Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260131 от 17.11.2020, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1049/2020
Вид
Решение № 260131
Подписан
17.11.2020
В сила
04.12.2020
Състав
ДИМИТЪР БОРИСОВ БИШУРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.17 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.32, т.3, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.143 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.123 ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.92 ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата

Р Е Ш Е Н И Е гр.Пазарджик 16.11.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 19.10.2020 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 1049/2020 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т.Й.А. ***, ЕГН ********** против НП № 20-1006-001460 от 05.06.2020 год. на началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.179 ал.2 във вр. с ал.1, т.6 във вр. с чл.104 ал.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и на основание чл.175 ал.1, т.5 във вр. с чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага подробни съображения за отмяна на НП. Иска присъждане и на разноски.

За ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява представител.

Преди последното по делото съдебно заседание постъпва писмено становище от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което иска НП да се потвърди, прави възражение за прекомерност на разноските и иска на свой ред присъждане на разноски.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 14.05.2020г., в 12:05 часа, в гр.Пазарджик на бул.“Георги Бенковски“, в посока бул.“Ген. Гурко“ е управлявал л.а. „Форд Фокус“ с рег. № ***, като при кръстовището с ул.“Кочо Честименски“ е навлязъл в него на зелен разрешаващ сигнал, при нормално работеща трисекционна светофарна уредба, като не е изпълни задължението си да спре и да пропусне навлизащия в кръстовището по ул. “Кочо Честименски“, на забраняващ червен сигнал, автомобил със специален режим на движение, с включена светлинна и звукова сигнализация, движещ се направо, а именно л.а. „Шкода Рапид“ с рег. № ***, собственост на ОДМВР-Пазарджик, с водач А.Т.Б., вследствие на което автомобилите се сблъскват и настъпва ПТП с материални щети. След това, като участник в ПТП, не изпълнил задължението си да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, а продължил движението си по бул.“Георги Бенковски“.

Всичко това било констатирано от автопатрул на сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, в състава на който бил актосъставителят Е.Т., който посетил местопроизшествието, след като при дежурния в СПП бил получен сигнал за инцидента от полицейските служители, участващи в него, сред които бил и св. А.Б. – водачът на полицейския автомобил със специален режим на движение.

Автопатрулът на СПП установил, че на местопроизшествието се намира само полицейският автомобил с неговия водач и колегата му.

Не след дълго станало ясно, че другият участник в ПТП – жалбоподателят А., около петнадесетина минути след инцидента е позвънил на тел.112 и е съобщил, че е бил участник в него, като „закачил“ леко преминаващ през кръстовището, с включени светлинни и звукови сигнали, полицейски автомобил. Казал, че не се намира в момента на местопроизшествието, т.к. полицейският автомобил след инцидента продължил движението си с висока скорост и отминал. Посочил, че той също продължил движението си, след което разтоварил някакъв багаж, който карал и веднага след това се обадил, за да разбере къде да отиде във връзка с инцидента, т.е. дали в сградата на Сектор „ПП“ или на полицейското управление в гр.Пазарджик. Посочил трите си имена и адреса, на който живее. Операторът на тел.112 осъществил конферентна връзка между жалбоподателя и дежурния в ОДМВР-Пазарджик, при която горният бил уведомен, че ще бъде забран от служители на СПП за отработване на случая.

Предвид описаните до тук обстоятелства по настъпилото ПТП било прието, че поведението на жалбоподателят осъществявало състав на административни нарушения, както следва:

1. по чл.104 ал.1 от ЗДП, която норма императивно повелява, че: „При приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства“, а в конкретния казус А. не бил изпълнил това свое задължение и по описания вече начин не спрял и не пропуснал преминаващия полицейски автомобил, с включени светлинни и звукови сигнали, през процесното кръстовище;

2. по чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП, която норма императивно повелява, че: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: т.1 без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието“, а в конкретния казус А. не бил изпълнил и това свое задължение, т.к. след ПТП продължил движението си по бул.“Г. Бенковски“.

За констатираните нарушения св. Т. съставил АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 12.06.2020 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 19.06.2020г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подаден в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите Т. и Б., а също и от писмените доказателства, приети по делото.

При така установеното от правна страна съдът приема, че жалбата е частично основателна.

І. Относно нарушението по пункт І от НП - чл.104 ал.1 във вр. с чл.179 ал.2 вр. с ал.1, т.6 от ЗДП.

Настоящия съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство, по категоричен начин бе доказан фактът на извършването на това нарушение от страна на жалбоподателя. Не е спорно по делото, че полицейският автомобил е преминавал през въпросното кръстовище по описания вече начин, като е бил с включени светлинни и звукови сигнали, т.е. със специален режим на движение. Не се спори и по това, че жалбоподателят А. още преди да навлезе в зоната на процесното кръстовище е чул звука от сирената на полицейския автомобил. Установи се обаче, че той въобще не е видял и разбрал откъде и за къде се движи този автомобил. Това е така, защото А. преди да навлезе в кръстовището е бил с автомобила си в дясната пътна лента на бул.“Г. Бенковски“ /с еднопосочно движение и с по две ленти във всяка посока/ , а отляво на него е имало други автомобили, които са пречели на видимостта му наляво, откъдето пък е идвал и навлязъл в кръстовището полицейският автомобил. Пред актосъставителя Т. жалбоподателят заявил, че чул сирената, но не знаел откъде идва и дори се обърнал назад, за да види дали автомобилът не идва откъм гърба му. Същото А. заявил и пред св.Б., а именно, че чул сирената, но помислили, че автомобилът със специален режим на движение се движи зад него, при което погледнал назад, а след това продължил движението си, гледайки напред и тогава настъпил удара.

С оглед на всичко това няма съмнение, че след като е чул звуковия сигнал на автомобилът със специален режим на движение и при положение, че не е можел обективно да възприеме откъде идва той и накъде се движи, А. е имал задължение веднага да предприеме действие за спиране и ненавлизане в зоната на кръстовището, па макар и на разрешен за него сигнал на светофара. Той обаче не е изпълни това свое задължение, което е станало причина за настъпилото ПТП със съвсем незначителни материални щети.

Не може да се сподели възражението на защитата, че вина за ПТП е имал водачът на полицейския автомобил – св.Б., а не А.. Вярно, че на св.Б. също е бил съставен АУАН и издадено НП за въпросния инцидент, като му е било вменено нарушение по чл.92 ал.1, т.2 от ЗДП, но този факт не може да обвърже настоящия съдебен състав при преценката за това кой е виновният водач за инцидента, евентуално налице ли е съпричиняване.

Според настоящия състав основната вина за ПТП е била на жалбоподателят А., защото ударът между двата автомобила е станал в момент, когато полицейският автомобил почти е излизал от кръстовището, движейки се отляво надясно пред автомобила на А.. Била е ударена съвсем леко задната броня на полицейският автомобил в най-дясната й част, а това е станало с предната броня на автомобила на жалбоподателя, отново с най-дясната й част. Това иде да покаже, че ако А., веднага след като е чул звуковия сигнал на полицейския автомобил, бе предприел действия по спиране на своя автомобил, та дори и да не е бил спрял изцяло, а само да е убил скоростта си чрез задействане на спирачни механизъм, то навлизането му в кръстовището не би станало преди полицейския автомобил да премине безпрепятствено през него.

С оглед на всичко това няма никакво съмнение, че с поведението си жалбоподателят е извършил нарушение по чл.104 ал.1 от ЗДП, при което правилно е бил санкциониран на основание чл. чл.179 ал.2 вр. с ал.1, т.6 от ЗДП, а именно за това, че поради нарушение на чл.179 ал.1, т.6, тъй като не е осигурил път за безпрепятствено преминаване на превозно средство, сигнализиращо със специален звуков и специален светлинен сигнал и е предизвикал ПТП. Напълно законосъобразно е наложена и глобата за това нарушение, която е в абсолютно установен размер от 200 лева и с която ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.

По тези съображения НП по пункт І се явява законосъобразно и ще следва да се потвърди.

ІІ. Относно нарушението по пункт ІІ от НП - чл.175, ал.1, т.5 във вр. с чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП.

Настоящия съдебен състав намира, че атакуваното НП по този пункт е незаконосъобразно.

Действително поведението на жалбоподателя А. формално запълва от обективна и субективна страна признаците на това административно нарушение, но същото съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради явно незначителната си степен на обществена опасност.

Не се спори по делото, че непосредствено след инцидента жалбоподателят А. не е останал на място, а продължил движението си в лекия автомобил. Станаха обаче известни и причините за това негово поведение. Първо – непосредствено след контакта между двата автомобила, удареният полицейски автомобил е продължил движението си с включен светлинен и звуков сигнал, което е било възприето от А.. Действително св.Б. посочи, че той спрял с автомобил на около 15 метра след кръстовището, но А. очевидно не е имало как да знае това, т.к. виждайки, че полицейската кола продължава, той също е продължил да се движи. Второ - жалбоподателят А. е счел, че управляващият полицейската кола въобще не е усетил лекия контакт между двата автомобила, което е сподели и с оператора на тел.112. Това означава, че А. е приел, че няма смисъл да остава на местопроизшествието, т.к. там не е спрял веднага и другия участник.

Трето – жалбоподателят А. очевидно не е имал никакво намерение да се укрива след произшествието, т.к. сам се е обадил и съобщил за него на тел.112, а ако не го бе направил, то неговото откриване би било почти невъзможно, защото св.Б. и св.Т. споделиха, че никой не е видял и казал пред полицейските служители регистрационния номер на автомобила на горния.

С оглед на всичко това следва да се заключи, че действително А. не останал на мястото на ПТП, за да установи какви са последиците от произшествието, но петнадесетина минути след това е направил всичко зависещо от него, за да се афишира като участник в инцидента и да съдейства за установяване на последиците от него, които както се посочи са били незначителни.