Решение № 1715 от 09.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1715 гр. София, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря П. Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110203583 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от П. К. Г. от ххх, с ЕГН:

**********, чрез упълномощен защитник против Заповед за задържане на лице с рег. № 229зз – 100, издадена на 12.02.2025г. издадена от полица й при 05 РУ – СДВР, с която лицето е било задържано за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

В жалбата задържаното и впоследствие освободено лице оспорва законосъобразността на издадената заповед, релевирайки оплаквания по нейната материалноправна и процесуалноправна законосъобразност. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят П. К. Г., редовно призован, н е се явява. Представлява се от упълномощения си защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в нейна подкрепа, а именно, че процесната заповед за задържане била немотивирана поради липса на фактически основания за задържането, поради което се оспорва нейната законосъобразност. Претендират се и разноски.

1

Ответникът по жалбата ххх, редовно призован, н е се явява.

Представлява се чрез упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Пред съда пледира за законосъобразност при издаването на обжалваната заповед. Депозира писмени бележки, в които развива подробни съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, писмените доказателства по делото и въз основа на данните по делото и закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със Заповед за задържане на лице № 22 9зз – 100 от 12.02.2025 г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателят П. Г. е бил задържан от полицейски орган – полицай ххх, назначен в група ,,Охрана на обществения ред“ на сектор ,,Охранителна полиция“ при 05 РУ – СДВР за срок до 24 часа във връзка с наличието на данни за извършено престъпление по чл. 195 от НК .

При извършения личен обиск на задържания не били намерени вещи, които могат да представляват предмет или средство на престъпление, нарушение или да имат някакво отношение към случая. Процесуално – следственото действие било обективирано в нарочен протокол от 12.02.2025г. Била подписана и декларация от същата дата, в която били разяснени правата на жалбоподателя при неговото задържане. Задържаният бил освободен на 13.02.2025г. в 16:40 часа, като подписал и разписка за върнати вещи и пари.

Видно от предоставената по делото преписка по задържане на лицето е, че по повод задържането на жалбоподателя има образувано БП № 299/2025г., което не е приключило и е разпределено и се води от сектор „Разследване“ към 05 РУ при СДВР. Съгласно изискана от съда и постъпила писмена справка вх. № 123346/ 07.04.2025г. от Софийска районна прокуратура на основание чл.

356, ал. 3 от НПК на 12.02.2025 г. е започнато бързо производство № 299/2025 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 3075/2025 г. по описа на СРП, за това че на 12.02.2025 г. около 22:40 ч., жалбоподателят ххх, заедно с още три поименно посочени лица, са били задържани по обвинение в извършване на 2 престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, а именно за това, че в непосредствена близост до жп линии на БДЖ направили опит да отнемат чужди движими вещи – кабели, собственост на БДЖ, с намерение противозаконно да ги присвоят, чрез използването на техническо средство – ножовки, кирка, лопата, в условията на предварителен сговор, като случаят не е маловажен и престъплението е останало недовършено, поради задържането им от полицейски служители.

В съдържанието на обжалваната заповед е посочено, че е била издадена на правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно, че спрямо задържаното лице има данни, че е извършило престъпление. Следва да бъде посочено, че актът, предмет на съдебен контрол, е издаден от материално и териториално компетентен административен орган – полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР, при спазване на предвидената в закона форма по чл.59, ал.2 от АПК, съобразно разпоредбите на чл.72, ал.1 от ЗМВР.

Същият акт съдържа всички изискуеми от закона реквизити, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Неоснователни са доводите за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – посочена като правно основание за издаването му, овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За ефективното изпълнение на основните задачи на МВР, полицейските органи са овластени от закона да вземат мерки за предотвратяване и разкриване на престъпления и нарушения на обществения ред, включително и да постановяват ПАМ, ограничаващи временно правата на определени лица.

При тази фактология, жалбоподателят П. Г. бил отведен за изясняване на обстоятелствата по случая в сградата на 05 РУ – СДВР. Правилно е преценено, че са налице данни за извършено престъпление и извършителят е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР . Това се потвърждава и от образуваната прокурорска преписка. Следва да бъде разяснено, че понятието „данни“ по смисъла на МВР и понятието „достатъчно данни“ по чл. 207, ал. 1 НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда н а НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление, независимо от обстоятелството, дали то е образувано срещу конкретно лице или срещу 3 неизвестен извършител. При налагането на ПАМ „задържане до 24 часа“ по чл. 72, ал. 1 ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление от задържаното лице или съпричастие от негова страна при извършване на деянието. В случая съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че са били налице такива данни.

Наведеното оплакване от страна на жалбоподателя, че липсва описание на фактическите основания за задържане, не може да бъде споделено от съда.

Видно от съдържанието на самата заповед е, че в нея словесно е било посочено като фактическо основание, че лицето се задържа ,,на 12.02.2025 г. в гр. София на ул. „Брод“ и ул. „Брацигово“ при кражба на кабели от БДЖ във вр. с чл. 195 от НК“, а като правно такова - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Така описаното фактическо и правно основание се препокривя и с постъпилата от СРП справка № 3075 от 07.04.2025г., поради което и съдът намира наличните данни за напълно достатъчни, непротиворечащи помежду си и мотивиращи в най – пълна степен издадената заповед. Съдът не споделя и оплакването, че жалбоподателят не е знаел на какво основание е бил задържан. Описанието на относимите факти е достатъчно, за да гарантира правото на П. Г. да узнае за какво се предприема ограничението върху личната му правна сфера. Конкретизирана е престъпната деятелност с нейните основни елементи. Става ясно, че се касае за престъпление против собствеността, ведно с конкретната му правна квалификация и посочен механизъм на извършване. Липсва изрично законово указание в заповедта за задържане да се посочва детайлна информация по казуса – къде, кога и какво точно е противозаконно отнето от чуждо владение и от чие, респ. какво е заявено от задържаното лице по този повод и пр. Без значение се явява дори правилността на отразената правна квалификация, доколкото последната към този ранен етап от развитие на производството не може да бъде окончателна, а от друга страна, тя се определя не от прилагащия ПАМ орган, а от органите по разследването.

Предоставената фактическа информация съдържа минималните изисквания за запознаване на жалбоподателя с обстоятелствата по неговото задържане, поради което и няма основания да се приеме, че е налице ограничаване на правото му на защита.

Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), 4 който изисква задържането да е "законосъобразно", което включва условието да е спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. Както бе посочено по-горе, по своята същност мярката задържане „задържане за срок до 24 часа“ по чл. 72 – чл. 75 ЗМВР, представлява ПАМ, административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

Целта на задържане като превантивна мярка е да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР да приложат ПАМ „задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя относно прилаган е на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК, прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка „задържане до 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. "с" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), отнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са били налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. Същият е бил освободен много преди да изтече максималният срок на задържане до 24 часа.

В случая не е и налице прекомерност на задържането.

5

С оглед изложеното настоящият състав намира, че издадената заповед за задържане на лице е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

При този изход на делото жалбоподателят П. К. Г. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за упълномощен юрисконсулт, както и сумата от 05. 00 лева по сметка на СРС в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице с рег. № 229зз – 100/12.02.2025г., издадена от полицай при 05 РУ - СДВР, с която П. К. Г. от ххх, с ЕГН: **********, е бил задържан за срок до 24 часа.

ОСЪЖДА П. К. Г. от ххх, с ЕГН: ********** да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за упълномощен процесуален представител, а по сметка на СРС сумата от 05. 00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14 – дневен срок пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6