Решение № 1053 от 26.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1053 гр. Перник, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от И. Юл. Колев Гражданско дело № 20231720100490 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на В. Н. С. срещу „ЗК Лев инс“ АД. Ищецът твърди, че на ********, около ***** часа на път ****, км. 2+120 е реализирано ПТП, при което той е пострадал. Пояснява, че е бил пътник в т.а. „******“ с рег. № *********, управляван от И. Г. В., който поради несъобразена скорост и неспазена дистанция се блъска в движещ се пред него автомобил „*********“ с рег. № *********, който от своя страна удря трети автомобил, движещ се пред него. Твърди се, че водачът на МПС „******“ се е движил в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП, поради което е съставен АУАН.

Твърди, че в резултата на ПТП е получил травми – *****, ********** и *****, **** в *******, ********** **********, ********. Бил откаран за лечение в МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ гр. *****, където са констатирани конкретни травматични увреждания. Твърди, че първоначално е приет за лечение в посочената болница, след което е освободен за домашно лечение, щадящ режим на покой, спазване на **** и прием на лекарствени средства. Твърди, че през първия месец ****те били със значителен интензитет, а цялото възстановяване продължило около 2,5 – 3 месеца.

Тези **** повлияли негативно на ищеца, като същият станал тревожен, неспокоен и напрегнат.

Твърди се, че към настъпване на ПТП т.а. „******“ с рег. № ********* бил с валидно застрахован при ответника за застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 12.01.2022 г. до 11.01.2023 г. Твърди, че на **** г. ответникът е сезиран с претенция по чл. 380 КЗ, но същият не се е произнесъл по нея към датата на исковата молба – 13.02.2023 г.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 12 000,00 лева за претърпените неимуществени вреди, ведно със законна лихва от **** г. на основание чл. 493, ал. 1, т.

5 КЗ до окончателното плащане.

Претендира разноски.

1

Ответникът депозира отговор в срок. Признава, че към датата на ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за автомобил „******“ с рег. № *********. Твърди, че подадената претенция по чл. 380 КЗ от ищеца е образувана преписка от ***** г. и комисия е определила справедливо обезщетение за претърпените от ищеца вреди в размер на 2000,00 лева.

Оспорва всичко останало. Счита, че механизма на ПТП не е доказан, че вината за ПТП не е единствено на водача на т.а. „******“ с рег. № *********, че същият не е нарушил правилата за движение, че вината не е доказана, тъй като няма влязла в сила присъда, а АУАН не обвързва съда предвид, че констатира последиците от ПТП, а не неговото настъпване.

Оспорва причинно следствената връзка межди ПТП и твърдените увреждания, както че същите са в посочения обем.

Оспорва твърденията за получени от ищеца затруднения, тревожност както и същите да са в резултат от ПТП.

Твърди, че е налице съпричиняване от ищеца, тъй като същият е бил без предпазен колан – задължение по чл. 137 ЗДвП.

Твърди, че водачът на автомобил „*********“ с рег. № ********* е нарушил ЗДвП – чл. 24, ал. 2, като рязко е намалил скоростта си на движение.

Намира претенцията за прекомерна с оглед правилото на чл. 52 ЗЗД.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Предвид неоснователността на главния иск, оспорва и акцесорната претенция за заплащане на лихва. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Претендира разноски.

В съдебно заседание страните се представляват. Ищецът поддържа така предявения иск.

Ответникът поддържа оспорванията.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.

1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съобразно релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните юридически факти: 1. валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и 2. деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя, която по правилото на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира.

С доклада по делото за безспорно е обявено настъпването на ********, около ***** часа на ПТП път ****, км. 2+120, при което ищецът е пострадал в резултат на удар от т.а. „******“ с рег. № *********, управляван от И. Г. В. в движещия се пред него автомобил „*********“ с рег. № *********. Наличие на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към процесния период с ответника по отношение на т.а. „******“ с рег. № *********.

Исковата претенция е допустима, тъй като до застрахователя е била предявена т. нар. "застрахователна претенция" по чл. 380, ал. 1 КЗ – арг. чл. 498, ал. 3 КЗ.

Спорни по делото са въпросите за причинно – следствената връзка, конкретните 2 вреди, като са направени правопогасяващи и правонамаляващи възражения.

Относно механизма на ПТП по делото е изслушана и приета САТЕ, която съдът кредитира изцяло като обективно изготвена от лице, притежаващо необходимите специални знания. Анализирайки данните по делото, вещото лице е достигнало до извод, че дистанцията, избрана от водача на т.а. „******“ (около 10 метра) спрямо движещият се пред него автомобил е неправилно избрана, като предвид конкретните пътни условия, масите на автомобилите и тяхната скорост, времето за реакция, определя като безопасна дистанция от поне 25 метра. Определя, че техническата причина за настъпване на ПТП е именно поведението на водача на т.а. „******“, който не е подбрал правилната дистанция. В резултат на удара по т.а. настъпват увреждани, които в комбинация с инерционните сили водят до откъсване на кабината му и нейното свободно падане върху пътното платно, най вероятно с челната си част. Скоростта е определена по данни на свидетеля И. В., управлявал т.а., като се приема, че такава е била и за останалите участници, тъй като са се движели в колона.

В отговор на задача осма и девета, вкл. в съдебно заседание, посочва, че в конкретния случай (откъсване на кабината и свободното падане) не може да се даде конкретен отговор дали ищецът е бил с предпазен колан, тъй като при движение на тялото напред и надолу (не както е в общия случай единствено напред), фронталната част на телата и необезопасената глава винаги осъществява контакт с интериора и предната част на кабината, дори при правилно поставен предпазен колан. В съдебно заседание ВЛ поддържа заключението си като просторно разяснява как е достигнал до посочените в заключението изводи и отговаря на поставените въпроси.

По делото е изслушана и приета СМЕ, която съдът кредитира изцяло като обективно изготвена от лице, притежаващо необходимите специални знания.

Анализирайки данните по делото, вещото лице е достигнало до извод, че констатираните в приложените по делото медицински документ увреждания са в причинно- следствена връзка с ПТП. Причинени е временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочва, че оздравителния процес трае около един месец, като през първите 10 дни ****та са били с голям интензитет. Не се очакват трайни увреждания в резултат на ПТП. Уврежданията по ищеца са в резултат от съприкосновение с предната част на интериора в кабината. Получените травми може да са получени от предпазен колан, но доколкото липсва конкретно посочване на мястото на травмата, не може да бъде потвърдено със сигурност каква е причината. В съдебно заседание отговаря на поставените му въпроси като акцентира, че конкретния случай разкрива специфики, които не дават възможност за категоричен отговор дали предпазен колан е поставен или не.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

Свидетелят И. В., управлявал т.а., в който се е возил и ищеца е посочил, че предностоящият автомобил (на около 10 метра пред него) рязко е спрял, като поради късата дистанция не е успял и той да стори същото като го удря. В резултат той отскача напред, а кабината на т.а. се откъсва и пада върху пътното платно. Категоричен е, че ищецът е бил с предпазен колан, тъй като му е помогнал да го разкопчае при излизането от кабината. Свидетелства за следи от кръв по лицето на ищеца, както и че той не е бил в състояние сам да се придвижва.

Свидетелят Т. С.. – син на ищеца е заявил, че видял баща си малко след катастрофата, в тежко състояние, целия в лепенки и с бинтована половин глава.

Оплаквал се е от **** в крака, кръста, *****, не можел да стъпва на единия крак, което наложило да се придвижва с патерици. Бил е в лечебното заведение в гр. ***** около седем дни, като първите два дни не е бил в състояние да се изправя, поради което е ползвал памперси. След изписването лечението продължило в домашни условия.

3

Имал проблеми с *******, но от болницата в гр. ***** му казали, че му няма нищо с *******, кръстът го болял от натъртване. След това си направи изследвания в болница „Пирогов“ и се оказало, че има проблем с *******, но не може да посочи какъв.

Свидетелства за промяна в поведението на ищеца, **** в десния крак след ПТП. На ***** от лявата страна имал голяма синка и порезни ранни от стъклото на камиона.

Бил в болницата една седмица и след това един месец в болничен през който е приемал болкоуспокояващи лекарства, придвижвал се е с патерици за около 15-20 дена, след което се върнал на същата позиция като шофьор. Не е ходил на рехабилитация след ПТП.

Предвид така събраните данни от показанията на свидетеля В., изготвената по делото САТЕ и протокола от ПТП съдът приема, че механизма на ПТП се установява като причината за ПТП е именно неправилно подбраната от свидетеля В. дистанция спрямо движещият се пред него лек автомобил – нарушение на чл. чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

При тези обективни данни и приложимо право, съдът приема, че са всички кумулативни предпоставки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, следователно и тези за реализиране отговорността на ответника по чл. 432, ал. 1 КЗ. Конкретното възражение на ответника съдът намира за неоснователно, тъй като доказателствата по делото сочат и установяват, че ПТП е настъпило именно защото свидетеля В. е бил на дистанция от 10 метра, при необходими за безопасно спиране поне 25 метра. Вината в гражданското производство не се доказва от ищеца, а се презумица, като в тази връзка на ответника е указано, че следва да проведе обратно доказване, което не е сторено.

Налице е твърдяната причинно следствена връзка между твърдените с исковата молба травми – *****, ********** и *****, **** в *******, ********** **********, ********, тъй като показанията на свидетелите пряко кореспондират с установеното от СМЕ. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като те разкриват трудностите, през които ищецът е преминал в резултат на ПТП. За да даде вяра на тези показания съдът съобрази, че те боравят с ясни термини като разказът им смислово се припокрива, но и разкрива аспекти от речта, характерни за всеки отделен индивид при разказ на едни и същи възприети събития. Не се установяват тенденциозно подбрани изрази, целящи да преекспонират събитията, като всеки оценъчен термин е подробно подкрепен с конкретни наблюдения, които са възпроизведени.

Съдът не коментира допълнително поддържаното, че се наблюдава и усложнение в *******, тъй като не е предмет на делото, въведен с исковата молба.

Това евентуално усложнение представлява твърдения за ексцес и би било предмет на друго производство, в което ще се установява връзката му с ПТП.

При този правен извод, следва да се отговори на другия спорен по делото въпрос - размерът на дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за причинените му психически и физически увреждания.