Решение № 845 от 25.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 845 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20261000500718 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК се развива по жалба на „Дженерали Застраховане“АД, чрез юрисконсулт В. Т., насочена против Решение № 260429/25.07.2024 г., постановено по гр.д. № 4761/2018 г. по описа на СГС, ГО.

С него са били уважени предявените в условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове против въззивното дружество с правно основание чл.365, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД от И. Г. М. за заплащане на сумите, както следна: 1/ 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по чл.2 от споразумение от 10.04.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.04.2018 г.;

2/ 15 231 лв., представляваща обезщетение за забава върху тази сума за периода 11.04.2015 г.

- 10.04.2018 г.; 3/ както и сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от неизпълнение на задължение по чл.2 от споразумение от 10.04.2013 г. за заплащане на застрахователно обезщетение.

С решението въззивното дружество е осъдено да заплати на адв.В. П. К. от АК Благоевград на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв сумата от 6 188,48 лв. за адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на И. М..

Във въззивната жалба се развиват оплаквания за постановяване на първоинстанционното решение в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, както и в противоречие с материалния закон - чл.365, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД, и като правен резултат се иска отмяната му и по съществото на спора уважаване на предявените искове в пълен размер.

Поддържа се освен едностранчиво към приобщените доказателства първоинстанционният съд да е подходил по идентичен начин и спрямо доводите на страните по делото, вкл. да не е разгледал в нужната пълнота възраженията на въззивника за 1 основателността на претенциите в тяхната цялост.

Излагат се подробни доводи в подкрепа на горните оплаквания по всеки един от предявените искове във връзка с които се иска отмяна на обжалваното решение в неговата цялост и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове.

В отговора на въззивната жалба И. М., чрез адв.В. К., оспорва развитите в нея доводи и поддържа правилност на обжалваното решение в неговата цялост.

Третото лице помагач на страната на въззивника Ч. Д. не е взело становище по въззивната жалба.

Пред настоящата инстанция е допуснато събиране на нови доказателства единствено по почин на съд, чрез приобщаване в цялост на НОХД № 2320/2023 г. по описа на СРС.

Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени в условието на обективно кумулативно съединяване с осъдителни искове с правно основание чл. 365, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД от И. Г. М. против „Дженерали застраховане“ АД.

Твърдяло се е в исковата молба, че ответникът дължал на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия баща Г. К. М., настъпила на ******** г., вследствие на застрахователно събитие, причинено от водач на автомобил с рег. № ********, чиято отговорност била застрахована от „Дженерали застраховане“АД. В рамките на периода на застрахователно покритие бащата на ищеца пътувал като пътник в посочения товарен автомобил, управляван от Т. К. Т. от гр.***, който, при нарушение на правилата на ЗДвП, причинил по непредпазливост смъртта на бащата на ищеца.

Последното било установено със споразумение от 30.08.2012 г. по НОХД № 416/2012 г. по описа на ОС-Враца.

Твърдяло се е, че на 10.042013 г., чрез представителя си Ч. Г. Д., ищецът сключил със застрахователното дружество ответник извънсъдебно споразумение, по силата на което застрахователят се задължил да заплати на И. М. застрахователно обезщетение в размер на 50 000 за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на баща му.

В споразумението било уговорено застрахователното обезщетение вместо да бъде платено на ищеца, да се изплати на неговия представител.

Твърди се тази уговорка да излизала извън представителната власт на Ч. Д., който не бил упълномощен да получи обезщетението.

Поддържа се ищецът да не бил уведомен за това уговаряне, нито за извършеното плащане.

Поддържа конкретното съдържание на пълномощното, което дал в полза на Ч. Г. Д., да се установявало от удостоверение, издадено от нотариус П. Х. от гр. *** за правата по пълномощното с регистрационен номер 1227/2013 г.

Твърде се още след като узнал, че плащането на обезщетението е било извършено на Ч. Г. Д., а не на самия него, ищецът да претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания - наранена била неговата психика. Той нямал средства за жилище и за препитание, а през периода юни - декември 2017 г. се наложило да изтърпи и мярка за неотклонение “задържане под стража“, тъй като не могъл да заплати парична гаранция по досъдебно производство.

Допълнително е уточнила в първото о.с.з. пред СГС в какво точно са се изразили претърпените от него болки и страдания, а именно - че по време на сключване на споразумението пребивавал в Затвора в гр.*** и в тази връзка се нуждаел от допълнителна материална и морална подкрепа. Изпитвал болка от загубата на баща си, но не получил дължимото обезщетение, което увеличило болката и страданието от загубата му. След освобождаването му от Затвора в гр.*** болката и страданието от неуредения му живот, невъзможността да си намери жилище и да организира семейство си, се дължали на неизплащането на дължимото обезщетение. През 2017 г. бил принуден да търпи мярка за 2 неотклонение „задържане под стража“, защото не могъл да заплати определената парична гаранция. По този повод търпял допълнителни унижения, болки и страдания. Изпитвал притеснения, че не може да осъществи правото си на свободно придвижване, поради липсата на парични средства, от които ответникът го лишил.

Предвид на тези твърдения е поискал от съда да постанови решение, с което да осъди „Дженерали застраховане“ АД да му заплати, както следва: 1/сумата от 50 000 лв., дължима по споразумение от 10.04.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 2/ сумата от 15 231 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 11.04.2015 г. - 10.04.2018 г., и сумата от 3/ 4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на задължението на застрахователя за заплащане на обезщетение по споразумение от 10.04.2013 г.

В отговора на исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител, е оспорил предявените искове по основание и по размер.

Не е оспорил фактическото твърдение на ищеца страните по делото да са се обвързали от споразумение от 10.04.2013 г., по което И. М. е бил представляван от упълномощен от него адвокат - Ч. Г. Д..

Пояснил е, че във изпълнение на задълженията си по това споразумение е заплатил пълния размер на уговореното обезщетение по адвокатска банкова сметка на адв.Ч. Д., изрично посочена в нотариално заверено пълномощно, подписано от ищеца.

След като получил сумата ищецът се отказал от предявения от него иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, по който било образувано по т.д. № 5643/2012 г. на СГС.

Предвид на този му отказ предявеният иск се явявал недопустим, а в условието на евентуалност – неоснователен, каквито били всички предявени искове, т.к. ищецът бил репариран за понесените от него неимуществени вреди от смъртта на баща му с платеното обезщетение.

Поддържа се в случая да е осъществен фактическият състав на чл.75, ал.2 от ЗЗД застрахователят ответник добросъвестно изпълнил задължението си по споразумението, като заплатил обезщетението на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явявало овластено да я поучи.

В тази връзка твърди, че освен че се легитимирал с надлежно пълномощно за представителство в полза на ищеца, адв.Ч. Д. бил пълномощник и на близки роднини на ищеца – неговите майка, братя и сестри, които същи били завели осъдителни искове срещу застрахователя ответник за получаване на обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на Г. К. М. - т.е. от същото застрахователно събитие.

Застрахователят сключил споразумения с тези лица, при които те също били представлявани от адв.Ч. Д.., поради което и изобщо не се усъмнил в истинността на представеното от него нотариално заверено пълномощно за представителство на И. М..

На отделно основание се оспорват твърденията на ищеца да е претърпял неимуществени вреди от неизпълнение на задължението на застрахователя към него за плащане на договореното застрахователно обезщетение.

Въвел е правопогасяващо възражение за погасяване на претендираните парични вземания по давност.

По искане на ответника като третото лице – помагач на негова страна е конституиран Ч. Г. Д., който не е взел становище по предявените искове.

Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в неговата цялост и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в 3 неговата цялост.

Противно на поддържаното във въззивната жалба настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявен иск, в съответната писмена форма и е подписано.

Фактът, че поради отказ от предявен иск от въззиваемия против въззивното застрахователно дружество по реда на чл.266, ал.1 КЗ /отм./ образувано гр.д. № 5643/2012 г. по описа на СГС е било прекратено, не опровергава горният извод.

Това е така, защото предявеният главен иск по настоящето дело се основава не на твърдения от страна на ищеца-въззиваем за наличие на фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ, а на твърдения страните по делото да се обвързани от извънсъдебно споразумение от 10.04.2013 г., задължението си по което ответникът не е изпълнил.

Ето защо и двете искови претенции почиват на различни правни основания и не е налице хипотезата на чл.126, ал.1 ГПК.

След самостоятелен анализ на приобщените по делото доказателства при съобразяване оплакванията за неправилност, формулирани във въззивната жалба, решаващият състав приема, че обжалваното решение е частично и правилно по отношение исковате по чл.365 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и неправилно в частта му по иска оп чл.82 ЗЗД.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви в подкрепа на крайния му извод за основателност на първите два иска като основани на точното приложение на относимия материален закон изцяло се споделят от настоящият решаващ състав, като за избягване на излишното им приповтаряне се препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

В отговор на оплакванията във въззивната жалба се излага и следното:

Страните не спорят и се установява безсъмнено от приобщените по делото писмени доказателства /споразумението на л.12-л.13 от първоинстанционното дело/, че на 10.04.2013 г. са сключили помежду си споразумение, по което въззиваемият М. е бил представляван от своя пълномощник адв.Ч. Г. Д., упълномощен с изрично посочено пълномощно с рег. № 1227 на нотариус П. Х. - № *** от РНК, с район на действие - РС Плевен, а „Дженерали застраховане“АД е било представлявано от изпълнителните си директори Д. М. и К. В..