Решение № 346 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора Р. Ст. И. като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606143 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 04.04.2025г., постановена по НОХД №8014/2023г.

Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 11 състав, е признал подсъдимия Х. Х. С. за виновен в извършване на престъпление по чл.129,ал.2, вр. с ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което на осн. чл.66,ал.1 от НК е отложил за срок от три години, като го е оправдал по обвинението за нанасяне и на удари с тръбовиден предмет.

Със същата присъда първостепенният съд е признал подсъдимия Х. С. Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.129,ал.2, вр. с ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца, изтърпяването на което на осн. чл.66,ал.1 от НК е отложил за срок от три години.

Първостепенният съд е признал подсъдимия К. О. С. за виновен в извършване на престъпление по чл.129,ал.2, вр. с ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което на осн. чл.66,ал.1 от НК е отложил за срок от три години.

Подсъдимият К. О. С. е признат за виновен от първата съдебна инстанция и за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, 1 изтърпяването на което на осн. чл.66,ал.1 от НК е отложил за срок от три години.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. К. О. С. първостепенният съд е определил общо наказание измежду наложените му наказания за двете престъпления, а именно „лишаване от свобода”, за срок от една година, изтърпяването на което на осн. чл.66,ал.1 от НК е отложил за срок от три години.

С обжалвания акт първостепенният съд е осъдил на осн. чл.45,ал.1 от ЗЗД подсъдимите Х. Х. С., Х. С. Б. и К. О. С. солидарно да заплатят на гражданския ищец Ц. И. В. сумата от 3000 лева, представляваща неимуществени вреди, причинени от инкриминираната деятелност по чл.129,ал.2 вр. с ал.1 от НК, в едно със законната лихва от датата на увреждането-20.09.2021г. и е отхвърлил иска като неоснователен за разликата до пълния предявен размер.

Срещу описания съдебен акт е подадена жалба и писмено допълнение към същата от защитника на подсъдимия Х. С. Б. -адв.Х.. Във въззивната жалба и писменото допълнение се излагат доводи за необоснованост, несправедливост и неправилност на постановения първоинстанционен акт, като се моли същият да бъде отменен, а подсъдимият Б. да бъде оправдан, като присъдата да бъде отменена и в гражданската й част. В писмено допълнение към въззивната жалба се инвокират твърдения, че подс. Б. не е извършил престъплението, за което е признат за виновен от първата съдебна инстанция, като се сочи, че деянието, което подс. Б. е извършил, е малозначително по смисъла на чл.9,ал.2 от НК.

Подадена е въззивна жалба и писмено допълнение към същата от защитника на подсъдимия Х. Х. С. -адв.М.. Във въззивната жалба и писменото допълнение се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда. Инвокират се доводи, че първостепенният съд е нарушил принципът за разкрИ.е на обективната истина, тъй като не е изследвал всички факти и обстоятелства, относими към предмета на делото.

Моли се първоинстанционната присъда изцяло да бъде отменена.

Срещу първоинстанционната присъда е подадена въззивна жалба и от подс. К. О. С., чрез защитника си-адв.И. П.. Твърди се във въззивната жалба, че обжалваната присъда е необоснована, тъй като не били събрани в хода на първоинстанционното съдебо следствие доказателства за виновността на подс.

С. в извършване на престъпленията по чл.129,ал.2, вр. с ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Моли се подс. С. да бъде оправдан или присъдата на първата съдебна инстанция да бъде отменена и делото да се върне отново на СРС поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

С въззивните жалби не се правят искания за събиране на доказателства.

В разпоредително заседание, проведено на 10.10.2025г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е решил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и свидетели, изслушване на експертизи и ангажиране на други доказателства.

2

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СГП счита за неоснователни въззивните жалби. Посочва, че първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и справедлива, като почива на верен анализ на доказателствата по делото. Пледира, че първоинстанционния съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване на правата на подсъдимите, както и че подробно е обсъдил събраните доказателства.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Ц. И. В. -адв.

Кантарев, пледира първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована да бъде потвърдена. Инвокира твърдения, че първостепенният съд е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, като е аргументирал защо е признал подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения. Пледира, че наложените наказания на подсъдимите са съобразени с обществената опасност на деянието.

Защитникът на подсъдимия Х. Х. С. – адв. М., моли въззивната жалба да бъде уважена и атакуваната присъда да бъде отменена. Защитникът излага твърдения, че мотивите са неясни и едностранчиви, като липсват правни съображения при индивидуализация на наказанието, наложено на подс. С..

Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена поради липса на мотиви.

Защитникът на подсъдимия Х. Х. Б.– адв.Х., излага в пледоарията си доводи, че не се установява от доказателствената съвкупност, че неговия подзащитен е причинил на частния обвинител инкриминираното телесно увреждане.

Счита, че в мотивите първоинстанционният съд е пресъздал обвинителния акт без да направи обстоен анализ на доказателствената съвкупност за механизма на причиняване на телесната повреда на В.. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, като въззивният съд оправдае подс. Б., както и да отхвърли уважения срещу него граждански иск.

Защитникът на подсъдимия К. О. С.– адв.П., инвокира в пледоарията си твърдения за събрани в хода на съдебното следствие противоречив доказателствен материал относно престъплението по чл.144,ал.3 от НК, който в мотивите не е обсъден.

Сочи и доводи за недоказаност на обвинението по чл.129 от НК по отношение на неговия подзащитен, като моли последния да бъде оправдан.

Адвокат П. излага и подробни възражения за допуснати съществени нарушения от първостепенния съд, изразяващи се в липса на мотиви на първоинстанционния акт, като моли на осн. чл.334, т.1 от НПК въззивния съд да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Защитникът излага и съображения, в случай че въззивният съд не приеме доводите за допуснати съществени процесуални нарушения или за оправдаване на подзащитния му, да приложи чл.55 от НК при определяне на наказанието на последния.

Подс. Х. Х. Б. в пледоарията си се придържа към становището на неговия защитник, като в последната си дума моли да бъде оправдан.

Подс. Х. Х. С. в пледоарията си се придържа към становището на неговия защитник, като в последната си дума моли да бъде оправдан.

Подс. К. О. С. в пледоарията си се придържа към становището на неговия защитник, като в последната си дума моли да бъде оправдан или да 3 му се наложи наказание „пробация“.

Софийски градски съд, след като се запозна с въззивната жалба и обсъди доводите, посочени в нея, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейната отмяна и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане:

Въззивният съд е сезиран с въззивни жалби, в които се инвокират твърдения за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на процесуалните правила и конкретно за липса на мотиви.

Такива възражения бяха наведени от защитниците и на тримата подсъдими в хода на проведените пред въззивния съд прения, с оглед на което контролната съдебна инстанция намира за необходимо първо да ги обсъди.

Въззивният съд е задължен да извърши, съгласно разпоредбите на чл.

313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна проверка на правилността на обжалвания акт. Въззивният контрол върху правилността на първоинстанционния акт включва проверка за неговата законност и обоснованост.

Законността обхваща преценката относно правилното приложение на закона /материален и процесуален/, а обосноваността означава, че приетите от първоинстанционния съд в мотивите фактически положения, изцяло съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал.

Въззивният съд констатира, че по делото първата съдебна инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, довели до липсата на надлежно изготвени мотиви.

Така изготвените от първата съдебна инстанция мотиви показват едно флагрантно неизпълнение на задълженията на контролирания съд, визирани в разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, изискваща съдът да излага с достатъчна яснота, аргументираност и изчерпателност своите мотиви, подчинени на реализираната от тях процесуална и доказателствена дейност, което се явява гаранция за справедливостта на процеса.

Мотивите на съдебния акт са съвкупност от фактически констатации, логически изведени при оценката на доказателствената съвкупност, както и правни изводи, базирани на установените по делото фактически положения и правилното прилагане на материалния закон. Те представляват и средство, чрез което страните и по-горната инстанция могат да проследят пътя, по който решаващият съд е изградил вътрешното си убеждение и е достигнал до определени фактически и правни изводи, както и гаранция за разкрИ.е на обективната истина.

Въззивният съд е в невъзможност от мотивите на първата съдебна инстанция да провери дали първостепенният съд при изграждане на вътрешното си убеждение по фактите, е спазил логическите правила, тъй като е приел фактическа обстановка, без да обсъди доказателствата както 4 поотделно, така и във взаимовръзката помежду им.

Отбелязано е в първоинстанционните мотиви, че приетата от съда фактическа обстановка се установява от гласните доказателствени средства, като са посочени обясненията на подс. Б. и показанията на свидетелите Ц. В., А.Г., В.Б. , И. Д., П.С. , Г.Г. , П.А. и К.А..

Анализът на въпросните гласни доказателствени средства се състои в следното: „св. В., въпреки коментираната заинтересованост, не бележат съществени вътрешни противоречия, касателно подлежащите на установяване обстоятелства - нито в досъдебна, нито в съдебна фаза. Те, от друга страна, намират опора както в заключенията на изготвените СМЕ (че описаните механизъм и време на получаване на уврежданията са не само възможни, но и вероятно), така и частично - при огледа на ВДС (в който са закрепени първите моменти от ескалацията, вкл. ударите с ръка от подс. С. и с бухалка от подс. Б., за каквито свидетелства и св. Б.), така и в показанията на свидетелите А.Г., Г.Г., А.Д. и П.С., които описват почти идентична обстановка (известните нюанси биха могли да бъдат причинени от позиция на наблюдаващия, ъгъл на виждане и пр.)“.

Въззивният съд намери за необходимо да цитира дословно записаното в първоинстанционните мотиви, тъй като защитниците и на тримата подсъдими инвокират в пледоарията за наличието както на вътрешни противоречия в показанията на свидетеля В., така и на противоречия межди въпросните гласни доказателствени средства с показанията на свидетелите А.Г., Г.Г., А.Д. и П.С..