Определение № 2857 от 03.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2857 гр. София, 03.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20251000502863 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от З. И. В., Ц.

Д. Н. и М. Д. К., с която обжалват определение № 495 от 24.09.25 г., постановено по т. д. № 209/25 г. по описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 3-ти първоинстанционен търговско състав, с което съдът е прекратил производството по т. д. № 209/25 г. по описа на Софийски окръжен съд и е върнал искова молба вх. № 9 431/01.09.25 г. по описа на Софийски окръжен съд.

В частната жалба се твърди, че определението е постановено в нарушение на материалния, процесуалния закон и по същество е отказ от правосъдие. Твърди, че определението е постановено в нарушение на чл. 187 и чл. 190 от ГПК, въпреки направеното искане да се задължи ответната страна да представи актуално състояние. Твърди, че в търговския регистър на ФР Германия дружеството е вписано само с номер, без да са изписани представителните органи. Твърди, че в настоящия спор „Авус България-регулиране на щети“ ЕООД е кореспондент (представител) за уреждане на претенции на „ДЕВК“ и на основание чл. 510 от ГПК „НББАЗ“ одобрява кореспондентите на застрахователите. Твърди, че информационната система на „НББАЗ“ е публична и на основание чл. 187 от ГПК съдът може сам да си ги достави без особена трудност. Представя справка от търговския регистър на „ДЕВК общо застраховане“. Моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в определенията и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл. ф235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

1

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 495 от 24.09.25 г., постановено по т. д. № 209/25 г. по описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 3-ти първоинстанционен търговско състав, съдът е прекратил производството по т. д. № 209/25 г. по описа на Софийски окръжен съд и е върнал искова молба вх. № 9 431/01.09.25 г. по описа на Софийски окръжен съд.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред Софийски окръжен съд е образувано по повод постъпила искова молба от З. И. В., Ц. Д. Н. и М. Д. К. срещу „ДЕВК общо застраховане“ АД, с която е поискано ответникът да заплати общо сумата от 450 000 лв., по 150 000 лв. за всеки един от ищците, представляващо застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие на смъртта на наследодателя им, заедно със законната лихва от 06.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и да се присъдят направените разноски.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с разпореждане № 899 от 01.09.25 г., постановено по т. д. № 209/25 г. по описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 3-ти първоинстанционен търговско състав, съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищците в едноседмичен срок от съобщението да представят официално удостоверение за актуално състояние на ответника - чуждестранно юридическо лице, издадено от компетентен държавен орган, от което да са видни неговата правосубектност, фирмено наименование, седалището и адреса му на управление и кои са представителните му органи. С разпореждането съдът е указал неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в дадения срок.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмена молба вх. № 10 078 от 17.09.25 г. ищците са поискали от съда да даде ход на исковата молба, да се задължи „АБУС България-регулиране на щети“ ЕООД да представи удостоверение за актуално състояние на ответника, представили са разпечатка от страницата на „НББАЗ“.

Не се спори, а се установява и от представеното с частната жалба заверено копие от Кредитоспособност-Търговски регистър, че в търговския регистър е вписано „DEVK Общоосигурителна застрахователна акционерна компания“ със седалище в Кьолн, учредена на 22.02.1977 г. В същото не са отразени начина на управление и представителство на дружеството.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С атакуваното определение № 495 от 24.09.25 г., постановено по т. д. № 209/25 г. по описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 3-ти първоинстанционен търговско състав, съдът е прекратил производството по т. д. № 209/25 г. по описа на Софийски окръжен съд и е върнал искова молба вх. № 9 431/01.09.25 г. по описа на Софийски окръжен съд.

Така подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в 2 законоустановения срок и от лице с представителна власт. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ГПК съдът проверява редовността на исковата молба, като когато констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Неизпълнението нададените указания е скрепено с неблагоприятната санкция за ищеца, предвидена в чл. 129, ал. 3 от ГПК. С него законодателят санкционира процесуалното бездействие на страната. За да приложи законосъобразно санкцията, съдът в съответствие с чл. 129, ал. 2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. Определението по чл. 129, ал. 3 и, ал. 4 ГПК следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението по чл. 129, ал. 2 ГПК, с което исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовността й. В конкретния случай първоинстанционния съд е дал конкретни указания, които е следвало да бъдат изпълнени от ищеца. В разпореждането си за отстраняване на нередовностите на искова молба е приел, ищецът не е посочил законните представители или пълномощници на ответника (актуално състояние на ответника - чуждестранно юридическо лице, издадено от компетентен държавен орган, от което да са видни неговата правосубектност, фирмено наименование, седалището и адреса му на управление и кои са представителните му органи). Така дадените указания настоящият състав намира за незаконосъобразни. Константната практика на ВКС приема, че когато ответникът е физическо лице, в исковата молба трябва да бъдат посочени трите му имена и адрес, а ако искът е насочен срещу търговско дружество следва да се посочат точното наименование на дружеството, седалището и адреса му. Едноличния търговец, за разлика от търговското дружество не е юридическо лице (чл. 63, ал. 3 ТЗ), поради което, когато искът се предявява срещу едноличен търговец, ответник по делото е физическото лице, собственик на предприятието - в исковата молба следва да се посочат трите му имена и адрес, с което изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК са изпълнени. Задължителният реквизит от съдържанието на исковата молба е името/наименованието на ответника, а името на законния представител или на пълномощника - евентуален, в случаите, когато лицето има такива. Представителството на търговските дружества е органно, т.е. юридическото лице не формира самостоятелно правновалидна воля, а извършва правни действия чрез волеизявленията на представителя си. Органното представителство на юридическите лице не е типичното законно (задължително) представителство, каквото е това на непълнолетните и на поставените под запрещение, поради което данните за представителството на дружеството- длъжник не са задължителен реквизит от съдържанието на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК. В този см. са определение № 332 от 09.06.2009 г., постановено по ч. т. д. № 266/09 г., по описа на Т. К., І Т. О. на ВКС, определение № 43 от 30.01.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 1 777/08 г., по описа на Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др.

3

Настоящият състав споделя таза практика, поради което и предвид липсата на точни, конкретни установени с разпореждането за без движение недостатъци на исковата молба ( посочени са такива, които не попадат в приложното поле на чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК) атакуваното определение е незаконосъбразно.

За пълнота на изложението настоящият състав намира, че исковата молба страда от недостатъци, но не описаните в разпореждането за без движение (напр. не е написана на български език). Следва да се произнесе и по наведените доводи за незаконосъобразност в частната жалба.

Като неоснователни следва да се възприемат наведените доводи, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 187 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба печатни материали се представят от страните, но когато съдът може сам да си ги достави без особена трудност, достатъчно е страната да посочи къде те са публикувани. Печатните материали могат да бъдат публикации, извадки от статии и др. Удостоверението за актуално състояние на ответника - чуждестранно юридическо лице, издадено от компетентен държавен орган по същество не представлява печатен материал, тъй като се издава от компетентен държавен орган, в кръга на неговата компетентност. С оглед на това цитираната разпоредба е неприложима.В този см. е решение № 651 от 23.07.1985 г., постановено по гр. д. № 372/85 г. на Второ гражданско отделение на Върховния съд.

Неоснователно е и второто наведено твърдение, че съдът е следвало да задължи „АБУС България-регулиране на щети“ ЕООД да представи удостоверение за актуално състояние на ответника по реда на чл. 190 от ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 23/26.04.2017 г. по гр. д. № 2 732/16 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 68/05.07.2012 г. по гр. д. № 999/11 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., в хипотезата на чл. 190, ал. 1 ГПК съдът разпорежда другата страна да представи намиращия се у нея документ, имащ значение за спора, като следва да я уведоми за последиците от поведението й, ако тази страна създава пречки за събиране на съответното доказателство - кои факти, имащи значение за спорното право ще приеме за доказани. След изричното й уведомяване и в случай, че страната без основателни причини създаде пречки за събиране и проверка на доказателства, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства. Цитираната разпоредба урежда процесуалните задължения на страните в гражданския процес да представят намиращи се у тях доказателства, имащи значение за спора и ползващи противната страна. Същата се отнася до представянето на доказателства, поради което не следва да се прилага по отношение на редовността на исковата молба, където задължение на ищеца е да представи актуално състояние на ответника - чуждестранно юридическо лице, издадено от компетентен държавен орган, от което да са видни неговата правосубектност, фирмено наименование, седалището и адреса му на управление и кои са представителните му органи. В конкретния случай посоченото лице не е страна в процеса, видно от самата искова молба.

По отношение на представеното с частната жалба доказателства съдът намира, 4 че същото не установява изпълнение на дадените указания, тъй като видно от самото него е представена разпечатка на друго юридическо лице, което не е посочено като ответник от самия ищец. В останалата част следва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 495 от 24.09.25 г., постановено по т. д. № 209/25 г. по описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 3-ти първоинстанционен търговско състав, като неправилно и незаконосъобразно.