Определение № 397 от 13.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 397 гр. Велико Търново, 13.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Йордан Воденичаров

ЯВОР ДАНАИЛОВ като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234100500263 по описа за 2023 година

Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба против Определение № 14/07.02.2023г., постановено по гр.№ 10/2023г. по описа на Районен съд Трявна, с което съдът е прекратил производството на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК. В нея се твърди, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, като заявява, че съдията-докладчик се е заблудил, считайки удостоверението за дарение от 06.01.1998г. за истински документ, като заявява, че иска развалянето на този документ заради това, че същият е неистински, както и че липсва упълномощаване на адв. Балтова от жалбоподателя.

Заявява, че действително делото „вече трета година се прехвърля от съд на друг съд“, но счита, че това се дължи на факти, за които жалбоподателят няма отношениекомандироването на съдия, смъртта на адв. Баевска, както и на грешки при изготвяне на данъчната оценка. Заявява, че действително е изпратил повторна искова молба за разглеждане на делото в Районен съд - Трявна поради това, че делото няма да се разглежда в Окръжен съд - Плевен, като излага становище за незаконност на направените отводи на съдии от състава. Моли съдът да изиска и да приложи гр.д. №1189/2021г. на Районен съдГаброво. Отново заявява, че не е дарявал свой дял от имота на ответницата, че пълномощното, съгласно което адв. Балтова го е представлявала пред нотариус, представените документи за банков превод на 20 110 евро през 2006г. и документ за заем от 60000 евро от 2013 г. са фалшиви. Заявява, че отрича класификациите, направени от първоинстанционния съд, за недобросъвестно заобикаляне на закона. Отново прави искане за предоставяне на правна помощ. Моли съдът да отмени обжалваното определение.

Настоящото производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 130 от ГПК.

Великотърновският окръжен съд, като са запозна с оплакванията в жалбата и приложеното дело, приема за установено следното:

Гражданско дело № 10/2023г. по описа на Районен съд – Трявна е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Д. К. Ц. против Е. К. Ц., в която твърди, че на 15.04.1999г. в Районен съд- Габрово е издаден Протокол за делба на наследство между П. К.

Ц. и Е. К. Ц. от гр. Габрово. Заявява, че не се спори, че Е. Ц. се е представила като наследник на 2/3 от наследството, от които 1/3 за нея и 1/3 за Д. К. Ц. в качеството на трети наследник. Заявява, че никога не е преотстъпвал наследствени права на Е. Ц., нито е упълномощавал адвокати да го представляват по наследствени въпроси. Посочена е цена на иска 25000 лева, частична от 98000 лева. Моли да му бъдат възстановени правата на трети 1 наследник, като му бъде присъдено половината наследство, протоколирано в полза на Е. Ц..

В постановеното Определение № 14/07.02.2023г., постановено по гр.д. № 10/2023г. по описа на Районен съд – Трявна, съдът е приел, че са налице основания за прекратяване на производството по делото. В обжалваното определение е посочено, че на съда е служебно известно, че преди настоящата молба, същият ищец е подал искове срещу същия ответник, по които са образувани поне още две дела, касаещи същия протокол за съдебна спогодба от 15.04.1999г. Едното е гр.дело № 1189/2021г. на РС-Габрово, което е изпратено по подсъдност на ОС-Габрово, а другото е гр.дело № 28/2023г. на ОС-Плевен. В тези производства ищецът твърди, че е дарил своя дял от имота, предмет на съдебната делба на сестра си – ответницата Ц., и претендира отмяна на направеното дарение и заплащане на паричната равностойност на дареното имущество. Съдебният състав мотивира, че е нарушена разпоредбата на чл. 3 от ГПК, а именно принципа на добросъвестност в гражданския процес. Съдът сочи, че ищецът в отделни, образувани по негови молби, дела, изнася противоречащи си твърдения, което налага извода, че същият не спазва задължението си да изнася пред съда само истината, докато в случая същият целял недобросъвестно заобикаляне на закона с цел образуване на повече на брой съдебни производства относно едно и също спорно правоотношение, като във всяка от исковите молби твърди различна фактическа обстановка. Съдът е приел, че е налице висящо съдебно производство относно правото на ищеца да претендира дял от имуществото, предмет на сочената съдебна спогодба, а именно гр.д. № 28/2023г. по описа на Окръжен съд- Плевен, което съдът при извършване на служебна справка е констатирал, че се намира на етап дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. Поради изложеното съдът е прекратил производството на основание чл. 126 от ГПК и е оставил без уважение искането на ищеца за предоставяне на правна помощ, както и искането за освобождаване от държавна такса и разноски по делото.

Съдът намира депозираната въззивна частна жалба за процесуално допустима подадена е от правоимащо лице в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Забраната да се образува второ дело по същия правен спор, с която се изключва възможността за постановяване на различни решения по спора, е приложима при наличие на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни - противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо. Обективен идентитет е налице при пълно съвпадане на предмета на делата; при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца. Обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска установяването на определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува./ Решение № 154 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 4251/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск/ Определение № 211 от 23.05.2022 г. по ч. т. д. № 940/2022 г., т. к., І т. о. на ВКС/.

В обжалваното определение е посочено, че е служебно известно на съда за още две производства, образувани между същите страни, като макар и да са наведени различни и противоречащи си твърдения /в тях ищецът е твърдял, че е дарил своя дял от имота, предмет на съдебната делба на сестра си – ответницата Ц., и претендира отмяна на направеното дарение и заплащане на паричната равностойност на дареното имущество, докато в настоящото твърди, че дарението следва да бъде унищожено/, същите са свързани с един и същи правопораждащ факт /Протокол за съдебна спогодба от 15.04.1999г./, както и едно и също спорно правоотношение и се търси еднакъв резултат с тях- унищожаването или 2 развалянето на спогодбата и възстановяване на имуществените права в патримониума на ищеца. Именно поради това, както е посочил и първоинстанционният съд, следва да се приеме, че е налице субективен и обективен идентитет, доколкото страните в образуваните вече производства са същите и се търси същия резултат- възстановяване на имуществените права в патримониума на ищеца. В частната си жалба самият жалбоподател също е посочил, че „повторно е изпратил искова молба за разглеждане на делото в РС- Трявна, поради това, че делото няма да се разглежда в ОС-Плевен“. Без значение аргументите за подаване на повторна искова молба, същият признава, че с така подадената молба цели същият резултат както с предходно подадената, като не оспорва техния идентитет. Постановяването на съдебен акт по същество по всички посочени дела, поставя в опасност от постановяване на противоречащи си решение, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че по-късно образуваното следва да бъде прекратено.

По направеното искане за правна помощ по настоящото дело, съдът намира, че същото следва да бъде отхвърлено. Предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство не следва безусловно само от установена липса на финансови средства, с които молителят да заплати адвокатско възнаграждение. Съдът следва да прецени и доколко предоставянето би било от полза за молителя и дали не е налице някое от изключенията на чл. 24 от ЗПП, при които правна помощ не се предоставя. В настоящия случай молбата следва да бъде отхвърлена на основание чл. 24, т. 1 от ЗПП, съгласно която правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В процесния случай молителят е подал лично частна жалба против определение, постановено от Районен съд- Трябва, като същата частна жалба е редовна.

Съдът в настоящото производство разгледа подадената частна жалба, като производството се развива по реда на чл. 274 и сл. ГПК в закрито съдебно заседание, съответно не е необходимо процесуално представителство на жалбоподателя в открито съдебно заседание.

Неоправдано би било предоставяне на правна помощ на настоящия етап от водене на производството от гледна точка на ползата, която би донесла на молителя. Поради изложените обстоятелства не може да се изведе извода, че на страната следва да се предостави правна помощ и молбата за предоставяне на правна помощ на Д. К. Ц. следва да бъде оставена без уважение.

Въз основа на горепосоченото, настоящият състав на съда намира постановеното определение за правилно и законосъобразно, а частната жалба, подадена от ищеца по делото Д. К. Ц.- за неоснователна и недоказана, поради което следва да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваната част.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14/07.02.2023г., постановено по гр.№ 10/2023г. по описа на Районен съд – Трявна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за предоставяне на правна помощ на Д. К. Ц., обективирана в Частна жалба с вх. № 235/17.02.2023г.

Определението в частта, с която се потвърждава обжалваното определение, подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Върховен касационен съд.

Определението в частта, с която Окръжен съд- Велико Търново се произнася по молба за предоставяне на правна помощ на Д. К. Ц., обективирана в Частна жалба с вх. № 235/17.02.2023г., подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд- Велико Търново.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4