Определение № 138 от 19.02.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. Перник, 19.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500087 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК, във вр. с чл. 129, ал. 3, изр. 2ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Й. П. Г., ЕГН ********** и П. П. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: *** против Определение № 2494/02.08.2023 г. по гражданско дело № 1425/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е върната искова молба с вх.

№ 6930/30.03.2023 г., депозирана от Б. Г., В. И., Г. Г. и И. Г. срещу Е. Г., Р. И., И. И., П. Г. и Й. Г. и е прекратено производството по делото.

Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Частните жалбоподатели обосновават правния си интерес да инициират проверката му по въззивен ред, независимо от качеството си на ответници, с особения характер на делбеното производство. Излагат съображения за нередовност на уведомяването на страните за указанията на съда, неизпълнението, на които е послужило за връщане на исковата молба.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори от ответниците Б. И. Г., В.

Б. И., Г. О. Г. и И. О. Г..

Постъпил е писмен отговор от Е. З. Г., Р. П. И. и И. П. И., чрез пълномощника им адв. Д., с който частната жалба е оспорена като неоснователна. Изложени са съображения за правилност на атакуваното определение.

Окръжен съд – Перник, като взе предвид изложеното в частната жалба и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежно 1 легитимирани лица и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Независимо, че частните жалбоподатели имат качеството на ответници в първоинстанционното производство, съдът намира, че в настоящия случай, те са надлежно легитимирани да обжалват определението за връщане на исковата молба и за прекратяване на делото.

Пред Районен съд – Перник е предявен конститутивен иск за делба по чл. 34 от ЗС.

По реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК исковата молба е връчена на всички ответници.

С иска по чл. 34 от ЗС се упражнява потестативното субективно право да се иска делба на съсобствена вещ. Той е на разположение на всеки от участниците в съсобствеността. Веднъж предявен, от който и да е от тях, придава процесуалното качество на ищци и едновременно на ответници на всички съделители. Всеки от тях е ищец при упражняването на своето субективно право да иска делба, произтичащото от съсобствеността и ответник по упражняваните от останалите съсобственици права за подялба на общата вещ, основаващи се на същата съсобственост. По тази причина никой от съделителите не може самостоятелно да се разпорежда с иска, без съгласието на останалите, а решението, с което се извършва делбата прекратява съсобствеността по отношение на всички съсобственици и погасява субективните им права по чл. 34 от ЗС поради упражняването им.

От двойното процесуално качество на всеки от съделителите, произтича и правния интерес на всеки от тях да атакува съдебния акт, с който се връща исковата молба и производството по нея се прекратява. Затова и настоящият състав приема, че частната жалба, като подадена от лица с правен интерес, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба за делба на съсобствени недвижими имот, подадена от Б. И. Г., В. Б. И., Г. О. Г. и И. О. Г., чрез адвокат Г. Г. Г. срещу Е. З. Г., Р. П. И., И. П. И., П. П. Г. и Й. П. Г..

Приложено е пълномощно, с което ищците са упълномощили адвокат Г. Г. да ги представлява в производството и е посочен служебният адрес на последния.

С разпореждане № 5260/27.04.2023 г. съдът е разпоредил исковата молба с уточненията и приложенията към нея да се връчи на ответниците. Разпореждането е изпълнено и всички ответници са получили преписи от книжата.

След изтичане на срока по чл. 131 от ГПК по отношение на всички ответници, с разпореждане № 7791/20.06.2023 г. съдът е оставил производството без движение и е указал на ищците в двуседмичен срок от получаване на препис от съдебния акт да впишат исковата молба в Службата по вписванията и да представят доказателства за това. Предупредил ги е, че при неизпълние на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството – прекратено.

В приложеното по делото на хартиен носител разпореждане е посочена дата на 2 постановяването му 03.04.2023 г. Видно от списъка за изпращането му за връчване на страните, датата на удостоверяване на това действие е 20.06.2023 г. От извършената справка в електронната папка на дело № 1425/2023 г. по описа на ПРС в ЕИСС е видно, че разпореждане № 7791 е постановено и подписано с квалифициран електронен подпис от съдията на 20.06.2023 г. От изложеното съдът приема, че разпореждането е постановено на 20.06.2023 г., а при посочването на датата върху хартиения носител е допусната техническа грешка.

Съобщение с указанията на съда е изпратено до ищците на 21.06.2023 г. чрез адвокат Г. на съдебния адрес. Върнало се е с отразяване, извършено от пълномощника на 12.07.2023 г., че няма връзка с доверителите си и прави искане книжата да им бъдат връчени на личните адреси. Определеният от срок е изтекъл на 26.07.2023 г. Исковата молба не е вписана.

С обжалваното определение, постановено на 02.08.2023 г. районният съд на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върнал исковата молба и е прекратил производството, като е приел, че указанията са съобщени надлежно на пълномощника на ищците и не са изпълнени в срок. Посочил е, че не е налице отказ за поучаването им и не са наведени твърдения за наличие на основания за това/оттегляне на пълномощното/.

При така установените факти, настоящият състав намира за правилен извода на първостепенния съд за редовно съобщаване на указанията му на ищците, тъй като разпореждането, с което са дадени е достигнало до знанието на пълномощника им, а това съгласно чл. 45, изр. 2-ро от ГПК се счита за лично връчване.

Неправилно, обаче е приетото от него, че са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 от ГПК за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по нея.

Според чл. 114, ал. 2 от СК на исковите молби, които подлежат на вписване, не се дава ход докато не бъдат вписани. Вписването на исковата молба не е предвидено в чл. 127 и чл. 128 от ГПК като условие за редовността , нито неизпълнението на това задължение е посочено изрично като основание за връщането по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Невписването на исковата молба, като предпоставка за връщането е изведено по тълкувателен път в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС. По тази причина указанията на съда за извършването му трябва да бъдат ясни и конкретни, с точно разясняване на последиците от бездействието и адресирани до всички страни в съдебното производство, които имат правен интерес от провеждането му.

В настоящия случай, предвид особения характер на делбеното производство и по посочените по-горе съображения, правен интерес от разглеждането на иска за делба имат не само първоначалните ищци, но и ответниците, на които исковата молба вече е била връчена и от който момент те са конституирани в това им процесуално качество. С решението по него ще бъде удовлетворено и тяхното субективно право за подялба на съсобствената вещ, което те упражняват в другото си процесуално качество – на ищци и което възниква от момента на постъпване на исковата молба в съда. Затова преди да върне последната, съдът е бил длъжен да даде възможност на всички страни в производството, включително и на 3 първоначалните ответници, да предприемат действия за вписването и. Видно от материалите по делото, указанията за вписване не са адресирани и не са съобщени на съделителите – ответници. Въпреки наличието на правен интерес и за тях исковата молба да бъда разгледана, те са били лишени от възможността да я впишат и по този начин да отстранят пречките съгласно чл. 114, ал. 2 от ЗС, да ѝ бъде даден ход.

Като не е адресирал указанията си до всички съделители, съдът е нарушил задължението си по чл. 7, ал. 1 от ГПК за служебно извършване на необходимите действия за движението и приключването на делото. Затова определението, с което е върнал исковата молба и е прекратил производството по нея следва бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с даване указания и до останалите съделители за вписване на исковата молба, с предупреждение, че в противен случай същата ще бъде върната.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2494/02.08.2023 г. по гражданско дело № 1425/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник за продължаване на съдопроизводствените действия, с даване на указания и определяне на срок на съделителите/първоначални ответници/ за вписване на исковата молба в Службата по вписванията, с предупреждение, че при несвоевременно изпълнение исковата молба ще бъде върната, а производството – прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4