Решение № 21 от 23.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. П., 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20245200500816 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Производството е по реда на чл.423 от ГПК и е образувано на основание подадено възражение пред въззивния съд /Окръжен съд Пазараджик/, с вх.№ 260958 от 01.08.2024г. от Н. В. Р., ЕГН-**********, постоянно пребиваващ в К. В., с адрес -L., 15 P. G., I., IG1 3QS, чрез пълномощника си адв.Л. К. от АКП., за оспорване на вземане и срещу издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3602/2016г. по описа на РС-П., като делото е насрочено в открито съдебно заседание за събиране на поискани с възражението писмени доказателства от длъжника Н. В. Р., съгласно съдебно определение №752 от 11.12. 2024г.

Твърди се във възражението, че от извършена на 15.01.2024г. официална справка за кредитна задлъжнялост към банките и финансовите институции в информационната система, организирана и поддържана от БНБ, се установило, че поради редовно подавана от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК 131001375 информация Н.

В. Р. е включен в Централния кредите регистър като кредитополучател, който не е обслужвал кредитите си над 360 дни по два броя кредити с идентификатор ******************** и *********************. Твърди се още, че въз основа на това обстоятелство длъжникът Н. Р. предявил отрицателен установителен иск, че не съществуват вземания в полза на това дружество с твърдението за изтекла погасителна давност. Исковата молба била предявена в Пазарджишки районен съд на 07.02.2024 г., по която било образувано гр.д.№531/2023г. , като в хода на 1 производството, на проведеното на 25.06.2024 г. съдебно заседание, районният съд изискал по делото да бъде приложено изпълнително дело № 967/2017 г. по описа на ЧСИ Д. Д. и за послужване ч.гр.д. №3602/2016г. Същите постъпили и регистрирани в електронното досие на делото на 01.07.2024 г., като на 29.07.2024г. ПРС постановил определение № 2085/12.07.2024г., връчено на Р. на 29.07.2024г. и след запознаване със същото за първи път Р. узнал за съществуването на Заповед №2062 от 24.10.2016г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК , издадена по ч.гр.д.

№3602/2016 г. по описа на РС-П.. Твърди се, че въз основа на тази заповед за изпълнение на парично задължение бил издаден изпълнителен лист №31222/07.12.2016 г. , въз основа на който е образувано изп.д.№967/2017 г. по описа на ЧСИ Д. Д.. Акцентира се, че именно защото съдът е констатирал съществуването на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, е приел, че производството по гр.д.№531/2024 г. е недопустимо и го е прекратил. Допълва, че издадената по ч.гр.д. №3602/2016г. Заповед № 2062 от 24.10.2016 г. за изпълнение на парично задължение не му е била връчвана редовно, което се установявало от материалите в кориците на заповедното производство. На следващо място, се твърди, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение не е връчвана лично на длъжника Н. Р. и че това било видно от оформената разписка към уведомлението до Н. Р. от 31.10.2016г. за явяване в съда да си получи книжата по ч.гр.д. №3602/2016г. с отбелязване, че лицето не се открива на адреса. Обстоятелството се обяснява от длъжника Н. Р. с факта, че от средата на 2010г. същият трайно пребивава на територията на К. В., където живее и работи, като на 31.12.2014 г. е получил официален статут едноличен търговец в строителната индустрия на Кралството, със собствен данъчен и осигурителен номер, което му е дало правото да работи законно. Акцентира се, че по този начин, той трайно пребивава на територията на обединеното кралство, което фактическо състояние продължава и към настоящият момент. За установяване на втората кумулативна предпоставка по чл. 423, ал.1, т.2 от ГПК /обичайно местопребиваване/ представя официални документи, издадени от компетентните власти на Великобритания за постоянната резиденция на Н. Р..

Твърди се, че и в момента последният все още пребивава трайно зад граница, което фактическо състояние било налично както към 31.10.2016г., така и към настоящия момент, поради което се поддържа, че не е имал възможност да оспори вземането по заповедното производство. Допълва, че тези факти обосновават хипотезата на чл. 423, ал.1, т. 1 или т.2 от ГПК, поради което предявява настоящето възражение за оспорване на вземането на кредитора ЕОС МАТРИКС ЕООД, по ч.гр.д.№3602/2016 г. по описа на РС-П.. Твърди се още, че уредената от закона компетентност на съда да разгледа възражението по чл.42З ГПК е аналогична на извънредните способи на контрол на влезли съдебни актове, тъй като възражението по чл.423 ГПК е насочено срещу заповед, която формално е влязла в сила. Допълва, че узнаването на заповедта за изпълнение е станало на 29.07.2024 г. с оформянето на разписката по съобщението за изготвеното определение на ПРС по гр.д.

№531/2024 г. като предполага, че дружеството кредитор ще възрази, че узнаването е станало в по-ранен етап, а именно с депозирането на 19.06.2024 г. писмено становище по гр.д. №531/2024 г. към което са приложени изпълнителния лист издаден по ч.гр.д.№70/2017г. Квалифицира такова 2 становище като неоснователно поради това, че защото, заповедта не му е връчена за запознаване и на второ, дружеството кредитор не е депозирало заповедта за изпълнение на парично задължение, а издадения изпълнителен лист, както и че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК била представена в производството по гр.д.№531/2024г. с нарочното съпроводително писмо на 01.07.2024г., с което било представено цялото заповедно производство, част от което е и заповед №2062/24.10.2016г. Твърди длъжникът по изпълнението, че за съществуването на документа, е установил едва след прекратяване на производството по гр.д.№531/2024 г. с определението от 12.07.2024 г., връчено му на 29.07.2024 г., като преди това, нито в хода на заповедното производство, нито в хода на изпълнителното производство по изп.д.№967/2017г. по описа на ЧСИ Д. Д., са били извършвани редовни връчвания лично на длъжника на обявления или съобщения, от които да е узнал за съществуването на процесната заповед за изпълнение на парично задължение. Счита, че е била налице хипотезата на чл.

411, ал.2, т. 5 от ГПК, която хипотеза съгласно Редакцията към ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., относима към процесния период, е била чл. 411, ал.2, т. 4 от ГПК, поради което Пазарджишкия районен съд е бил длъжен да не издава изпълнителен лист, а да укаже на заявителя да предяви установителния си иск, тъй като посоченото лице за длъжник не е имало обичайно местопребиваване на територията на страната. Моли, в случай, че Пазарджишкият окръжен съд приеме възражението за редовно на основание чл. 423, ал.3, изречение последно от ГПК, да обезсили служебно заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 07.12.2016 г. изпълнителен лист №3122, с указания към ПРС за приложението на чл. 415, ал.1 от ГПК.

В срок е постъпил писмен отговор на възражението по чл.423 от ГПК от заявителя в заповедното производство и кредитор по вземането описано в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с вх.

№261133 от 02.10.2024г., подадено от „ЕOС МАТРИКС” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, с ЕИК 131001375, чрез пълномощника адвокат Н. К. АК-Стара Загора, с искане да се отхвърли като недопустимо и неоснователно възражението, подадено от Н. В. Р., чрез пълномощника си адв.Л. К., срещу заповед за изпълнение по ч.гр.дело №3602/2016г. по описа на РС П. на основание чл.423 ал. 1, т.1 ГПК, за която длъжникът поддържал, че не му е връчена надлежно и че за да бъде допустимо възражението пред въззивен съд, трябвало кумулативно да бъдат изпълнени две изисквания: заповедта да е връчена ненадлежно и подаденото възражение да е в едномесечен срок от узнаването на същата. Акцентира се от ответника по възражението, че нормата на чл.423 от ГПК дава възможност на длъжника в заповедното производство, който е бил лишен от възможността за оспори 3 вземането в срок, да подаде възражение до въззивния съд при определени хипотези, изчерпателно посочени в т. 1 до т.2. и че това негово право може да бъде упражнено не безкрайно във времето, а в рамките на едномесечен преклузивен срок от узнаване на заповедта за изпълнение. От тази позиция, ответникът сочи, че в нормата на чл.423 от ГПК императивно е посочен преклузивен срок за подаване на възражение пред въззивния съд и това е последна възможност за длъжника, ако разбира се, спази посочения срок и който срок тече от узнаването за заповедта за изпълнение или от връчването на призовката за доброволно изпълнение. С оглед на това, се допълва, че съдът следи служебно за допустимостта на възражението по чл.42З от ГПК, би следвало същият да не допуска администриране на настоящата жалба до въззивна инстанция, тъй като във възражението е посочена дата на узнаване-29.07.2024г, но момента на узнаване е открито съдебно заседание на 20.06.2024г.; че за наличие на издадена заповед за изпълнение, за издаден изпълнителен лист и съответно образувано изпълнително дело, узнаването е с предоставяне на становище по гр.д.№531/2024 на РС П. на дата 20.06.2024г. за защитата на Р. на два броя изпълнителни листи издадени по ЧГД№ 70/2017 и ЧГД 3602/2016 на РС-П.. Счита, за неправилно твърдението на длъжника, че след като е узнал за издаден изпълнителен лист, то това не означава, че е узнал за заповедта за изпълнение, като счита, че не случайно в чл.423 ГПК законодателят използва „узнал”, а не връчена заповед за изпълнение, като акцентира, че в конкретния случай, защитата на Н. Р. узнава на 20.06.2024г., че е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Предвид на изложеното кредиторът /заявителят в заповедното производство/, счита, че съдът следи служебно за допустимостта на възражението по чл.423 от ГПК, би следвало същият да не допуска администриране на настоящата жалба до въззивна инстанция, тъй като възражението е подадено извън преклузивния срок. На следващо място, при евентуалност и при допустимост на възражението се иска от съда да вземе предвид факта, че същото е неоснователно относно твърденията за ненадлежно връчване на Заповедта по чл.410 ГПК и че хипотезата на ненадлежно връчване на заповед за изпълнение по смисъла на чл.423, ал.1 т. 1 от ГПК визира пороци на връчването, свързани с нарушение на законови разпоредби, които можели да бъдат извлечени от самото удостоверяване на връчването или от стоящи извън него официални свидетелстващи документи, 4 но че в това производство не може да бъде оборвано извършването на това удостоверяване чрез други доказателствени средства и доколкото, длъжникът не е оспорвал обстоятелството, че адресът, на който е удостоверено връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК, е негов регистриран постоянен адрес. Счита, че съдът съгласно действащия към ноември 2016г. ГПК е връчил надлежно заповедта за изпълнение. По отношение на възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение и на основание чл. 423, ал. 1, т.2 от ГПК, се счита, че представените документи, не доказват обичайно местопребиваване извън Република България и че не е изключение гражданин на държава членка на Европейския съюз /към 2016г./ да пребивава известно време в друга държава членка, като свободният пазар на труда и възможността физическите лица свободно да пътуват често в чужбина, да работят, не означавало, че лицето обичайно пребивава в Великобритания. Ответникът оспорва приемането на приложените на чужд език писмени документи като доказателства по делото. Поддържа искането на ответната страна за прилагане на ГД №531/2024г. и моли всички други искания, възражения и доказателства, направени в последствие, да бъдат квалифицирани като процесуално преклудирани.