Решение № 3754 от 04.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3754 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20251100108601 по описа за 2025 година

Страни в производството са ищецът И. Х. Щ. с ЕГН **********, с. Яна, ул. ********, и ответникът „Макроадванс“ АД, с ЕИК 201127485 гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ №147.

Предявени са искове по чл.439 ГПК за признаване за установено, че е погасена възможността за ответника да събере принудително сумите по изп.лист от 18.04.2012г., издаден по Заповед за изпълнение от 18.04.2012г. по ч.г.д. № 16058/2012г. на 74-ти състав на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 5841/2012г. на ЧСИ Н.М. с peг. № 841, а именно 37 411,49лв., от които 28632,12лв.- главница по договор за кредит от 26.06.2008г. и 8779,37лв.-договорна лихва за периода от 10.04.2010г., до 29.03.2012г.

Ищецът твърди, че срещу него е било проведено заповедно производство, приключило с влязла в сила Заповед за изпълнение от 18.04.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 16058/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 74-ти състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 18.04.2012 г. в полза на ответника, като въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 5841/2012 г. по описа на частния съдебен изпълнител Н.М. с рег. № 841.

Ищецът сочи, че на 26.09.2012 г. е била издадена призовка за принудително изпълнение, след което за продължителен период от време не са били извършвани изпълнителни действия, като на 28.01.2020 г. е постъпила молба до ЧСИ Н.М. за присъединяване на „Макроадванс“ АД като взискател по новообразувано изпълнително дело № 538/2020 г. по описа на същия съдебен изпълнител, което според ищеца е образувано след изтичане на погасителната давност.

1

Ищецът твърди, че по нито едно от изпълнителните дела не са били реално събрани суми от претендираните главница и лихви и поддържа, че за период, по-дълъг от пет години, считано от последното действие, което би могло да прекъсне давността, а именно влизането в сила на заповедта за изпълнение и издаването на изпълнителния лист, не са предприемани годни изпълнителни действия, поради което вземането за главница е погасено с изтичане на общата петгодишна давност, а вземането за договорна лихва за периода от 10.04.2010 г. до 29.03.2012 г. е погасено с изтичане на тригодишната давност.

Ищецът излага доводи, че дори да се приеме за начало на давностния срок датата на издаване на призовката за принудително изпълнение от 26.09.2012 г., към момента на образуване на изпълнително дело № 538/2020 г. давността също е изтекла.

Ищецът сочи още, че са налице и предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 и т.5 от ГПК, тъй като е налице двугодишно бездействие на взискателя, както и липса на секвестируемо имущество, поради което изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено по силата на закона, като всички последващи действия по принудително изпълнение са незаконосъобразни и не могат да прекъснат или спрат изтичането на погасителната давност.

Процесуалният представител на ищеца адв. Н. К. с л. № ******** от САК, гр. София, ул. ********, претендира присъждане на адвокатско възнграждение по реда на чл.38, ал.2, т.1 ЗА в размер на 3640 лева.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Макроадванс“ АД е депозирал писмен отговор на исковата молба, като изразява становище, че предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим, но по същество е неоснователен и недоказан.

Ответникът твърди, че на 26.06.2008г. между „УниКредит Булбанк“ АД, в качеството на кредитор, и И. Х. Щ., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице по Закона за потребителския кредит № 324-TR72304470/26.06.2008г., по силата на който е предоставена сума в размер на 30000 лева, както и че на 23.10.2009г. между същите страни е подписан Анекс № 1 към посочения договор.

Ответникът сочи, че поради неизпълнение на задълженията по договора банката е инициирала заповедно производство по реда на чл.417 и сл. ГПК, като на 18.04.2012г. по гр.дело № 16058 по описа за 2012г. на Софийски районен съд, 74 състав, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист.

Ответникът излага, че на 10.05.2012г., по молба на банката, е образувано изпълнително дело № 5841/2012г. по описа на ЧСИ Н.М. срещу И. Х. Щ. за събиране на вземането по изпълнителния лист, като на 04.12.2012г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „УниКредит Булбанк“ 2

АД и „Макроадванс“ АД, по силата на който банката е прехвърлила на „Макроадванс“ АД вземанията си спрямо И. Х. Щ. по договора за кредит, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите принадлежности.

Ответникът сочи, че по изпълнително дело № 5841/2012г. са искани и извършвани изпълнителни действия, включително на 10.05.2012г. е подадена молба за образуване с искания за налагане на запор върху трудово възнаграждение и други секвестируеми доходи, налагане на възбрана, налагане на запор върху моторно превозно средство, върху дялове и акции в търговски дружества и върху всички открити банкови сметки на длъжника, на 11.05.2012г. е изпратено съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение до работодател „В Д К-1“ ЕООД, на 22.05.2012г. е изпратено съобщение за налагане на запор върху банкови сметки в „УниКредит Булбанк“ АД, на 22.06.2012г. е изпратено съобщение за налагане на запор върху моторно превозно средство, на 08.08.2012г. е изпратено съобщение до Служба по вписванията – София за налагане на възбрана върху недвижим имот, на 26.09.2012г. е изпратено съобщение за извършване на опис и оценка на движими вещи, на 07.02.2013г. е подадена молба за конституиране на „Макроадванс“ АД по изпълнителното дело, на 12.04.2013г., на 09.10.2013г. и на 12.11.2013г. са постъпили суми по делото от запор, на 23.01.2014г. е подадена молба за извършване на опис и оценка на движими вещи и налагане на запор върху банкови сметки, на 24.01.2014г. са изпратени съобщения до банки за налагане на запор върху банковите сметки, на 20.02.2015г. е подадена молба за извършване на справка за регистрирани трудови договори и налагане на запор върху трудово възнаграждение, на 11.04.2017г. е изпратено съобщение за извършване на опис и оценка на движими вещи, а на 08.11.2017г. е подадена молба за извършване на справка за регистрирани трудови договори и налагане на запор върху трудово възнаграждение.

Ответникът твърди, че на 16.05.2012г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение и заповед за изпълнение чрез работодателя „В Д К-1“ ЕООД, както и че с постановление от 27.01.2020г. изпълнително дело № 5841/2012г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Ответникът сочи, че на 28.01.2020г., по молба на „Макроадванс“ АД, е образувано изпълнително дело № 538/2020г. по описа на ЧСИ Н.М. срещу И. Х. Щ. със същия предмет, като по това дело са искани и извършени изпълнителни действия, включително на 28.01.2020г. е подадена молба за образуване с искане за налагане на запор върху трудово възнаграждение и за налагане на запор върху банкови сметки в „Банка ДСК“ АД, като с молбата ЧСИ е овластен по чл.18 ЗЧСИ. На 07.02.2020г. е изпратено съобщение за налагане на запор върху банкови сметки в „Банка ДСК“ АД, на 07.02.2020г. е изпратено съобщение за налагане на запор върху трудово възнаграждение до работодател „ТИНС ТРЕЙД 2000“ ЕООД, на 09.11.2020г. е изпратено ново съобщение за налагане на запор върху трудово възнаграждение до „ТИНС ТРЕЙД 2000“ ЕООД, на 31.05.2021г. е подадена молба за налагане на възбрана 3 върху недвижим имот, на 04.03.2022г. е изпратено съобщение за налагане на запор върху трудово възнаграждение до работодател „БО-ТЕ МЕТАЛ“ ООД, на 09.06.2022г. е изпратено съобщение до Служба по вписванията - София за налагане на възбрана върху недвижим имот, на 01.07.2022г. възбраната е наложена, на 10.10.2023г. е подадена молба за извършване на справка за регистрирани трудови договори и налагане на запор върху трудово възнаграждение, а на 16.06.2025г. е подадена нова молба със същото искане.

Ответникът поддържа, че по двете изпълнителни производства давността е била прекъсвана многократно по силата на чл.116 ЗЗД с посочените искани и извършени изпълнителни действия, поради което вземането не е погасено по давност, както и че липсват основания за прекратяване на изпълнително дело № 538/2020г., което към момента било висящо. Ответникът излага доводи, че давността се прекъсва и при искане за извършване на изпълнителни действия, включително когато неизвършването им се дължи на причини извън волята на кредитора, както и оспорва твърдението, че запорните съобщения не са довели до реално налагане на запор, като твърди, че същите са връчени на третите задължени лица и съставляват изпълнителни действия, прекъсващи давността.

Ответникът излага, че поради влязлата в сила заповед за изпълнение е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД, според която новата давност е винаги петгодишна и обхваща и лихвите, както и че след образуване на изпълнително дело № 5841/2012г. погасителна давност не е текла до 26.06.2015г., а след 26.06.2015г. е започнала да тече нова давност, която според ответника е била многократно прекъсвана. Ответникът сочи и спиране на давностни и преклузивни срокове в периода 13.03.2020г. – 21.05.2020г. по силата на закона поради въведеното извънредно положение във връзка с епидемията от Ковид19. Ответникът поддържа, че с оглед поисканите и извършени изпълнителни действия и настъпилите правнорелевантни факти, процесното вземане не е погасено по давност и отрицателният установителен иск следва да бъде отхвърлен. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че са налице основания за спиране или прекъсване на давността.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните и от приетите писмени доказателства, включително заверени преписи от изпълнително дело № 5841/2012г. и изпълнително дело № 538/2020г. по описа на ЧСИ Н.М., се установява, че на 26.06.2008г. между „УниКредит Булбанк“ АД, в качеството на кредитор, и И.

Х. Щ., в качеството на кредитополучател, е бил сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице по Закона за потребителския кредит № 324-TR72304470/26.06.2008г., по силата на който е била предоставена сума 4 в размер на 30000 лева, както и че на 23.10.2009г. между същите страни е бил подписан Анекс № 1 към този договор.

Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит е било инициирано заповедно производство по реда на чл.417 и сл. ГПК и на 18.04.2012г. по гр.дело № 16058 по описа за 2012г. на Софийски районен съд, 74 състав, е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист срещу И. Х. Щ..

Въз основа на издадения изпълнителен лист на 10.05.2012г. е било образувано изпълнително дело № 5841/2012г. по описа на частния съдебен изпълнител Н.Л.М. срещу И. Х. Щ..

Безспорно е между страните, че на 04.12.2012г. между „УниКредит Булбанк“ АД и „Макроадванс“ АД е бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който вземанията по процесния договор за кредит, заедно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и принадлежностите, са били прехвърлени на „Макроадванс“ АД.

С постановление от 27.01.2020г. изпълнително дело № 5841/2012г. по описа на частния съдебен изпълнител Н.Л.М. е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Безспорно е също така, че на 28.01.2020г., по молба на „Макроадванс“ АД, е било образувано изпълнително дело № 538/2020г. по описа на същия частен съдебен изпълнител срещу И. Х. Щ. въз основа на същия изпълнителен лист.

От приложените изпълнителни дела се установяна, че на 10.05.2012г. е подадена молба за образуване на изпълнително дело № 5841/2012г. с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и други секвестируеми доходи на длъжника, налагане на възбрана, налагане на запор върху моторно превозно средство, запор върху дялове и акции в търговски дружества и запор върху всички открити банкови сметки на длъжника.