Протокол № 330 от 18.05.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 330 гр. Варна, 18.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Каменова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Каменова Търговско дело № 20253100900773 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:51 часа се явиха:

Ищецът Я. Г. М., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат Г. В., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕАД, редовно призован, не се явява представляващ на дружеството, не се явява и процесуален представител в съдебно заседание.

Адв. В.: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Пристъпва към разглеждането му по реда на чл. 375 и дава възможност на явилата се страна да изрази становище във връзка с проекта за доклад изготвен с Определение № 543 от 01.04.2026 година.

Адв. В.: Поддържам исковата молба изцяло по основание и по размер.

Оспорвам отговора на исковата молба в частта досежно разпределението на разноските, които са по чл. 78 ГПК, само в тази част.

Технически корекции, ако позволите се налагат по доклада - на стр. 2 и на стр. 4, където е отбелязвана датата на постановлението за прекратяване на тези две страници е посочено дата 21.11.2023г., а правилната дата е тази, която 1 е посочена на стр. 3, в първи абзац - 21.12.2023 г. Това е техническата грешка, няма други.

Следващото по отношение на проектодоклада, внимателно се запознах с аргументите, изложени по правата квалификация на доклада, но продължавам да не съм съгласен и бих искал да обърна внимание на следното нещо, че с Определение № 513 от 24.11.2016г. Върховен касационен съд (ВКС) е разгледал процесуални и правни въпроси: допустимо ли е предявяването на отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимост на вземане като погасено по давност, изтекла след снабдяването на кредитора - ответник с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, при липса на висящо изпълнително производство за събирането му, предвид прекратяване на образуваното, на основание чл.433, ал. 1, т. 8. И отговорът, който е дал по смисъла на чл.280, т.1 ГПК съдът е, че е допустим. В тази връзка, моля да осмислите още веднъж правната квалификация в тази посока, дотолкова доколкото чл. 439 ГПК, действително предвижда висящо производство. Прочетох аргументите Ви. Разнопосочна е съдебната практика.

Аз продължавам да стоя на моето си становище. Безспорно право е на съда сам да определи правната квалификация.

Друго по отношение на доклада нямам.

СЪДЪТ намира, че следва да приеме за окончателен изготвения с Определение № 543 от 01.04.2026 г. проект за доклад, ведно с корекцията относно датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, като същата да се чете: „21.12.2023 г.“.

Досежно правната квалификация на иска, съдът намира, че не са налице основания да ревизира доклада.

С оглед горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА за окончателен изготвения с Определение № 543 от 01.04.2026г. проект за доклад на делото, ведно с корекцията относно датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство като същата да се чете: „21.12.2023 г.“.

СЪДЪТ по допуснатите доказателства, намира, че приложените към исковата молба писмени доказателствени средства следва да бъдат приети като доказателства по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата молба заверени преписи от писмени документи, а именно: справка 2 за кредитна задлъжнялост вх. № БНБ-139204/29.09.2025 г. от Българска народна банка; удостоверение за непогасено/и задължение/я от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД изх. № МА 00015022/01.10.2025 г.; изпълнителен лист от 26.04.2013 г., съгласно Заповед за изпълнение № 1502/26.04.2013 г. по частно гражданско дело № 410/2013 г. по описа на Районен съд-Силистра; квитанция № 8542/11.04.2018 г. на ЧСИ Стелияна Г.а; Заповед № 1502 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 26.04.2013г. по частно гражданско дело № 410/2013г. по описа на Районен съд - Силистра; постановление от 21.11.2023 г. по изп. дело № 20147670400427 по описа на ЧСИ Г. Г., рег.№ 767 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Силистра; съобщение изх.№ 18585/21.12.2023 г., ведно с известие за доставяне от 28.12.2023 г. с вх.№ 00296/05.01.2024г. по изп. дело № 20147670400427 по описа на ЧСИ Г. Г., рег.№ 767 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съдСилистра и оригинал на адвокатско пълномощно.

СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх.№ 11366 на 06.04.2026г. от ЧСИ И.Х., рег. № 832 от КЧСИ, район на действие ОС - Русе, с което удостоверява, че в кориците на изп. дело № 20147670400427 на ЧСИ Г. Г. се намират оригиналите на Заповед за изпълнение № 1502/26.04.2013 г. и изпълнителен лист по частно гражданско дело № 410/2013 г. по описа на Районен съд - Силистра, което дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.

8 от ГПК и архивирано под архивен № 20/2024г.

Адв. В.: Запознат съм с писмото. Дотолкова доколкото е изядена една дума в изречението, смятам, обаче, че с оглед и признанието, което правят ответниците става ясно за какво става реч. Просто изяли са една дума и се губи смислово съдържанието, но съществената информация е ясна.

СЪДЪТ намира, че следва да приобщи към доказателствения материал по делото постъпилото писмо, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото, постъпилото писмо с вх.№ 11366 на 06.04.2026г. от ЧСИ И.Х., рег. № 832 от КЧСИ, район на действие ОС - Русе, с което удостоверява, че в кориците на изп. дело № 20147670400427 на ЧСИ Г. Г. се намират оригиналите на Заповед за изпълнение № 1502/26.04.2013 г. и изпълнителен лист по частно гражданско дело № 410/2013 г. по описа на Районен съд - Силистра, което дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и архивирано под архивен № 20/2024г.

Адв. В.: Нямам други доказателствени искания.

3

Принципно желая съдебно решение при признание на иска, но дотолкова доколкото разпоредбата на чл. 237 ГПК, казва, че при това условие следва съдът да се произнесе със съдебно решение, без да излага мотиви, но във връзка с разноските - това е отделен въпрос. Така че правя искане за постановяване на такова съдебно решение и ако позволите да изложа само аргументите си по същество относно разноските.

Представям списък за разноски, ведно с договор за правна защита и съдействие, фактура и преводни нареждания и движения по сметка.

СЪДЪТ намира, че представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства следва да бъдат приложени по делото, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото днес представените от процесуалния представител на ищеца списък с разноски по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие от 25.11.2025г.; фактура № 2076/05.02.2026г.; преводно нареждане от 05.02.2026г., ведно с движение по сметка и преводно нареждане от 05.02.2026г., ведно с движение по сметка.

СЪДЪТ с оглед направеното искане от процесуалния представител на ищеца, намира, че следва да бъде прекратено съдебното дирене и да бъде даден ход по същество на спора, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв. В.: Уважаемо г-жо Председател, безспорно е налице признание на иска. Спорен е въпросът доколко това признание обхваща и фактите, но в отговора на исковата молба се съдържа и признание на основната част от иска.

Изложени са аргументи в отговора на исковата молба относно обстоятелството, че са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 ГПК и се прави искане разноските в производството да бъдат възложени в тежест на ищеца, дотолкова доколкото се твърди, че ответникът не е бил дал повод за образуване на настоящото производство. Аз оспорвам тези съждения, въпреки цитираната практика. И аргументите за това нещо са ми следните: ответната страна се позовава на множество съдебни решения, но тези, които касаят и би следвало съдът да се съобрази с тях са тези, които са на ВКС и първото от тях е Определение № 744 от 18.04.2023г. по ч.гр.д.№ 1170/2023 г.

4 на Трето гражданско отделение (ГО). Изследвайки въпроса, идентичен с настоящото, следва да бъде обърнато внимание на мотивите в това съдебно решение. Сред тях приема следното нещо: /цитат - както снабдяването с изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя висящност, наистина са от значение и се взема предвид от съда при преценка, доколкото засвидетелстват активност на изпълнителните действия./. В тази посока ВКС се е позовал на Определение № 50413 по ч.т.д.№ 2100/2022г. От своя страна пък, определение № 50413 изследвайки идентичен случай, приема, че следва да се държи сметка за обстоятелствата, че правната сфера на ищеца - длъжник, какъвто е и моя доверител в конкретния случай е накърнена. Тоест налице е повод за образуване на оспорване на вземането, и отбелязва, че перемпцията настъпила (както и в конкретния случай) не изключва принудителното изпълнение и посочва съдебна практика, а именно: определение по ч.т.д. № 1662/2016 г. на Първо ГО и Решение № 60282/19.01.2022г. по гр.д.№ 903/2021 на Трето ГО.

И стигаме до същината, според моето становище, разбира се. Съобразно Решение № 60282/19.01.2022г. по гр.д.№ 903/2021 на Трето ГО - ВКС приема, че перемпцията, на която в случая се позовава ответника не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение - съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания способ. Той дължи подчинение на представения и намиращият се у него изпълнителен лист. Единствената последица от постъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува ново изпълнително дело - като номер, тъй като старото е прекратено. И отново се цитира допълнителна съдебна практика. В този смисъл казва ВКС е решение по гр.д. № 1747/2020г. Ето защо аргумента, че при перемирано изпълнително производство в момента ответникът не е дал повод - съобразно тази практика, е несъстоятелно.

Отделно, ответникът излага аргумент, че видите ли е изпълнил задължението си за вписване в Централния кредитен регистър (ЦКР) на моя доверител, въз основа на негови задължения по Наредба № 22. Първо искам да обърна внимание на следното нещо: изпълнителното производство е прекратено декември месец 2023г. Ответникът е придобил вземането през лятото на 2024 г. Видно от представените доказателства е, че вписването в ЦКР от негово име, в изпълнение на задължението е извършено през август месец 2025г. Тогава е за първи път, въпреки задължението. С измененията в Наредба № 22, обн. в ДВ, бр.97/2025г. институциите и лицата по чл. 4 от тази наредба, какъвто е ответника са длъжни да подават информация към ЦКР за всички кредити и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното погасяване. Липсват данни, ангажирани с отговора на исковата молба отрицателния за нас факт, който ние няма как да доказваме, а би следвало той е положителен за насрещната страна, които да ангажират доказателства в тази посока. Задължението за коригиране най-малкото е възникнало с получаване на отговор на исковата молба, по която е настъпило признание на иска. Да не 5 говорим за задълженията в качеството му на администратор на лични данни, съгласно регламента на Европейския съюз. Неслучайно публичната информация, обявена в ЦКР е, че данните в регистъра се посочват по активните и по погасени кредити са на месечна база за последните 60 отчетни периода или пет години. В случая активното поведение за вписване пред ЦКР е настъпило повече от пет години, те са знаели, което не се отрича с исковата молба. Ето защо, считам, че аргумента на ответника за възлагане на разноските по делото на ищцовата страна е неоснователен.

По отношение на аргумента за прекомерност - да, действително предвид признанието на иска самото дело дори да не представлява фактическа и правна сложност, материалният интерес, който се защитава е твърде сериозен, дори и по настъпилата инфлация, а платеното възнаграждение е три пъти помалко от минимално определения размер в наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Ето защо считам, че същият е непрекомерен и моля с вашето бъдещо съдебно решение да присъдите сторените разноски в пълен обем на доверителят ми и същите да бъдат изплатени по сметка на Адвокатско дружество „В. и Стефанов”, съобразно направеното такова искане с исковата молба и договора за правна защита и съдействие.