,00 лв. общ размер неустойки, както и мораторна лихва върху посочената обща сума от 456,45 лв. (главница и неустойки) в размер на 98,26 лв. за периода от 25.06.2022 г. до депозиране на заявлението по ч. гр. д. 3042/2024 г. по описа на РС - Лом в съда. Тези суми са формирани както следва: 158,45 лв. - по договор № *** от 12.04.2017 г. със системен партиден номер М *** - цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги съгласно условията на договора, приложенията към него и Общите условия, за които са издадени следните фактури: ***, по документ № ***, месечна фактура за предоставени услуги, издадена на 09.06.2022г., с падеж 24.06.2022г. и задължение 36.92 лева; 6775654, по документ № ***, месечна фактура за предоставени услуги, издадена на 11.07.2022 г., с падеж на 26.07.2022 г. и задължение 29.94 лева, ***, по документ № ***, месечна фактура за предоставени услуги, издадена на 10.08.2022 г., падеж 25.08.2022г. и задължение 29.94лв., ***, по документ № 454877331, месечна фактура за предоставени услуги, издадена на 09.09.2022 г., падеж 24.09.2022г. и задължение 36.55лв., ***, по документ № 456403065, месечна фактура за предоставени услуги, издадена на 10.10.2022 г., падеж 25.10.2022г. и задължение 25.10 лв.; и 298.00 лева - общ размер на неустойка, съставена, както следва: по отношение на рамковия договор, фактура № 558824382, за Обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 2,00 лв.; по отношение на номер ***, фактура № 559798859, за неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер в размер на 59,97 лв.; по отношение на номер ***, фактура № 559798860, за отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер, в размер на 56,81 лв.; по отношение на № ***, фактура № 559799102, за цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен 4G router NetBox за посочения 2 номер, в размер на 140,00 лв.; по отношение на № ***, фактура № 559799104, за неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, в размер на 27,48 лв.; по отношение на № ***, фактура № 559799105, за отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер в размер на 11,74 лв. Претендира се и мораторна лихва върху посочената обща сума от 456,45 лв. (главница и неустойки) в размер на 98,26 лв. за периода от 25.06.2022 г. до депозиране на заявлението по ч. гр. д. 3042/2024 г. по описа на РС - Лом в съда. Претендирани са направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. Ответникът счита така предявените искове за допустими, но за неоснователни, като не признава вземането по тях. Ответникът е упражнил своето право по реда на чл.414, ал.1 ГПК, като е подал възражение против заповедта за изпълнение по частно гражданско дело № 3042 / 2024 година по описа на Районен съд гр. Лом. Твърди с отговора на исковата молба, че действително е подписал приложения към нея договор, но от страна на ищеца не е налице изпълнение по него, за да дължи така претендираните суми. На посочената в договора дата ответницата е била в офиса на този мобилен оператор в гр. Лом, съгласно нейни твърдения, като същата е имала намерение да ползва услуги за доставка на интернет. Ответникът заявява, че начинът на работа на ищцовото дружество е следният: казват една цена и впоследствие поднасят да се подпишеш на ел. устройство, без да виждаш каквато и да е съдържание. След като подписала договора, ответницата получила информация от служител в офиса на мобилния оператор, че таксата й на практика ще бъде два пъти повече от това, което е уговорено преди това. Ответницата не била съгласна и заявила, че не и трябва нищо от тях и се отказва от този договор. Твърди също и че не е получавала никакво оборудване от тях и на практика не й е доставян достъп до интернет, така че същата счита, че не е ползвала интернет, предвид липсата на техническо оборудване. Впоследствие ищцовото дружество издавало цитираните в исковата молба фактури, като не е ясно как е определена цената на всяка една от тях. Ответникът не е имал достъп до интернет от мобилния доставчик-ищец. Същата счита и че не следва да заплаща неустойки, включително и равностойност на оборудване, каквото ответницата не е получавала.

В откритото съдебно заседание за ищеца не се явява процесуален представител.

Депозирано е становище по хода на делото, като се моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, като оттегля своето оспорване на иска и представя платежен документ - разписка от «Изипей» АД от 20.11.2025 г. за сумата от 554,71 лв.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение с № 2091 от 20.12.2024 г. по ч.гр.д. № 3042/2024 г. по описа на ЛРС е разпоредено длъжникът М. И. Д. с ЕГН:

********** и постоянен и настоящ адрес: **********, да заплати на кредитора „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

3

”Кукуш” № 1, със законни представители А.В.Д. и М.М. – чл. на УС, сумата 554,71 лв.

(петстотин петдесет и четири лева и седемдесет и една ст.), от които: 456,45 лв.

(четиристотин петдесет и шест лева и четиридесет и пет ст.)- главница, 98,26 лв.

(деветдесет и осем лева и двадесет и шест ст.) - мораторна лихва от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ, до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението - 18.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 19.12.2024г., до изплащане на вземането, както и сумата 75 лв. (седемдесет и пет лева) разноски по делото, от които: дължимата и платена държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. (петдесет лева). Отхвърлено е искането на заявителя за определяне на разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение за размера над 50 лв.

(петдесет лева) до претендирания размер от 150 лв. (сто и петдесет) лева.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило бланкетно възражение по чл. 414 от ГПК, в което длъжникът е посочил, че не дължи вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

В първото съдебно заседание по делото ответникът се явява лично, като оттегля своето оспорване на иска и представя платежен документ - разписка от «Изипей» АД от 20.11.2025 г. за сумата от 554,71 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

Съдът е сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК след депозирано възражение срещу заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. За допустимостта на предявения иск исковият съд следи служебно, като извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство – така т.10а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 602 по описа за 2024 г. на Районен съд - Лом, по повод на депозирано заявление от ищеца «А1 България» ЕАД е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, съгласно която е разпоредено длъжникът - настоящ ответник, да заплати на заявителя горепосочените суми. Претенциите, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и на настоящата искова молба, са идентични. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника и в срока по чл.414, ал.2 ГПК ответникът е депозирал възражение. Заявителят е уведомен с разпореждане на съда за депозираното възражение, поради което предявеният от него иск на 14.03.2025 г. е в законовия едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Поради изложените обстоятелства съдът намира, че предявеният установителен иск, с който е сезиран, е процесуално допустим, отговаря на посочените специални процесуални предпоставки, поради което следва да се разгледа по същество.

4

Видно от представения платежен документ - разписка от «Изипей» АД от 20.11.2025 г. за сумата от 554,71 лв., исковата сума е заплатена в нейната цялост, включваща 158,45 лева за месечни абонаментни такси и съобщителни услуги, 298 лева общ размер неустойки и 98,26 лв. мораторна лихва за периода от 25.06.2022 г. – 18.12.2024 г., което плащане съставлява и признание на иска.