Решение № 153 от 29.11.2024, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Берковица, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20231610100742 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от ищеца „Топлофикация Враца“ ЕАД против П. Д. И. иск по реда на чл. 422 вр. чл.

415, ал.1, т. 1 с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ – за установяване спрямо ответника съществуването на вземане в размер на сумата 61.80 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 591/2023 г. по описа на РС – Берковица.

Ищецът „Топлофикация Враца“ ЕАД твърди в исковата си молба, че П. Д. И. дължи за периода 30.04.2019 г. до 30.04.2022 г. сумата от 61.80 лева, представляваща размера на цената за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за жилище на адрес – гр. Враца, ж.к.

Младост № 2, вх. Б, ап. 45, за което са издадени следните фактури:

- фактура 6000002378/31.03.21 г. за задължения до 30.04.2019 г. в размер на 14.10 лева

- фактура 6000002376/31.03.21 г. за задължения до 30.04.2020 г. в размер на 14.10 лева,

- фактура 6000002371/31.03.21 г. за задължения до 30.04.2021 г. в размер 1 на 16.50 лева и

- фактура 6000002443/30.11.21 г. за задължения до 30.04.2022 г. в размер на 16.50 лева

Поради неизпълнение от страна на длъжника на дължимите суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 591/2023 г. по описа на РС – Берковица, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за поисканите от ищеца суми.

В хода на заповедното производство било подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 422 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че П. Д. И. му дължи вземането в размерите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 591/2023 г. на РС – Берковица : сумата 61.80 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2023 г. – датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.

Ответната страна П. Д. И. е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.

Оспорва иска. Твърди, че не дължи претендираните суми, тъй като имотът е продаден на 29.09.2021 г. на публичен търг по ИД № 924/2014 г. на ЧСИ-Г.Б. Заявява, че от 20 години не е използвала топлинна енергия за имота, тъй като не е живяла там. Прави възражение за изтекла давност.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

За да бъде уважен иска ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:

2

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно възникнало облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е е извършено дялово разпределение и за ответника е възникнало задължение за плащане на дялово разпределение в претендирания размер.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/.

В случая по делото не е спорно, че ответницата е била собственик на имот, находящ се на адрес: гр. Враца, ж.к. Младост № 2, вх. Б, ап. 45, който е присъединен към електропреносната мрежа.

Относно възражението на ответницата, че имотът е продаден на публичен търг и от 29.09.21 г. не е негов собственик:

Към отговора на исковата молба са приложени доказателства /л. 50/, от които се потвърждава, че имотът е проданен на публичен търг, проведен на 29.09.21 г.

С постановление за възлагане, влязло в сила на 22.02.22 г. /л. 62 от делото/ имотът е бил възложен на А.Ж.А.

3

От съдържанието на приложения на л. 61 протокол за въвод във владение от 26.05.22 г. се установява, че новият собственик е получил владението на имота от ответницата П. И. на 21.05.22 г.

Съгласно чл. 14 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Враца” ЕАД на потребители в град Враца задължение на потребителя – купувач е в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача на топлинна енергия при промяна на титуляра на право на собственост или на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.

Тоест П. И. в качеството на потребител–купувач на топлинна енергия е имала задължение да уведоми писмено продавача на топлинна енергия – ищеца „Топлофикация Враца“ ЕАД за промяната на титуляра на правото на собственост на топлоснабдения имот.

По делото липсват доказателства ответницата да е изпълнила вмененото й в чл. 14 от ОУ задължение и да е уведомила ищеца за новия титуляр на правото на собственост.

Ето защо ответницата е останала задължено лице за потребената енергия за целия процесен период - 30.04.2019 г. до 30.04.2022 г.

Относно възражението на ответницата, че повече от 20 години не е живяла в имота:

Относно дължимите суми за дялово разпределение е ирелевантно дали ответницата е живяла или не в имота.

Това е така, тъй като съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост, съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си.

По отношение на ползването на самия имот по делото не се установи ответницата да е подавала заявление за прекратяване на топлоподаването.

Дори и такова заявление да беше подадено, разпоредбата на чл. 153, ал. 5 4 от ЗЕ предвижда, че при въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия клиентите в сграда - етажна собственост, нямат право да прекратяват подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация през отоплителния период.

В случая не се спори, че имотът се намира в сграда етажна собственост, както и че сградата е топлоснабдена.

Топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост се установява от Протокол на ОС на етажната собственост от 23.09.2002 г. за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение /л. 14-15 по делото/, Договор от 4.11.2002 г. за извършване на услугата дялово разпределение /л. 1113/, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, в частта изготвена от вещото лице В. В. /л. 66-л. 71/.

На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на ТАЕС Нелбо инженеринг ООД /сега Нелбо АД/, като видно от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, в частта изготвена от вещото лице В. В. /л. 66-л. 71/, услугата е предоставена през процесния период.

Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с ТАЕС Нелбо инженеринг ООД за извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и отчитане и разпределение на топлинната енергия по тях, както и за индивидуално отчитане на разходите за отопление на всеки потребител /показанията на индивидуалните топлинни разпределители монтирани на всеки радиатор/ и водомерите за топла вода, по мощността на инсталираните радиатори на тези, които нямат индивидуални топлинни разпределеители и показанията на главния топломер монтиран на абонатната станция на сградата /Договор от 4.11.2002 г. на л. 11-12 от делото , който е сключен въз основа на решение на Общото събрание, обективирано в Протокол от 23.09.2002 г. на л. 14-15 по делото /. В т. 1 на раздел IV от Договора е предвижено автоматично продължаване на Договора, ако няма предупреждение на една от страните за развалянето му, за каквото предупреждение по делото липсат доказателства.

Вземането на ищеца за извършеното дялово разпределение се основава 5 на осъщественото от етажната собственост възлагане по силата на сключения договор между етажните собственици и ТАЕС Нелбо инженеринг ООД /сега Нелбо АД/ като фирма за дялово разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, като ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.

В случая извършването на услугата е възложено на ТАЕС Нелбо инженеринг ООД /сега Нелбо АД/.

В съответствие с разпоредбата на чл. 139в, ал. 1 от ЗЕ топлопредносното предприятие е сключило договор с избрания търговец извършващ дялово разпределение ТАЕС Нелбо инженеринг ООД /сега Нелбо АД/, в който съгласно изискванията на ал. 3 на същата разпоредба е уговорено цената за тази услуга да се заплаща от топлопреносното предприятиве вместо потребителите – Договор на л. 10 и допълнителни споразумения към него на л. 21-24.

В тази връзка следва да се посочи, че доколкото нормата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ предвижда правомощие на самото топлопреносно предприятие да извършва услугата дялово разпределение, като по негова преценка извършването може да бъде възложено на ФДР /фирма за дялово разпределение/ като подизпълнител, то именно топлопреносното предприятие е легитимирано да претендира плащане на цената на тази услуга.

Съгласно чл. 29, ал. 4 от приложимите ОУ на ищеца купувачите заплащат цена за услугата дялово разпределение съгласно общи условия на договорите между „Топлофикация Враца“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградаетажна собственост.

Ответницата не е въвела въражения относно размера и начина на начисляване на сумите за дялово разпределение.

В своето заключение вещото лице В. е посочило, че дяловото 6 разпределение е извършено съгласно изискванията действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, представляваща Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г.

Частта от експертизата, изготвена от вещото лице К. Н. /л. 86- л. 88/ потвърждава, че сумите за дялово разпределение са начислени правилно и ищцовото дружество е заплатило вместо ответницата на търговеца, извършващ дялово разпределение стойността на извършената услуга, която е в размер на 61.80 лева за процесния период по представените фактури, така както се претендират от ищцовото дружество.

Разпечатката съдържа 56 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e405a55-4068-4a75-8c30-84a8156cc2ed