Определение № 18902 от 29.05.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18902 гр. София, 29.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20211110154625 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Х. Г. Г., ЕГН **********, ул. „А против „Т..........” ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр. С.

Ищецът твърди, че заедно с група физически лица са въвели в експлоатация обект „Жилищна сграда, външно топлозахранване и абонатна станция” на ул. .........., гр. Софип, като топлозахранващите съображения към обекта били изградени с техни собствени средства. Излага твърдения, че към момента на приемане на строежа лицата се явяват съсобственици в Етажна собственост.

Твърди, че след въвеждане в експлоатация на обекта и захранването му със топлинна енергия от ответника са предприели стъпки за прехвърляне на собствеността на топлозахранващите съоражения на сградата към топлопреносното предприятие като подали преписка № И-14/07.04.2015, която била загубена, затова отново представили цялата документация под № 14/27.05.2016 г. Твърди, че е проведена среща с представители на ответника като лично подписал предоставената му оценка за 11373,72 лева без ДДС. Излага твърдения, че в продължение на 5 години търсил непрекъснат контакт с представители на ответника като изпратил писмена покана до „Т..........” ЕАС за уреждане на взаимоотношенията им под № 27293/09.12.2020 г., на която и до днес нямал отговор.

Сочи, че в качеството си на съсобственик и притежател на 17,33 % от етажната собственост и доколкото Етажната собственост е неперсонифицирано лице и не е активно легитимирана да предявява искове се явявал ищец в настоящото производство.

Твърди, че с оглед амортизиране на съоръжението за срока му на ползване от въвеждането му в експлоатация на 07.07.2008 г. до 16.11.2021 г., както и предвид инфлационното нарастване на цените на подобни технически съоръжения претендира 1 комплексна изкупна цена на абонатната станция в размер на 10 500.00 лева. Претендира и цена за присъединителен топлопровод в размер на 900.00 лева. Отчитайки неговият дял в етажната собственост от 17.33 %, предявява цена на иска в размер на 1975.62 лева.

При горното се иска от съда да се постанови решение, с което да осъди ответника да изпълни задължението си по чл. 137, ал. 3 от Закона за енергетиката като изкупи неговият дял от топлозахранващите съоражения към обект Жилищна сграда, външно топлозахранване и абонатна станция” на ул. .......... за сумата от 1975.62 лева представляваща претендираният размер за неговия дял от етажна собственост.

Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца за исковото производство.

С отговора на исковата молба се оспорват претенциите като недопустими и неоснователни.

Ответникът твърди, че липсва правен интерес за ищеца от водене на настоящото исково производство като същият се явявал нелегитимиран правен субект да предявява исковата претенция.

Излага твърдения, че ищецът би се обогатил неоснователно ако получи претендираната от него сума. Счита, че ищецът не е депозирал необходимите документи за извършване на процедурата по изкупуване в по-кратки срокове и твърди, че претендираната сума би била по-малка, ако ищецът бе изпълнил горното.

Твърди, че ищецът не е представил всички необходими документи като по този начин е възпрепятствал закупуването на топлинния обект на по-ранен етап съответно сумата би била по-малка. Сочи, че ответното дружество не е отказало изкупуването на енергийни обекти находящи се на процесния адрес.

Твърди, че и до този момент ищецът не е представил заявление за прехвърляне на собствеността на енергийния обект като твърди, че по този начин ответникът е поставен в невъзможност да сключи окончателен договор за присъединяване. Излага твърдения, че ищецът не се е легитимирал категорично като собственик на процесните енергийни съоръжения и не би могъл да се разпорежда с тях като такъв.

Възразява срещу необоснования отказ да изкупи абонатната станция, както и срещу подаването от страна на ищеца на заявление за изграждане. Не се доказвало по делото такова искане да е отправено от страна на собствениците на процесните енергийни обекти към ответника.

Счита, че претендираната цена за ползване на присъединителния топлопровод се явява частично погасена по давност, доколкото за същата се прилагала тригодишната давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД.

В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа предявения от него иск.

Ответникът, представляван от процесуалния му представител, моли за отхвърляне на 2 исковете, като посочва, че ищецът не е доказал, че той е заплатил за изграждането на абонатната станция.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е приета комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на чийто анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически констатации:

Представен е протокол от общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти на сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, район Сердика, ул. Беласица № 15 от 15.09.2021 г., на което е взето решение да бъде упълномощен Х. Г. Г. да заведе дело в Софийски районен съд срещу „Т..........“ ЕАД с цел изпълнение на задължението им да придобият собственост върху абонатната станция в сградата, както и за заплащане на наем до закупуването на същата. Съгласно приложения по делото присъствен лист ищецът разполага с 17,33% от общите части.

Представено е удостоверение № 116 от 07.07.2008 г. за въвеждане в експлоатация на строеж жилищна сграда-гаражи, три-четири етажа и използваем тавански етаж с ателиета, външно топлозахраване и абонатна стацния находящи се в кв.88- зона В-17, гр. София, ул. Б, район Сердика, в което се посочва, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените от 28.09.2006 г. инвестиционни проекти от район Сердика.

Представено е съобщение от „Т..........“ ЕАД от 02.09.2016 г. до ищеца, с което е уведомен, че са сградата находяща се на ул. Б е изготвена оценка за енергиен обектприсъединителен топлопровод, като стойността му е 11 373,72 лв. без ДДС. Представено е съобщение до ответника от 09.12.2020 г., с което го кани да финализират сделката.

Представени са шест броя констативни нотариални акта от 05.03.2008 г., с които се признава право на собственост на ищеца на основание строеж и доброволна делба на: Гараж № 7, гараж № 6, гараж № 5, ателие № 3, апартамент № 14, апартамент № 7, находящи се на ул. Б, заедно със съответното право на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляваща Урегулиран поземлен имот № II-11.

С оглед определянето на стойността на абонатната станция изразена чрез справедливата пазарна стойност на същата, както и дела на ищеца в собствеността на съоръжението е приета комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, според което общата стойност на оценяваната абонатна станция възлиза на 16 184 /шестнадесет хиляди сто осемдесет и четири лева, като делът на ищеца е в размер на 2 804,69 /две хиляди осемстотин и четири лева и 69 стотинки.

Въз основа на доказаното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните правни изводи:

По допустимостта

Съдът счита, че така предявеният иск е недопустим. Ищецът иска осъждането на ответника да бъде задължен да като изкупи неговият дял от топло захранващите съоръжения 3 към обект Жилищна сграда, външно топло захранване и абонатна станция” на ул. .......... за сумата от 1975.62 лева представляваща претендираният размер за неговия дял от етажна собственост. Макар и искът да е предявен като осъдителен такъв и да се иска осъждане на ответника за реално изпълнение, всъщност е конститутивен, тъй като е иск за пораждане на гражданско правоотношение. Такъв конститутивен иск е допустим само в предвидените в закона случаи, съгласно чл. 124, ал. 3 от ГПК, но разпоредбата на чл. 137 от ЗЕ не предвижда такава възможност.

По разноските

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК при прекратяване на производството право на разноски има ответникът по делото. В случая на ответника следва да бъдат присъдени 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед гореизложеното и на основание чл.253 от ГПК и на основание 130 ГПК, и на основание чл.78, ал.4 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ свое протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 16.11.2022 година, с което е обявил съдебното дирене за приключено и ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.дело № 54625/2021 година по описа на Софийски районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 54625/2021 година по описа на Софийски районен съд, образувано по искова молба на Х. Г. Г., ЕГН **********, ул. „А против „Т..........” ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр. С, представлявано от ........, с която е предявен иск с правно основание . 137, ал. 2 от Закона за енергетиката и се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „Т..........” ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр. С, представлявано от ........ да изпълни задължението си по чл. 137, ал. 3 от Закона за енергетиката като изкупи собствения на Х. Г. Г., ЕГН **********, ул. „А - дял от топло захранващите съоръжения към обект Жилищна сграда, външно топлозахранване и абонатна станция” на ул. .......... за сумата от 1975.62 лева представляваща претендираният размер за неговия дял от етажна собственост - поради недопустимост на предявения иск.

ОСЪЖДА Х. Г. Г., ЕГН **********, ул. „А да заплати на „Т..........” ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр. С, представлявано от ........ - на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по гр.дело № 54625/2021 година по описа на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4

5