Определение № 21409 от 30.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21409 гр. София, 30.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511043 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 във вр.с чл.274 - 279 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№282101/22.08.2025г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д.М. - управител, срещу определение рег.№34434 от 19.08.2025г., с което е оставена без уважение молба вх.№268629/07.08.2025г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д.М. - управител, с искане за изменение на постановено по гр.дело №13099/2024г. по описа на СРС, І Г.О., 34-ти състав решение рег.№3049/24.02.2025г. в частта за разноските, като на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д.М. – управител, бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на ищеца– И. К. Д., с ЕГН **********, в размер на 480 лв. с ДДС за двата иска вместо присъдените 250 лв. с ДДС за двата иска.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд при постановяване на обжалваното определение не се е съобразил с факта, че с исковата молба ищецът е предявил два обективно съединени иска за прогласяване нищожността н а неравноправна клауза от договор за потребителски кредит, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 45.71 лв., платена при начална липса на основание, като за всеки от двата предявени иска се дължи отделно адвокатско възнаграждение, съгласно приложимата в случая норма на чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, в която е посочено, че за процесуално представителство по граждански дела възнаграждението се определя съобразно вида и броя на предявените искове. Поддържа се още, че в случая за предявените два иска минималният размер на възнаграждението възлиза на 960 лв., поради което присъденият хонорар от 250 лв. се явявал несправедлив. По тези 1 аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да уважи искането, обективирано в молба вх.№268629/07.08.2025г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д.М. - управител, за изменение на постановено по гр.дело №13099/2024г. по описа на СРС, І Г.О., 34-ти състав решение рег.№3049/24.02.2025г. в частта за разноските, като на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д.М. – управител, бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на ищеца в размер на 480 лв. с ДДС за двата иска вместо присъдените 250 лв. с ДДС за двата иска.

Ответникът по жалбата – „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК 202393458, чрез процесуален представител юрисконсулт И. И., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената частна жалба. Твърди се, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, при постановяването му първостепенният съд правилно е приложил закона като е присъдил на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д.М. – управител, за оказаната от него безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в общ размер на 250 лв.. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената частна жалба.

Софийски градски съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства намира следното:

В случая производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от И. К. Д., с ЕГН **********, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д.М. – управител, с която са предявени срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК 202393458, при условията на обективно съединяване установителен иск за прогласяване нищожност на клауза от договор за кредит №9870238057 от 28.07.2021г., която предвижда заплащане на допълнително възнаграждение, наречено „такса за бързо разглеждане“, поради противоречие със закона, с добрите нрави и поради това че е неравноправна, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 45.71 лв., платена при начална липса на основание.

Постановено е решение рег.№3049/24.02.2025г., с което е прогласена за нищожна на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД клауза от договор за кредит №9870238057 от 28.07.2021г., която предвижда заплащане на допълнително възнаграждение, наречено „такса за бързо разглеждане“, както и е осъден ответника да заплати на ищеца на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 45.71 лв., платена при начална липса на основание. С решението е осъден „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК 202393458, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д.М. – управител, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 250 лв., адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.

С молба вх.№268629/07.08.2025г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д.М. управител, се прави искане по реда на чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановено по гр.дело №13099/2024г. по описа на СРС, І Г.О., 34-ти състав решение рег.№3049/24.02.2025г. в частта за разноските, като на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д.М. – управител, бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана от него 2 безплатна правна помощ на ищеца в размер на 480 лв. с ДДС за двата иска вместо присъдените 250 лв. с ДДС за двата иска.

С атакуваното пред настоящата инстанция определение рег.№34434 от 19.08.2025г., с което е оставена без уважение молба вх.№268629/07.08.2025г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д.М. - управител, с искане за изменение на постановено по гр.дело №13099/2024г. по описа на СРС, І Г.О., 34-ти състав решение рег.№3049/24.02.2025г. в частта за разноските, като на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д.М. – управител, бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на ищеца в размер на 480 лв. с ДДС за двата иска вместо присъдените 250 лв. с ДДС за двата иска. Изложени са съображения, че съдът при определяне на размера на възнаграждението на процесуалните представители на страните в процеса следва да се съобрази с обема на извършените процесуални действия от пълномощника, материалния интерес по делото, както и фактическата и правна сложност на спора. Посочено е още, че в Решение на СЕС /втори състав/ от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г., т.1 е прието, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във вр. с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредбата, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, противоречи на посочения чл.101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатското възнаграждение. В тази връзка е прието, че съдът не е обвързан с НМРАВ. В конкретния случай съдът при съобразяване със защитавания материален интерес, извършените процесуални действия от пълномощника и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на правния спор, е определил, че разумното и справедливо адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д.М. – управител, за осъществената безплатна правна помощ на ищеца е в размер на 250 лв. с ДДС. По тези аргументи е прието, че подадената молба, в която е направено искане по реда на чл.248 от ГПК, се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба, подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър Булстат под №177492004, представлявано от адв.Д.М. – управител, с която е сезиран съда, е срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.248, ал.3 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване.

Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36, ал.1 ЗАдв., а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги на материално затруднени лица - чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.. Разпоредбата на чл.36, ал.2, изр.2 ЗАдв. изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от посочения в наредба, издадена на основание по чл.36, ал.2 ЗАдв., за съответния вид работа. Определянето на адвокатско възнаграждение от съда при безплатна правна защита /чл.38, ал.2 ЗАдв./ и намаляването му при прекомерност на уговореното /чл.78, ал.5 ГПК/ е ограничено до 3 минималния размер по тази наредба. Това е Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет. По реда на Закона за правната помощ се осъществява социално подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, чийто икономически статус не им позволява свободен пазарен достъп до юридически услуги - чл.3 във връзка с чл.22 и чл.23 ЗПП. Правната помощ по този закон се предоставя от адвокати /чл.2 ЗПП/ и трябва да отговаря на същите високи изисквания за ефективност, качество и стандарт, каквито са предвидени и за предоставената адвокатска защита по договор, сключен по ЗАдв.. Възмездяването на правната помощ по ЗПП се извършва по наредба съгласно по чл.37 ЗПП. Това е Наредбата за заплащане на правната помощ, приета от Министерския съвет. Към прилагането на размерите на възнагражденията по тази наредба препраща и нормата на чл.78, ал.8 ГПК, в случаите, когато юридически лица или еднолични търговци са защитавани пред съда от юрисконсулт. Разликата в уредбата в Закона за правната помощ и в Закона за адвокатурата от гледна точка на законовата делегация за определяне на размерите на възнагражденията е, че наредбата по ЗПП се приема от държавен орган - Министерски съвет по предложение на Националното бюро за правна помощ, което е държавен орган на бюджетна издръжка, а наредбата по ЗАдв. - от съсловна организация, каквато е Висшият адвокатски съвет, чиито членове са само адвокати, избрани от други свои колеги адвокати, без каквато и да било последваща санкция на държавен орган относно конкретните размери на определените възнаграждения. Правната помощ, включително процесуално представителство по граждански дела, се предоставя на социално слаби лица след акт на съда за преценка на икономическото, семейното или друго особено положение, а представителството по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. се осъществява само по силата на изявление, че лицата са материално затруднени. Заплащането на възнаграждение по ЗПП е предпоставено от отчет на адвоката, като конкретният му размер се предлага от адвокатския съвет с оглед 2 вида и количеството на извършваната дейност и се определя от НБПП /чл.38 ЗПП/ в границите на посочени минимален и максимален размери, докато с нормата на чл.38, ал.2 ЗАдв. е вменено задължение на съда да присъди минималното възнаграждение по наредбата на съсловната организация, без възможност да го намалява под определения размер. Възнагражденията, предвидени в наредбата по ЗПП, са значително в по-нисък размер от тези в наредбата по ЗАдв. за един и същи вид работа. Конкретно: по НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв. и може да бъде увеличено с 50% при интерес над 10000 лв., а за приподписване на касационна жалба от 50 лв. до 120 лв., съответно по Наредба №1/2004г. - минималното възнаграждение при интерес до 10000 лв. е 1300 лв., а за изготвяне на касационна жалба или отговор в размер не по- малко от 1200 лв. При така посочените особености в правната уредба на адвокатските услуги се установява, че е налице непропорционалност при заплащане на оказвана адвокатска помощ на материално затруднени лица, като са създадени два режима, преследващи идентични цели, но постигащи различни крайни резултати в разрез с принципите на конкурентност. Несъответствието се изразява в това, че са създадени облекчени условия за осъществяване на безплатно процесуално представителство за материално затруднени лица по ЗАдв. /без преценка от съда на икономическото им състояние/, като въпреки това насрещната страна е задължена да възмезди правната защита в по-висок размер от този по НЗПП и то такъв, който е приет от съсловната организация на адвокатите и е обвързващ за съда. В този смисъл социалната помощ се прехвърля изцяло в тежест на насрещната страна, а адвокатска услуга, независимо че е била поета за изпълнение с тази цел, престава да се счита за 4 предоставена в обществен интерес, след като възнаграждението на адвоката се определя в размер, под който той не би могъл да договаря дори и в общия случай.

Разпечатката съдържа 22 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e430114-429e-416b-89f0-87d3a2b15bf5