Определение № 148 от 09.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Пловдив, 09.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000532 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 248 ал.3 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № *** г. от „З.а.**Д.**“ АД – гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №*, ЕИК*** – чрез пълномощника на същото адв. Д. С., с която се иска да бъде изменено постановеното по делото Решение № 49/13.02.2024 г., постановено по в. т. д. № 532/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта за разноските като намали тези, присъдени на адв. П. К. по реда на чл.38 от ЗАдв., а именно 28 140 лева за въззивното производство и допълнително още 3660 лева за производството пред ОС – Пазарджик плюс вече присъдените такива в размер на 12 396 лева с решението на ОС.

Молбата е мотивирана с обстоятелството, че след постановяване на първоинстанционното решение на ищците е изплатена половината от присъдените обезщетения и във въззивното производство вече не са налице предпоставките за предоставянето им на безплатна правна помощ. На следващо място счита, че съдът е изчислил неправилно адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. като е взел предвид размерите по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на нормата към ноември 2022г., а не към датата на която е 1 предявена исковата молба, както и че не е съобразен правилно обжалваемия интерес, с оглед на който следва да се определи и възнаграждението.

Ответниците по молбата Ю. Н. Ш., Д. А. Ш., Б. А. Ш., А. Д. Ш., И. Д. Ш., Т. Д.

Ш. и З. Д. М. /последните петима като правоприемници на починалата в хода на производството А. Д. Ш./ - всички уведомени чрез пълномощника им адв.

П. К., редовно уведомени, не са представили писмен отговор по същата.

Постъпила е молба вх. №***. с правно основание чл.248 от ГПК и от Ю. Н.

Ш., Д. А. Ш., Б. А. Ш., А. Д. Ш., И. Д. Ш., Т. Д. Ш. и З. Д. М. /последните петима като правоприемници на починалата в хода на производството А. Д.

Ш./ - чрез пълномощника им адв. П. К., с която се иска да бъде изменено постановеното по делото Решение № 49/13.02.2024 г., постановено по в. т. д.

№ 532/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта за разноските като бъде увеличено адвокатското възнаграждение на адв. П. К., определено по реда на чл.38 от ЗАдв., с още 12 900 лева над размера от 28 140 лева за въззивното производство, определен от съда.

Постъпил е отговор вх. №***г. по тази молба от „З.а.**Д.**“ АД – гр. С., бул.

„Г. М. Д.“ №*, ЕИК*** – чрез пълномощника на същото адв. Д. С., с който е изразено становище за неоснователност на молбата.

Другият ответник по молбата „З.к.Л.и.“ АД – гр. С., уведомен чрез пълномощника по делото адв. В. Д. на 26.03.2024г., не е депозирал отговор по нея.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Със съдебното решение на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата н а адвокат П. Д. К. е определено адвокатско възнаграждение в размер на 28 140 лева / 23450 лева плюс 20 % ДДС – с оглед доказателствата за регистрация на същата по ЗДДС/. Сумата е определена съобразно уважената и отхвърлена част от жалбите като съдът е взел за ориентир размерите, посочени в чл.9 ал.1 и чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Оплакването, че не са били налице предпоставки за оказване на безплатна процесуална помощ на ищците във въззивното производство, не е сред обстоятелствата, които съдът може да преценява, без наличие на конкретно 2 оспорване е ангажиране на доказателства за договорен размер на възнаграждение.

„Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.“ В този смисъл е и възприетото становище в трайната съдебна практика - Определение №515/02.10.2015г. по ч.т.д.№2340/2015г. на ВКС, Първо т.о., Определение №163/13.062016г. по ч.гр.д. №2266/ 2016г. на ВКС, Първо г.о.

За да се определи възнаграждение за адвоката по чл.38 от ЗАдв. е необходимо да се установи, че по делото е осъществена правна помощ, без да има данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението, да е направено заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и да няма данни, които да го опровергават, както и да е налице основание за отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК. В настоящия случай тези предпоставки са налице.

Според даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Поради това въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв. правило, че съдът определя възнаграждението за осъществено безплатно процесуално представителство в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, без да е налице възможност за преценка на вида, количеството и сложността на извършената работа, представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Затова тази норма от ЗАдв., препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения като несъответстваща на правото на 3

ЕС, не следва да се прилага.

Минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. не са обвързващи съда, те могат да бъдат един от ориентирите при определяне на възнаграждения, наред с фактическата и правна сложност на делото, сложността и количеството на извършената работа и т.н.

Ето защо е неоснователно твърдението, че съдът неправилно е изчислил размера на адвокатското възнаграждение за безплатното представителство на страните във въззивното производство като не се е съобразил с точния минимален размер на адвокатското възнаграждение п о Наредба №1/2004г.

Определеното от съда възнаграждение от 28 140 лева е напълно достатъчно да възмезди работата на адвоката по делото. Съдът е взел предвид както обстоятелството, че се касае до няколко субективно съединени иска, големия обжалваем интерес, както и наличието на въззивни жалби и от двамата солидарно осъдени ответници, всяка от които с различни доводи и възражения. Няма основание за допълнително присъждане на претендираната от адв. К. сума от 12 900 лева.

Що се отнася до това, че съдът е взел като ориентир минималния размер на възнагражденията, предвиден в Наредбата след влизане в сила на измененията с ДВ бр.88/04.11.2022 г. на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се посочи, че то се определя от съда едва със съдебното решение и зависи от това дали претенциите, по които се осъществява безплатно представителство, са уважени. Затова и релевантния момент, към който следва да се определи възнаграждението по реда на чл.38 от ЗАдв. е именно приключване на устните състезания. Този момент е 02.02.2024г. Затова и са ориентир е ползвана Наредбата в редакцията и след влизане в сила на измененията с ДВ бр.88/04.11.2022г.

Налага се общият извод, че и двете подадени молби с правно основание чл.248 от ГПК са неоснователни.

Като такива те следва да бъдат оставени без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № *** г. на „З.а.**Д.**“ АД – гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №*, ЕИК*** – чрез пълномощника на същото адв. Д. С., с която се иска да бъде изменено постановеното по делото Решение № 49/13.02.2024 г., постановено по в. т. д. № 532/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта за разноските като намали тези, присъдени на адв. П.

К. по реда на чл.38 от ЗАдв., а именно 28 140 лева за въззивното производство и допълнително още 3660 лева за производството пред ОС – Пазарджик плюс вече присъдените такива в размер на 12 396 лева с решението на ОС, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №***г. с правно основание чл.248 от ГПК на Ю. Н. Ш., Д. А. Ш., Б. А. Ш., А. Д. Ш., И. Д. Ш., Т. Д. Ш. и З. Д. М. /последните петима като правоприемници на починалата в хода на производството А. Д. Ш./ - чрез пълномощника им адв. П. К., с която се иска да бъде изменено постановеното по делото Решение № 49/13.02.2024 г., постановено по в. т. д. № 532/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта за разноските като бъде увеличено адвокатското възнаграждение на адв. П. К., определено по реда на чл.38 от ЗАдв., с още 12 900 лева над размера от 28 140 лева за въззивното производство, определен от съда, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5