Определение № 105 от 10.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 634/2025
- Вид
- Определение № 105
- Подписан
- 10.02.2026
- В сила
- 09.04.2026
- Състав
- Венцислав Георгиев Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 14, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 105 гр. Пазарджик, 10.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20255200100634 по описа за 2025 година
Образувано е по предявена искова молба вх. № 8455/12.08.2025 г. на И.
П. С., ЕГН **********, понастоящем в З. П., срещу А. Н. – началник на З. П..
В исковата молба се сочи, че на 25.04.2025 г. ищецът бил наказан със заповед на началника на З. с наказание „****“ за 7 денонощия, като в разговор с ответника на същата дата му заявил, че ще обжалва наложеното наказание и ще подаде жалба срещу него. Получил реплика, от която претърпял неимуществени вреди, за което предявява иск за обезщетяването им в размер на 50 000 лева. Определя правна квалификация на иска по чл. 45, чл. 49 от ЗЗД и чл. 13 от ЕКЗПЧ.
Съдът намира следното:
Дадената от ищеца правна квалификация не обвързва съда. Съгласно чл.
3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а според алинея 2, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, д ържавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Съдът приема, че всички действия, които ищецът счита за неправомерни, се твърди, че са извършени от ответника в качеството му на началник на З . П . , при осъществяване на служебните му задължения във 1 връзка с изпълнение на наказанията. Сочените действия на ответника следва да бъдат квалифицирани като действия по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС – уронващи човешкото достойнство на ищеца, пораждащи чувство за малоценост и незащитеност.
Съдебната практика приема, че в случаите когато изложените в исковата молба твърдения очертават основанието по чл. 284 от ЗИНЗС, тъй като действията на служител на З. са такива по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, искът е подведомствен на административните съдилища съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС и се разглежда по реда на гл ава XI от АПК – вж. Определение № 2789 от 3.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2995/2023 г., IV г. о., Определение № 2971 от 13.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1985/2024 г., III г. о.
С т. 8 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода, са подсъдни на административните съдилища. Дейността на администрацията на затворите при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода е свързана с упражняване на държавна принуда във връзка с изпълнение на наказанията. Тази дейност е административна и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 от ЗОДОВ.
Поради пребиваването на ищеца в З. П. компетентен да разгледа спора е Административен съд – Пазарджик.
Водим от горното и на основание чл. 14, ал. 2 от ГПК , съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 634/2025 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
И З П РА Щ А делото по подсъдност на Административен съд – Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Пловдивския апелативен съд, на основание чл.
15, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 2