Решение № 127 от 16.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Велико Търново, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Димо Колев Търговско дело № 20244100900081 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Образувано е молба на длъжника „Алпиндустрия“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. В. Търново, подадена чрез изрично упълномощения за това процесуален представител адв. Ир. С. от ВТАК, в която са изложени твърдения, че молителят е в състояние на трайна неплатежоспособност от 01.05.2024г. и че е преустановил дейността си, като е освободил работниците и служителите към дата 05.08.2024г. Посочва се, че по счетоводен баланс молителят има задължения в общ размер на 85 000лв., от които сумата от 31 000 лв. са данъчни задължения към държавата и 54 000 лв. – задължения към доставчици. Допълва се, че към 05.08.2024г. съгласно приложената справка публичните задължения на молителя за главница и лихва са в размер на 32 122, 01 лв., както и че има непогасени задължения признати с влезли в сила съдебни решения в размер на 5000 лв. – частичен иск от 245 703, 95 лв. за деликтно обезщетение и сумата от 6396 лв. Твърди се още, че дружеството не притежава движимо и недвижимо имущество, вкл. парични средства в брой или по банкова сметка, както и вземания срещу длъжници. Уточнява се, че не са налични и бързоликвидни активи, от чието осребряване да се генерират средства за покриване на първоначалните разноски за производството по несъстоятелност. По тези съображения молителят счита, че се намира в състояние на трайна неплатежоспособност, тъй като не може да покрие изискуемите си публични задължения, поради което иска да бъде постановено решение, с което да се обяви неплатежоспособността му, да се определи 1 началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност, да се прекрати дейността на предприятието му, да се обяви несъстоятелността му и да се спре производството.

В съдебно заседание молбата се поддържа от изрично упълномощен представител - адв. Ир. С. от ВТАК, който след изслушване на допуснатата СИЕ, моли да се уважи молбата по чл. 625 ТЗ.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Молителят е еднолично търговско дружество със седалище в гр. В. Търново, вписано преди повече от 6 месеца от подаване на молба. Съгласно заключението на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, към 27.09.2024г. молителят има публичноправни задължения към ТД на НАП В. Търново в общ размер на 32 739, 82 лв., от които – сумата от 30 789, 28 лв. – главница и сумата от 1950, 24 лв. - лихва, за принудителното събиране на които е образувано изп. дело № 241552418/2024 г. на ТД на НАП В. Търново, както и задължения към доставчици по фактури издадени в периода 2017г. – 2021г. в общ размер на 53 612, 13 лв. В тази връзка вещото лице е изчислило, че общия размер на задълженията на молителя за главница възлиза на 84 401, 41 лв. и за лихва в размер на 1950, 24 лв. При проверка в счетоводството на молителя вещото лице е установило, че на 29.12.2023г. длъжникът е извършил последното плащане свързано с дейността му, като е платил сумата от 40, 88 лв. – задължение за работна заплата. В периода от 01.01.2024г. до 31.08.2024г., а и към датата на изготвяне на експертизата /27.09.2024г./ молителят не е погасявал задълженията си към държавата и доставчиците и те са в общ размер на 86 351, 95 лв., поради което същият е спрял плащанията във връзка с дейността си, считано от 01.01.2024г. Към датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ в съда – 06.08.2024г. по оборотна ведомост по счетоводни сметки и счетоводния баланс молителят има активи на стойност 56 716, 28 лв., която сума е осчетоводена като вземане от собственика, възникнало през 2020г., като понастоящем липсват обективни данни дали същата ще може да бъде събрана. Към момента на подаване на молбата за несъстоятелност пасива на дружеството е в общ размер на 84 404, 70 лв., вкл. данъчни задължения и задължения към доставчици. С оглед на тези констатации вещото лице е направили извод, че длъжникът не разполага с налично имущество, с което да покрие началните разноски в производството по несъстоятелност, съставляващи възнаграждение и осигуровки на синдик, които за периода от 6 месеца възлизат на 6618 лв. респ. на 13 236 лв. за периода от една година.

Според СИЕ публичноправните задължения на молителя датират от м. декември 2022г., като същият е спрял погасяването й през 2023г. и техния размер се е увеличил до 31.03.2024г. Задълженията към доставчици са погасявани частично през 2023г., но 2 края на година и към момента те остават постоянни. Наред с нарастващия размер на задълженията, вещото лице е констатирало окончателно спиране на отчитани приходи от дейността през 2023г. и прекратяването на тази дейност от 01.01.2024г. В тази насока вещото лице прави извод, че ако до 31.12.2022г. затрудненията на длъжника са имали временен характер, то от 01.01.2023г. същите са се превърнали в затруднения с траен и необратим характер.

От заключението на изслушаната експертиза е видно още, че през 2023г. отчетените разходи са довели до отчитане на счетоводна загуба от 33 000 лв., както и че към 06.08.2024г. /датата на молбата по чл. 625 ТЗ/ длъжникът не е осъществявал търговска дейност, няма реализирани приходи и няма отчитан финансов резултат. При анализа на целия относим период вещото лице е заключило, че финансовите затруднения на длъжника започват през 2023г., когато спира да реализира приходи, плащал е частично текущи задължения в минимален размер и се увеличил размера на задълженията му. Считано от 01.01.2024г. същият не изпълнява свои безспорни изискуеми парични задължения към всичките си кредитори, вкл. ТД на НАП.

Според вещото лице за периода 2019г. – 2022г. изчислените показатели на обща и бърза ликвидност са в стойности в диапазона 4.03 – 11.53, което показва, че дружеството е имало добра ликвидност и възможност за погасяване на задълженията си с наличните КМА. През 2023г. тези показатели обаче са в размер на 0, 67, което е под допустимите за тях стойности от 1, 25 до 1, 5 респ. от 0, 95. Получените нулеви стойности на показателите за незабавна и абсолютна ликвидност през 2022г. и 2023г., поставят дружеството – длъжник в състояние на лоша ликвидност, невъзможност за изплащане на текущите задължения и пълна зависимост от кредиторите. Изчислените стойности на коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост за периода 2019-2022г. показват, че дружеството е имало ниска задлъжнялост и значителна финансова независимост от кредиторите си. Изчислените стойности на тези два коефициента през 2023г. са с отрицателен знак, не подлежат на финансов анализ, а отчетената отрицателна стойност на собствения капитал определя дружеството като декапитализирано. Според СИЕ получените стойности на обобщения показател определен по метода на Алтман за периода от 2019г. до 2022г. са над 1, 8, което сочи, че дружеството е било в добро финансово състояние и не е било застрашено от фалит.

Според вещото лице получената отрицателна стойност за 2023г. разкрива, че молителят е бил във фактическо състояние на фалит към него момент.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и уточнява, че няма сигурност и гаранции дали едноличният собственик на капитала ще върне вземането към него в размер на 56 000 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

3

Откриването на производство по несъстоятелност е предпоставено от сезирането на съда по седалището на търговец с молба от някой от посочените в нормата на чл. 625 ал. 1 ТЗ субекти, при наличие на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост на този търговец.

В случая молбата изхожда от длъжник – еднолично търговско дружество и като основание за откриване на производството по несъстоятелност се сочи неговата неплатежоспособност по смисъла на чл. 607а ал. 1 вр. чл. 608 ал. 1 т. 1 и т. 2 ТЗ /парични задължение по търговски сделки към доставчици и публичноправни задължения към държавата/.

Молителят в производството има качеството на търговец по см. на чл. 1 ал. 2 т.

1 ТЗ, както изисква чл. 607а ал. 1 ТЗ, тъй като е търговско дружество с правноорганизационна форма на ЕООД.

Съгласно легалната дефиниция на неплатежоспособността, дадена в чл.608 ал.1 от ТЗ, тя представлява обективно икономическо състояние на длъжника на невъзможност за плащане на изчерпателно изброените в ал.1 изискуеми парични задължения, в т.ч., породени от или отнасящи се до търговска сделка, както и публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност. Законодателят е въвел с разпоредбата на чл. 608 ал. 3 ТЗ оборимата презумпция, съгласно която, състоянието на неплатежоспособност се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а това обстоятелство е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Фактическият състав на неплатежоспособността по чл.608 ал.1 ТЗ има следните елементи: 1/ парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка между длъжника и кредитора и с трети лица, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към наймалко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, 2/изискуемо парично задължение, 3/обективна невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение.

В процесният случай са налице всички елементи от посочения фактически състав, поради което по отношение на молителя – длъжник следва да бъде открито производство по несъстоятелност.

От заключението на приетата СИЕ по категоричен и несъмнен начин се установи, че към датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ /06.08.2024г./ са налични безспорни и изискуеми парични задължения на молителя към доставчици в размер на 53 612, 13 лв. и публичноправни задължения към ТД на НАП В. Търново в размер на 30 789, 28 лв. – главница, представляваща общ размер на задълженията за ДДС, корпоративен данък, данък дивидент и ДОД по декларация обр. 6 и сумата от 4

1950, 24 лв. – лихва. За принудителното събиране на публичните задължения през 2024г. е образувано изп. дело по описа на ТД на НАП В. Търново. Извършените от длъжника частични плащания на текущи задължения, вкл. последно платената от него на 29.12.2023г. сума в размер на 40, 88 лв. - задължение за работна заплата, не обосновават извод за наличие на бързоликвидни средства у него респ. не изключват неплатежоспособност му. Съгласно оборимата презумпция на чл. 608 ал. 3 ТЗ спирането на плащанията е налице и когато са платени изцяло или отчасти вземания към някой кредитор, но не към всички кредитори или е налице частично плащане на изискуеми задължения, но не и точно изпълнение по отношение на всички изискуеми задължения. В случая се установява, че считано от 01.01.2024г. длъжникът изобщо е преустановил плащанията във връзка с дейността си, а преди това са налице само частични плащания на задълженията към доставчици и то в минимален размер. В тази връзка СИЕ е установила трайна и с необратим характер обективна невъзможност на длъжника да изпълнява своите безспорни и изискуеми парични задължения към държавата и към доставчици, които са в общ размер на 86 351, 95 лв. Към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ – 06.08.2024г. стойността на пасива на дружеството – молител /86 351, 95 лв./ надхвърля стойността на актива /КМА/, който по счетоводни записвания е в размер на 56 716, 28 лв. Последната сума е осчетоводена като вземане на дружеството от собственика, възникнало през 2020г., като понастоящем липсва сигурност и гаранции дали то ще може да бъде събрано. Тази несигурност води до практическа невъзможност счетоводни отразените вземания на молителя към собственика на капитала да бъдат събрани респ. реално не могат да послужат както за погасяване на началните разноски в производството по несъстоятелност, така и на съществуващите парични задължени към държавата и доставчици.