Решение № 127 от 08.10.2021, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Ловеч, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500326 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260069 от 05.04.2021година, постановено по гр.дело № 2499 по описа за 2019 година, Ловешкият районен съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения от Г. ИВ. Г., ЕГН ********** срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, бл.БенчМарк Бизнес Център, иск по чл.124, ал.1 от ГПК, че не дължи сумата от 611.56 лева, представляваща начислена по фактура № 0265575302/19.07.2019 г. недоставена, неизмерена и непотребена от него ел.енергия. Осъдил е ищеца да заплати на ответника разноски по делото в размер на 300.00 лева.

Против решението е подадена въззивна жалба от Г. ИВ. Г., чрез пълномощника му - 1 адв. М.Л. Л., който обжалва решението като неправилно, необосновано, постановено е в противоречие с материалния и процесуалния закон .

На първо място твърди, че РС-Ловеч неправилно е приел, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните, тъй като ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е потребител съобразно Общите условия, като цитира дефиницията в чл.4,ал.2 и ал.3 от ОУ. Посочва, че понятието „ползвател“ не може да се тълкува разширително и абстрактно и не може да се приеме за безспорно установено, че щом ответното дружество води някое лице за титуляр на партидата и издава фактури на негово име, то това лице е негов потребител. Дори и в ОУ между „ползвател“ и „титуляр на вещно право на ползване“ е поставен знак за равенство.Трети лице могат да се третират като „ползватели“ само в строго определена хипотеза- ако собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота са предоставили изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или нотариуса с нот.заверка на подписа. Счита, че РС, без да е доказано от ответника по безспорен начин, че ищецът собственик или титуляр на вещното право на ползване на имота, неправилно и в несъответствие с материалния закон и ОУ на ответното дружество, е приел, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните.

Поддържа, че съдът неправилно е приел, че за ответното дружество е било налице правно основание да съставя констативни протоколи- редът за което се е съдържал в чл.47 ПИКЕЕ, който към момента на проверката е бил отменен.

Посочва, че проверката е извършена от служители на електро-разпределителното дружество на 10.07.2018 г. в отсъствие на ищеца, а правилата на ПИКЕЕ са отменени, с изключение на разпоредбите на чл.48- чл.51. Последните сочат само и единствено предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на допълнителни суми, но не и начина, по който следва да се установи наличието на предпоставките, обуславящи възможността за извършване на корекция, както и процедурата- компетентен орган да извърши метрологичната проверка, форма, обективираща установяване на предпоставките и т.н. Позовава се на чл.83, ал.1,т.6 и ал.2 от ЗЕ, който предвижда че корекционните процедури следва да бъдат регламентирани в ПИКЕЕ. Затова счита, че е недопустимо да се прилагат общите правила за доказване на определени факти, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел.енергия се регулират от специален закон- ЗЕ.

Като се позовава на съдебна практика ( решения № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г., ВКС, I т. о., решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г„ ВКС, II т. о. и решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г., I т. о.) , поддържа, че със ЗИД на ЗЕ, обнародван ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребена електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по 2 чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното обслужване, вкл. за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Обобщава, че правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие на две предпоставки валидни, действащи ПИКЕЕ и Общи условия, в които изрично е разписан ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. Акцентира, че в настоящия случай, нито едно от двете условия не се е реализирало. Изразява несъгласие с мотивите на РС, който е приел, че не е необходимо ответникът да приема нови Общи условия, поради което счита, че решенето е постановено при съществено нарушение на материалния закон.

Формира като краен извода, че липсата на регламентиран в ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за установяване на предпоставките за извършване на корекцията, води до невъзможност за прилагане и на действащите норми, уреждащи методологията при начисляването на допълнителните количества енергия. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да обосновава това право с действаща норма на чл.50 ПИКЕЕ. Затова и процесната сума, начислена на соченото основание, е недължима от ищеца, с оглед на което счита, че дори и въззивният съд да приеме, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните, то сумата е недължима поради липса на законово основание за начисляването по корекционна процедура.

На последно място излага аргументи в насока, че обективната отговорност, която според ответника се носи от въззивника, е вид гражданска отговорност (без значение договорна или деликтна), поради което, за да бъде ангажирана, е необходимо да е налице поведение на отговорното лице, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди.

Задължението на потребителя по договора за продажба на електрическа енергия е за бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността му е налице само при доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява. Тежестта на доказване е на доставчика на електрическа енергия (решение №38 от 15.05.2014 г. по т. д. №5/2013 г. на ВКС, I т. о.) и в случая в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване виновно неизпълнение от страна на потребителя на договорните му задължения, което не е сторил.

Моли съда да отмени решението на Ловешкия районен съд и да се произнесе по съществото на спора, като уважи предявения иск в цялост. Претендира за разноски за двете инстанции.

3

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „ЧЕЗ Електро България“ АД, чрез юрисконсулт С.Т., в който се излагат съображения за нейната неоснователност.

Изразява становище, че в първоинстанцонното производство дружеството е провело пълно и главно доказване досежно обстоятелствата по неправомерното въздействие върху СТИ, както и последвалото правомерно преизчисление на сметката на абоната, неизряден ползвател на ел. енергия. Аргументира се със събраните гласни и писмени доказателства, включително и на приетото без възражения заключение на вещо лице електроинженер, който е посочил, че оспорваната от потребителя корекционна процедура е съобразена с Правилата за измерването на количеството електрическа енергия, приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. във връзка с чл. 83, ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, както и че е установено извършено неправомерно въздействие върху СТИ. Поддържа становището си, че процесните КП отговарят на всички изисквания на закона, като проверките са извършени във връзка с чл. 58 от ОУ на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България" АД във връзка с Правилата за измерването на количеството електрическа енергия и несъмнено при действието на чл. 48 - чл. 51 от същите.Също се позовава на съдебна практика на ВКС, според която тъй като протоколът се подписва от полицай и в рамките на изпълнение на служебните му задължения, същият има характера на официален удостоверителен документ (Решение № 104 от 16.08.2016 г. т.д. № 1671/15 г., I т.о., ВКС), а последващата корекция на сметка също е изцяло съобразена с ПИКЕЕ, т.е. всички действия на служителите на електроразпределителното дружество са съобразени с новите правила и изисквания.Посочената възможност за едностранна корекция на количеството на електрическата енергия, доставено на потребителя за минал период, е нормирана не само в Общите условия на ответника, но се съдържа и в самия закон - чл.104а, ал.2, т.5, б."а", според който корекцията и уведомяването е по реда на Общите условия и при спазване на Правилата за измерване по чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. с ал. 2 от ЗЕ. Нормата на чл.104а препраща към чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а" от ЗЕ, изм. и доп. ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., съответно към Правилата за измерване на количеството електрическа енергия.

По отношение на възражението за липса на облигационна връзка между страните, изразява становище, че между въззивницата и „ЧЕЗ Електро България" АД е действал в исковия период договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия, а именно Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР, а относно ползването на електроразпределителната мрежа- Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България" АД одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г. и изменени с Решение № ОУ -03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР. Съгласно чл. 98а, ал.4 от Закона за енергетиката /ЗЕ, чл.98б, ал.4, отм. в редакцията 4 преди ДВ, бр. 54/ и постоянната съдебна практика, същите обвързват страните без изричното им писмено приемане. Поддържа, че оспореното вземане, обективирано в процесната фактура е резултат от изпълнение от страна на ответното дружество на задължителен за страните нормативен административен акт, издаден от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ сега Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и поконкретно чл.48 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, който съдържа методиката за извършване на корекции в случаи на установени манипулации върху СТИ, каквото е установено и в този конкретен случай и който не е отменен. Също се аргументира със съдебна практика (Решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991 по описа за 2018 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 118 / 18.09.2017 г. на ВКС, II т.о.) Моли да бъде потвърдено решението на Ловешкия районен съд като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за въззивната инстанция – за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено молба поддържа въззивната жалба и прилага списък по чл.80 от ГПК .Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт С.Т., който моли да бъде потвърдено решението на РС.

Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за обжалване на решението е спазен.

Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Ищецът Г. И. Г. от гр.Ловеч е предявил срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД установителен иск, че не дължи на „ЧЕЗ Електро България”АД сумата 611.56 лева, начислена по фактура с № 0265575302/19.07.2019 г. за клиентски №300220061619, за обект :