Решение № 119 от 17.07.2023, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №113

№ 119 гр. С., 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20221870100020 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С. С. У. от гр. С. е предявила срещу Н. Г. Б. от същия град искове за заплащане на сумата 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, за което ответникът е осъден със споразумение с последици на влязла в сила присъда по НОХД № 598/2021 г. на Р. с. – С. и изразяващи се в болки, страдания и лишаването й от възможността да полага труд пълноценно, както и на сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени й от същото престъпление, изразяващи се в извършени от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от повереник по ДП № 330/2021 г. по описа на РУ – С.. Обстоятелствата относно основанието и размера на исковете са подробно изложени в исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е изразил становище за допустимост на исковете, като по същество е оспорил иска за обезщетение за имуществени вреди по основание, а иска за обезщетение за неимуществени вреди е оспорил по размер, който счита за прекомерно завишен.

Изтъква, че активното му участие в нанасянето на описаните в исковата молба телесни увреждания е с по-ниска интензивност от твърдяната от ищцата. Посочва, че предвид характера на телесните увреждания на ищцата и липсата на достатъчна конкретизация на проведеното лечение на част от тях не може да се установи причинна връзка между 1 неговото деяние, за което той е осъден с влязла в сила присъда и характера и интензитета на твърдяните болки и страдания, за които се претендира обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че искът за обезщетение за имуществени вреди е изцяло неоснователен.

В открито съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощника си адв.

К.К., който заявява, че поддържа исковете и в хода на устните състезания отправя искове те да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху обезщетенията от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

Ответникът се представлява от пълномощника си адв. Л. П., който заявява, че поддържа становището по исковете, изразено в отговора на исковата молба и в хода на устните състезания акцентира върху недоказаността по експертен път в настоящото производство на вида и характера на уврежданията на ищцата, а така също и на липсата на причинна връзка между деянието на ответника и разходите на ищцата за възнаграждение на повереник в приключеното наказателно производство.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове за обезщетения за имуществени вреди и за неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, съответно – с правно основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД.

Исковете са на общо основание допустими.

По съществото на исковете съдът намира следното:

С протоколно определение от 14.12.2021 г. по НОХД № 598/2021 г. по описа на РС – С. съдът е одобрил постигнато споразумение за решаване на делото, с което ответникът Н. Г. Б. е признат за виновен в това, че на 23.08.2021 г. около 08,00 ч. в игрална зала „Л.“, находяща се в гр. С., ул. „С. В.“ № , се е опитал да отнеме чужди движими вещи, а именно пари на стойност 9930 лв. от владението на С. С. У. с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца и 22 дни, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим.

Така одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда (чл.

383, ал. 1 от НПК) и съгласно чл. 300 от ГПК въз основа на него съдът в настоящото производство е приема за установени следните обстоятелства: че ответникът е извършил процесното деяние, индивидуализирано в споразумението чрез посочените дата, място и начин на извършване; че деянието на ответника е противоправно; че ответникът е извършил това деяние виновно.

На основание чл. 413, ал. 3, вр. ал. 2, т. 3 от НПК съдът в настоящото 2 производство е обвързан от одобреното споразумение и по въпроса наказуемо ли е деянието, за което ответникът е признат за виновен съобразно приетата в споразумението негова правна квалификация като конкретно престъпление по НК.

Това от една страна означава, че щом като деянието на ответника е квалифицирано като престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, а не по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК, то в настоящото производство съдът е длъжен да приеме, че с употребата от страна на ответника на сила за отнемане на чужди движими вещи от владението на ищцата той не й е причинил тежка или средна телесна повреда, а от друга страна означава, че причинната връзка между употребената от ответника сила и телесните увреждания на ищцата, както и техния вид и характер – след като не са елемент от състава на престъплението – подлежат на доказване на общо основание в настоящото производство с всички допустими доказателствени средства по ГПК. Известното несъответствие в одобреното споразумение между словесното описание на деянието и цифровата му правна квалификация касае въпроса довършено ли е отнемането на чужди движими вещи като съставен акт на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК или то е приключило във фазата на опита, но този въпрос е без значение в настоящото производство, чийто предмет е обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата вследствие на употребената от ответника сила за отнемане на вещите, както и обезщетение за причинени й имуществени вреди, които са различни от стойността на вещите – предмет на деянието, инкриминирано в приключеното наказателно производство.

Към исковата молба е приложено и е прието като доказателство по делото заключение на д-р Д. Н. по съдебномедицинска експертиза по писмени данни по ДП № 330/2021 г. по описа на РУ – С., от което е видно, че при инцидент на 23.08.2021 г. на ищцата са причинени следните наранявания: счупване на костите на носа с множество наранявания по лицето; прободна рана на шията; непроникваща в коремната кухина прободна рана с дължина около 2 см. в долния коремен етаж вляво; прободна рана с дължина около 1,5 см. в поясната област вляво. Посочено е в заключението, че установените травми по лицето са резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с такива и отговарят да са получени при нанасяне на множество удари с ръце, свити в юмруци, както съобщава ищцата, а раните по шията, на корема и в поясната област са резултат от действието на предмет с остър връх и режещ ръб (едноостро оръжие) или режещи ръбове (двуостро оръжие) и отговарят да са получени при нанасяне на удари с предмет тип „нож“, както също съобщава ищцата. Според това заключение счупването на костите на носа и мекотъканните травми по лицето, както и всяка една от раните, са причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Това експертно заключение е депозирано и приобщено като източник на доказателства по досъдебно производство № 330/2021 г. по описа на РУ – С., а 3 страните не спорят, че това е досъдебната фаза на наказателното производство, приключено с одобреното от съда споразумение по НОХД № 598/2021 г. по описа на РС – С., с което ответникът е признат за виновен в извършване на процесното в настоящото производство престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. В наказателното производство на основание чл. 144, ал. 2, т. 2 от НПК съдебномедицинската експертиза относно характера на телесната повреда на ищцата е била задължителен способ на доказване, но в настоящото производство назначаването на друга експертиза със същите задачи не е наложително. Експертното заключение, приобщено в наказателното производство, представлява представено в настоящото производство писмено доказателство. Както вече се посочи, причинната връзка между употребената от ответника сила и телесните увреждания на ищцата, както и техния вид и характер подлежат на доказване на общо основание в настоящото производство с всички допустими доказателствени средства по ГПК, каквито са и писмените доказателства – експертни заключения по експертизи, назначени в други производства. Ответникът не е оспорил автентичността и съдържанието на това писмено доказателство нито с отговора на исковата молба, нито до края на съдебното дирене пред настоящата инстанция. Освен това той е участвал в качеството на обвиняем, впоследствие подсъдим, в наказателното производство, по което това заключение е приобщено в резултат на назначена съдебномедицинска експертиза.

По тези съображения възражението на пълномощника на ответника в хода на съдебните прения, че уврежданията на ищцата не били установени в настоящото производство чрез съдебномедицинска експертиза, е неоснователно. Както наличието на причинна връзка между употребената от ответника сила за отнемане на движими вещи от владението на ищцата и причинените й конкретни телесни увреждания, така и видът и характерът на последните еднозначно се установяват от цялостния прочит на обстоятелствената и заключителната части на заключението по съдебномедицинската експертиза, назначена по ДП № 330/2021 г. по описа на РУ – С., ценено и по същество кредитирано в настоящото производство като писмено доказателство.

В обобщение, вследствие извършеното от ответника умишлено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, за което той е признат за виновен с одобрено от съда споразумение с последици на влязла в сила присъда, на ищцата са причинени следните травматични увреждания: счупване на костите на носа с множество наранявания по лицето; прободна рана на шията; непроникваща в коремната кухина прободна рана с дължина около 2 см. в долния коремен етаж вляво; прободна рана с дължина около 1,5 см. в поясната област вляво.

Установява се от детайлната и съвкупната преценка на показанията на свидетелите К. У. и С.Р., че след инцидента на 23.08.2021 г., при който ищцата била нападната от ответника на работното й място в казино „Л.“ в гр. С., тя била приета по спешност в болницата в гр. С., а оттам била транспортирана до УМБАЛ „С.А.“ в гр. С., 4 където престояла на лечение пет дни. Свидетелите сочат, че след края на болничния си престой ищцата първоначално била трудно подвижна, не можела да се грижи сама за себе си и затова заживяла в дома на една от дъщерите си, изпитвала силен страх да остава сама, а дори след като раните й заздравели, в продължение на 4-5 месеца плачела, крещяла, ужасявала се от вида на домакински ножове, често се будела нощем, не можела да спи сама в стаята, не искала да излиза извън жилището, включително и придружавана от близките си, а когато все пак излизала, била напрегната, оглеждала се за евентуално нападение и искала бързо да се прибере; едва през м. юни 2022 г. ищцата отишла за няколко пъти на работа, за да свикне с обстановката, но към датата на приключване на устните състезания същата не работела. Показанията на посочените свидетели възпроизвеждат непосредствените им възприятия за тези обстоятелства като високата степен на тяхната детайлност е обусловена от личното им участие според възможностите им в полагане на грижи за ищцата в този период. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели като логични, безпротиворечиви и последователни, а освен това същите се намират в кореспонденция с приети писмени доказателства – медицинско свидетелство амб. № 1093/09.09.2021 г., издадено от д-р Б.

П. – психиатър, както и болнични листа. Следва да отбележи, че съдът не възприема близката семейна връзка на свидетелите с ищцата като основание за дискредитиране на техните показания поради заинтересуваност в нейна полза, защото е житейски логично и оправдано най-близките хора на ищцата да имат най-много непосредствени впечатления за състоянието й след процесното непозволено увреждане. Не на последно място, показанията на свидетелите У. и Р. не се опровергават от показанията на св. Г.