Решение № 297 от 11.11.2022, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. П. 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря И.Д.Б. като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20223520100456 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.143 от и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Ищецът - П. С. П. от гр.П. чрез пълномощника си адв.П. П. АКС.я, твърди в исковата молба, че е страна по Договор за паричен заем ***г., подписан с ответното дружество.

По силата на договора кредитополучателят се задължил да заплати на кредитора такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем, в размер на 95.26 лв. В чл.5, ал.1 и 2 от договора се предвиждало и плащането на неустойка, която била разсрочена на равни части към всяка от погасителните вноски.

Ищецът счита, че договора бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.

26, ал. I от ЗЗД, тъй като противоречал на установените императивни правила на ЗПК.

Конкретно твърди, че били нарушени следните правила:

- чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като договора бил с размер на шрифта по-малък от 12. Същия бил сключен в разрез с правилата за форма на договора за кредит, липсвало волеизявленията на страните, като същият не отговарял и на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит). Договорът не бил сключен нито на хартия, нито на друг траен носител, по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК. като в същия липсвали както саморъчни, така и електронни подписи

- при сключване на договора били нарушени чл. 10а, ал. 1, ал. 2, ал. 4 от ЗПК, тъй като била изисканата „такса за експресно разглеждане“, която представлявала такса, свързана с усвояването на кредита. Същата целяла да заобиколи изискването на чл. 19. ал. 4 от ЗПК, тъй като не била включена при изчисляването на ГПР, което заблуждавало кредитополучателя, че сключва договор при ГПР, ненадвишаващ 50 %, докато реалният размер на ГПР бил многократно надвишаващ тази стойност.

- клаузата за такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем и клаузата за неустойка били нищожни като противоречащи на добрите нрави и на разпоредби на ЗПК и на ЗЗП

1

- договор за кредит бил недействителен и поради нарушаване на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора, кредиторът се задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР.

Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно бил включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването.

- клаузата за такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем и клаузата за неустойка били нищожни като противоречащи на добрите нрави и на разпоредби на ЗПК и на ЗЗП

- клаузата за възнаградителна лихва в договора за кредит била нищожна поради противоречие с добрите нрави

Излагайки подробни доводи ищецът счита, че процесният договор бил недействителен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, е което да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем Standart 14 № *** като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, а в условията на евентуалност на този главен иск, да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 и 2, като неравноправни и противоречащи на закона и добрите нрави. Претендират се разноски.

Редовно призован за с.з. не се явява. Постъпила е молба от процесуалния представител на ищеца, в която по същество излага доводи за уважаване на предявения от него иск.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът В. кредит“ ООД гр.С. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск, като неоснователен.Твърди се, че договорът отговарял на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като бил шрифт 12 Таксата за експресно разглеждане била допълнителна, доброволна услуга по експресно разглеждане на заявката. Тя предхождала по време сключването на договора и не била такава такса по отпускане на кредита. Нямала задължителен характер, и лицето кандидатствало за кредит само избирало дали да я ползва.

Счита се, че експресното разглеждане на документи не било действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхождало времево. Тази услуга предхождала одобряването на отпускане на кредит и усвояването му, която нямала задължителен характер. Лицето, което кандидатствало за кредит, по своя преценка избирало дали да ползва тази услуга. Ищецът бил запознат с тези условия и я избрал доброволно, срещу такса в конкретно посочен размер. Поради това се счита, че същия не можел да се позовава на неравноправност, именно защото оспорваната клауза фигурира в Договора по изрична негова заявка, а не била едностранно наложена от Дружеството, без той да има възможност да избегне ползването на услугата, съответно начисляването на таксата за нея. Излагат се и твърдения, че дружеството не изисквало от ищеца еднократно заплащане на таксата за експресно разглеждане, като плащането на таксата било разсрочено с погасителните вноски по кредита, което също било в интерес на ищеца.

По отношение на неустойката, ответника счита, че ищецът се е съгласил и задължил в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете обезпечения, подробно описани в него. За кредитора не съществувала забрана да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени. В процесния случай дори било дадено право на избор на заемателя кой вид обезпечение да предостави в зависимост от възможностите му. Считат, че за него не били поставени условия, невъзможни за изпълнение, тъй като му бил предоставен избор измежду няколко възможности. С изискването за предоставяне на едно от двете посочени в Договора обезпечения по не се изключвали или ограничавали правата на потребителя, 2 произтичащи по закон.

Твърди се още, че законът не поставял изискване при уговаряне на неустойка да се посочва кои вреди ще бъдат компенсирани с неустойката. В настоящия случай неизпълнението на задължение за предоставяне на обезпечение поставяло дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение от страна на длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението. Твърди се, че услугата, която ищецът избрал, не изисква от него предварителното осигуряване на обезпечение, което му създава удобството бързо да получи и ползва парична сума в немалък размер, като рискът бил изцяло за сметка на заемодателя.

Функцията на неустойката била преди всичко да обезпечи изпълнението, т. е. да стимулира длъжника да бъде изряден в съблюдаването на своите договорни задължения. Именно с цел опазване на законния си интерес, „В. Кредит" ООД трябвало да направи всичко необходимо, за да осигури връщане на сумите по отпуснатите от него кредити, като това се постигало чрез включването на съответните договорни клаузи, с които потребителите са предварително запознати съобразно законовите изисквания.

В този смисъл неустойката била предвидена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни задължения. Всяка една от договорните клаузи е еднакво задължителна за него, поради което тя може да бъде скрепена със санкция, каквато страните намерят за добре. Дружеството не би сключило договора и не би предоставило заем при липса на уговорките за предоставяне на обезпечение и неустойка за изпълнение.

Поемайки по-голям риск, кредиторът имал правото да поставя изисквания за обезпечаването му по своя преценка и в случай че потребителят не ги намира за резонни, то той на свой ред имал пълното право да не полага подписа си под тях., и да не встъпва в договорни правоотношения с ответника. Твърди се, че дружеството не е принудило ищеца да сключи договор за заем, съответно условията по него не му били наложени. Той самостоятелно, по собствени подбуди и воля пожелал да сключи договора за заем и да се издължи съгласно договорените условия. Договорът бил сключен при индивидуални условия, а не при общи такива.

Твърди се още, че всеки заемател по договор за потребителски кредит разполагал с гарантираната от ЗПК възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, за която ищецът също бил информиран чрез СЕФ и от текста на самия Договор. В случай че упражни правото си, той би дължал връщане единствено на получената в заем главница и не би дължал начислената му поради непредоставяне на обезпечение неустойка. В този смисъл, след като е разбрал, че е в невъзможност да изпълни задължението си по чл. 5, ал. 1 от Договора и при положение, че не е желаел да понесе тежестта на неустойката по чл. 5, ал. 2 от договора, то той е разполагал с 14 дни да се откаже от договора и по този начин да избегне неблагоприятните за себе си последици. Ищецът обаче не е сторил това, от което следва, че той е решил да ползва кредита и да изплати начислената му неустойка.

Оспорват се и твърденията, че с тази клауза се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че същата представлявала скрита лихва, нито пък имало основания да се включва в ГПР.

Твърди още, че договора отговарял на изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като ненадвишавал трикратния размер на законната лихва. Отговарял и на изискванията на чл.11, ал.1, т.11, тъй като погасителния план бил инкорпориран в договора Излагат се и подробни доводи, че договора бил сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК, както и бил съобразен с разпоредбите на Директива 87/102/ЕИО.

Във връзка с изложените подробни доводи, ответникът моли съда да отхвърли така предявения иск като неоснователен.Претендират се разноски.

Редовно призован за с.з. не се явява. От процесуален представител на дружеството е депозирана молба, в която по същество се пледира за отхвърляне на предявения иск.

3

Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните по делото, а и от приложената справка (на л.29 от делото), се установява, че помежду им е сключен Договор за паричен заем № *** от 09.06.2022г. Въпреки разпределената доказателствената тежест, както и указанията на съда, процесния договор Договор за паричен заем № *** от 09.06.2022г. не е представен от никоя от страните. По делото е приложена единствено посочената по горе справка озаглавена:

„Справка погасителен план по договор за паричен заем № *** от 09.06.2022г., на П. С. П., ЕГН **********, правно основание-чл.366 от ГПК по гр.д.“

От тази справка се установява, че вид на кредитния продукт е *** брой вноски: 11; сума на отпуснатата главница по заема: 300.00лв.; сума на договорената лихва: 12.59лв.; на осн. чл. 4,т.2,ал.2 от Договора - начислена неустойка – 28.42лв.; на осн. чл. 1,т.2,ал.З от Договора - начислена такса експресно разглеждане – 42.56лв.; годишният лихвен процент фиксиран за целия срок на договора - 40,32% и ГПР: 49,46% .

В т.9 то тази справка е посочен погасителния план, съгласно който, отпуснатия заем е следвало да бъде заплатен от 24.06.2022г. до 11.11.2022г.. Дължими вноски са били в общ размер от 487.52лв. , а платени са 434.61лв., от тях главница-300.00лв., договорна лихва19.28лв., неустойка-28.90лв. и такса експресно разглеждане-86.43лв.

В т.10 от тази справка е посочено, че са начислени разходи за събиране на вземането, както следва на 28.06.2022г.- 5.00лв. и на 05.07.2022г.- 5.00лв., или общо 10.00лв., които били платени на 20.07.2022г.

В т.11 от тази справка са посочени плащания на заемополучателя П. С. П., както следва:

-на 20.07.2022г. била заплатена сума в размер на 60.00лв., от която 10.00лв. били отнесени за начислените разходи за събиране на просрочени вземания, 44.32лв. и 26 дни забава била погасена първа погасителна вноска и 5.68лв. била отнесена за втора погасителна вноска;