Решение № 4138 от 19.11.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4138 гр. Варна, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110104606 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Т. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, чрез процесуалния й представител – адв. К. К., срещу И. В. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик по наследство от баща й Д.Г.Х., починал на 17.01.2000 г., и от майка й Я.Т.Х., починала на 15.01.2010 г., на реална част с площ 68 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, целият с площ 943 кв. м., която реална част е повдигната в жълт цвят и заключена между т. 1, 2, 3 и 4 на представената по делото скица /л. 9 от делото/, с граници на реалната част: на североизток – ПИ ******, на изток: ПИ ******, на запад: останалата част от ПИ ******, на югоизток – ПИ ******, която реална част поради грешка в кадастралната карта неправилно е включена като част от ПИ ******, който имот е собствен на ответника И. В. Я., а не като част от собствения на ищцата ПИ ******.

В исковата си молба ищцата Т. Д. Г. излага, че е собственик по наследство от баща й Д.Г.Х. на поземлен имот с площ 1000 кв. м., находящ се в гр. Варна, местност ******, при съответни граници на имота. В разписния лист на КП от 1973 г. имотът е записан под № ****** – собственик Д.Г.Х.. С нотариален акт от 22.01.1993 г. ответникът И. В. Я. закупил съседния имот № ******, с площ 875 кв. м., който граничи със западната граница на нейния имот. Твърди, че доколкото сградите в нейния имот са разположени в североизточната част на парцела, от човешка гледна точка и като добър съсед позволила на ответника да преминава с автомобила си през имота й в южната му част, като за целта позволила премахването на част от оградната мрежа между двата имота. През 2015 г. със Заповед № РД-******2015 г. на 1

Началника на СГКК – гр. Варна входирала проект, с който извършила нанасяне на нови обекти и промяна в границите на съществуващи обекти в притежавания от нея ПИ с идентификатор ******, при което установила, че в КККР на гр. Варна, собственият й имот е нанесен с площ 929 кв. м., а този на ответника – с площ 943 кв. м., като южната част от имота й е включен в имота на ответната страна. За да отстрани допуснатите грешки ангажирала правоспособно лице – геодезист, което да изготви и внесе проект за изменение на КККР. Със Заповед № ******2024 г. началникът на СГКК одобрил изменението на границите на собствения й имот. Против същата обаче е подадено възражение от ответника. Последният на 03.12.2024 г. се снабдил и с констативен нотариален акт за собственост на 68 кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор ******. Оспорва твърденията на ответника в представената жалба по воденото между страните адм. д. № ******2024 г. по описа на АдмС – Варна, че през 2003 – 2004 г. е отстъпила ивица с ширина 3 метра откъм улицата до неговия имот, а той й е отстъпил равностойна ивица от другата граница между двата имота, поради което и след като били изминали 10 г. от съществуващото положение, то за ответника са възникнали имуществени права по давност. Поддържа, че никога владението върху процесната реална част не е изоставяно от нея и предавано изцяло на ответника, а е ползвана и от двете страни. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответникът И. В. Я., редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – адв.

В. С.. Поддържа становище за допустимост на предявения иск. Оспорва същия като неоснователен. Твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ****** по КККР – гр. Варна. Имотът е с материализирани на място граници – вярно отразени в одобрената през 2008 г. и действаща сега КК, с изключение само на едната обща граница между двата имота /показана със син цвят на приложените към отговора снимки/, но не и тази по пътя за автомобилен достъп до неговия имот. Оспорва като неверни твърденията на ищцата, че се била само съгласила да даде достъп до имота му и то през 1993/1994 г. Поддържа, че още през 2003-2004 г. във връзка с изграждането на еднофамилна жилищна сграда в неговия имот, с насрещната страна се уговорили тя да му отстъпи ивица с широчина 3 м откъм улицата до неговото място, а той да й отстъпи равностойна площ по ивица по другата граница между двата имота, така че площите на имотите да не се променят по документи за собственост. Поел ангажимент със свои сили и средства да направи на ищцата нов кладенец, тъй като старият попада в ивицата, предоставена му за достъп до неговия имот. На границата на двата имота поставил/монтирал автоматична портална врата с дистанционно управление и ширина 5 м. за автомобили, която се ползвала за достъп на автомобили до/от двата имота. Счита, че след като са изминали повече от 10 г. на съществуващото положение, то са възникнали и имуществени права по давност на всяка от двете страни, като прави възражение за изтекла в негова полза давност за периода от 2004 г. до 01.12.2024 г. Посочва, че на 01.12.2024 г. ищцата самоволно премахнала автоматичната врата и поставила друга, като заградила и имота му, за да не може да ползва пътя за автомобилен достъп, за което подал и съответна жалба до ВРП на 03.12.2024 г. С настоящия отговор кани насрещната страна да му заплаща обезщетение в размер на 300 лв. месечно затова, че ползва неговата част от имота и му ограничава достъпа, както и да му върне вещите от автоматичната врата. По изложените 2 съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си представители, които поддържат становищата си.

Процесуалният представител на ищцата – адв. Г. моли да бъде отменен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК издаденият в полза на ответната страна нотариален акт за собственост на недвижим имот № ******2024 г., в частта му, касаеща процесната част от имота.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Между страните не е спорно, а и от представения нотариален акт от 1965 г. за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти /л. 5 от делото/ се установява, че Д.Г.Х. е придобил чрез покупко-продажба собствеността върху лозе с пространство 1000 кв. м. в м. ******, гр. Варна, при съседи: от едната страна път, от другата страна Н.М., Г.К.Г. и П.А.. Не е спорно, че към настоящия момент това лозе съответства на ПИ с идентификатор ****** по КККР – гр. Варна.

От представените документи – удостоверение за наследници на Д.Г.Х., починал на 17.01.2000 г., се установява, че след смъртта му останалото от него имущество, в това число и процесното лозе, е наследено от наследниците му по закон Я.Т.Х. /съпруга/ и Т. Д. Г. /дъщеря и ищца по делото/.

След смъртта на Я.Т.Х., починала на 15.01.2010 г., същата е наследена от единствената си дъщеря Т. Д. Г..

Не е спорно, а и от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № ******1993 г. се установява, че ответникът И. В. Я. е придобил възмездно от Г.П.С. и В.Д.С. собствеността върху недвижим имот: дворно място от 875 кв. м., съставляващо имот пл. № ****** по плана на кв.

******, гр. Варна, при съседи и граници: имоти пл. №№ ******, ****** и ******. Не е спорно, че към настоящия момент това дворно място представлява ПИ с идентификатор ****** по КККР – гр. Варна.

Съгласно заключението на вещото лице инж. Ш. М. Х. по допуснатата и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно дадено, местонахождението на процесните имоти е в ж. к. ******, гр. Варна, за която територия към настоящия момент действащ план е кадастралната карта и кадастралните регистри на административен район Приморски, одобрени със заповед № РД******2008 г. на ИД на АК – София.

След извърШ. справка с наличните кадастрални планове и разписни листи към тях, вещото лице е установило, че за изследваната територия има изработени кадастрални планове от 1956 г., 1973 г. и действащата към момента КК от 2008 г.

Първият регулационен план за територията е на ж. к. ******, одобрен със заповед № ******1979 г., по който план имотите са извън обхвата на плана. В последствие е изработен регулационен план на ж. к. ******, на основание Заповед № ******1987 г., по който регулацията на комплекса се разширява на север, а процесните имоти нямат индивидуално отреждане, а са 3 включени в жилищно/блоково застрояване, магазини, училища и др. отреждания, изискуеми за комплексно застрояване. Двата регулационни плана са изработени върху кадастралния план от 1973 г. Към настоящия момент за територията има действащ ПУП-ПУР /план за улична регулация на кв.

******/, одобрен с Решение № 552-6/26-27.07.2012 г. на Общински съвет – Варна.

Двата съседни имота ****** и ****** попадат по първия изработен план на територията /КП-1956 г. на м. ******, гр. Варна/ в имот пл. № ******, който е бил с площ от 4060 кв. м., като в разписния лист е бил записан на Иван П..

По кадастралния план от 1973 г. на м. ****** до м. ******, имотите попадат съответно в имот с пл. № ****** /с площ 880 кв. м./ и ****** /с площ 1005 кв. м./. В разписния лист са записани на М.Н. /за имот пл. № ******/ и на Д.Х. /за имот с пл. № ******/.

По действащата КККР процесните имоти са записани: имот с идентификатор ******, с площ 929 кв. м., собственост на Д.Г.Х. с НА № 90/1965 г.; имот с идентификатор ******, с площ 943 кв. м., собственост на И.

В. Я. – за 875 кв. м. с НА № 97/1993 г.

На 17.10.2025 г. вещото лице е извършило оглед на процесната реална част, в присъствието на двете страни, и е отчело контролни разстояния.

Северната граница на обозначената на скица на л. 9 от делото, между т. 1 и 4, не съществува на място. На място съществува само материализираната ограда от газобетонни тухли, граница с имот 2386.

Границата между двата процесни имота физически е в продължение на западната ограда на ПИ ***** /източна на имот 2378/, материализирана с телена ограда на колове и в югоизточната част от метално пано.

Вещото лице онагледява заключението си на изготвени комбинирани скици, като на комбинирана скица № 2 с оранжев цвят са повдигнати имот пл.

№№ ****** и ****** по КП от 1973 г., а с виолетов цвят /маджента/ границите на имотите по действащата кадастрална карта, с отразени площи.

Отново на комбинирана скица № 2 вещото лице е повдигнало и оцветило със светло син цвят площта, заключена между точки с №№ 1, 2, 3 и 4 по скицата на л. 9 от делото /процесната реална част от имота/. Същата е с площ от 80 кв. м., при описани от вещото лице граници, като прави впечатление, че в експертизата е допусната фактическа грешка, тъй като при посочването на границите на две места е посочено „от изток“, вместо на второто място да бъде посочено „от запад“. Тоест, конкретните граници са, както следва: от север – ПИ ******, от изток – ПИ ****** /ул. ******/, от юг – ПИ ****** и *** и от запад – ПИ ******.

В обясненията си, дадени в проведеното по делото открито съдебно заседание, вещото лице Х. посочва, че процесната част спрямо действащата към момента кадастрална карта попада в имота на ответника. На скица № 1 е видно, че двата съседни имота попадат в имот ******, който е бил много поголям, и от който към настоящия момент са образувани 5 имота. Видно от комбинирана скица № 2, частта между точки 1, 2, 3 и 4, тоест защрихованата част, тя изцяло попада в имот пл. № ****** от КП от 1973 г. При огледа на място експертът е констатирал, че северната част на тази пътека, между т. 1 и 4, не е заградена. Тя е към имот ***** по КК и видно и от снимковия материал, в частта между т. 1 и 2 имало заграждане с метални плоскости.