Решение № 2076 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2076 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110218494 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от М. С. Р. срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332-025734/08.10.2025 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лева (с парична равностойност от 76,69 евро) за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно.

Поддържа се, че жалбоподателят не е извършвал нарушението и АУАН не е съставен на него, като на датата и часа на нарушението жалбоподателят е бил на работа и не е управлявал посоченото МПС-то. Поддържа се, че друго лице е използвало личните данни на жалбоподателя или негов личен документ за самоличност пред органите на реда и се е представил за жалбоподателя.

Твърди се, че през лятото на 2023 г. жалбоподателят е изгубил или са му откраднали личните документ, в т.ч. лична карта и СУМПС. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт.

В открито съдебно заседание, на което е даден ход на съдебни прения, жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично, а е бил представляван от упълномощен от него процесуален представител - адвокат. В хода на 1 съдебните прения пълномощникът накратко е преповторил доводите, вече изложени в жалбата, и е добавил, че от събраните гласни доказателства не се доказвало извършването на нарушението от жалбоподателя. Посочено е, че не се претендират разноски.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна и административнонаказващ орган - началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, е била представлявана от упълномощен юрисконсулт. Не етап съдебни прения е направено искане да бъде потвърдено обжалваното НП.

Поддържа се, че процедурата по установяване на нарушението била законосъобразна и нямало допуснати пороци. Посочва се, че твърдението за изгубено или откраднато СУМПС не било доказано, като се твърди, че от материалите по делото се установявало, че към датата на нарушението нямало данни за груба злоупотреба с данни за личността на жалбоподателя.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от служебна бележка с изх. № 039/10.12.2025 г. на 22.09.2025 г. за времевия интервал от 07,00 часа до 19,00 часа жалбоподателят се намирал на работа. Към посочената дата жалбоподателят и свидетелят Б. К. Б. не се познавали.

За периода от 01.01.2023 г. до 11.12.2025 г. за жалбоподателя нямало регистрирани данни в отдел „Български документи за самоличност“ за издадени документи със статус невалиден поради изгубен или откраднат документ.

На 22.09.2025 г. бил съставен АУАН № 4482570 от свидетеля А. Н. Г., изпълняващ длъжността „младши автоконтролъор“ при ОПП – СДВР, с вписан свидетел Р. С. Л., също служител на ОПП- СДВР, за това, че жалбоподателят на същата дата в 10,15 часа управлявал лек автомобил с ,,***'', собственост на свидетеля Б., в гр. София, по ул. „Златен Рог“ от бул.

„Джеймс Баучер“ с посока ул. „Елин връх“, като в района на кръстовището с бул. „Черни връх“ отнел предимство на пешеходка, която пресичала платното за движение от ляво на дясно по посока на движението при маневра десен завой, като пътеката била с пътна маркировка и пътен знак. По неустановен по 2 делото начин личните данни на жалбоподателя като име, години, ЕГН, дата на раждане и адрес били вписани в АУАН-а. Актът бил подписан от свидетелитеполицейски служители на „актосъставител“ и „свидетел 1“, а неустановено по делото, трето лице за производството на мястото се подписало на „нарушител“.

При пълна идентичност от фактическа и правна страна в описанието на актовете, на 08.10.2025 г. било издадено обжалваното наказателно постановление от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, оправомощена със заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 01.12.2025 г.

След узнаване за издадените АУАН и НП с вписани негови лични данни жалбоподателят подал сигнал с вх. № 59568/11.12.2025 г. до СРП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: сигнал с вх. № 59568/11.12.2025 г. до СРП, служебна бележка № 039/10.12.2025 г., справка картон на водача, заповед № 8121к12547/12.09.2024 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 513з9702/13.09.2024 г., постъпили сведения от отдел „БДС“ с вх. № 25222/27.01.2026 г. и с вх. № 24825/27.01.2026 г. Съдът кредитира изцяло посочените писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 283 от НПК. Същите, ценени заедно и поотделно, са непротиворечиви, взаимодопълващи се и навеждат до едни и същи изводи за фактическата обстановка, приета по-горе.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя, свидетеля по съставения АУАН и собственика на управлявания при закрепеното нарушение автомобил. Свидетелят Г. разказва за процесния случай със спомен за нарушението, мястото му на извършване, че е бил със свидетеля Л. при проверката, за процедурата по спиране на водача и проведените проверки. Относно личността на водача свидетелят посочва, че същият е изглеждал като присъствалия по време на разпита в съдебна зала жалбоподател, но свидетелят е уточнил, че не може да посочи със сигурност дали е бил той. В този смисъл съдът счита, че показанията на свидетеля в тази част се явяват косвени и неподкрепени от други преки или косвени 3 доказателства относно личността на водача. Свидетелят подробно посочва каква е процедурата, ако водачът не представи лична карта или СУМПС, но видно от вписаното в АУАН, в него липсват отбелязано данни за СУМПС на водача и липсват по делото данни за съставени актове или отбелязване във връзка с неносене на свидетелство.

Показанията на свидетелите Л. и Б. не внасят допълнителна светлина в насока конкретната личност на водача. Свидетелят Б. изрично посочва, че не познава жалбоподателя и че е предоставял автомобила на различни лицамайстори. Свидетелят Л. няма спомен за конкретните нарушение и проверка, като в разпита си изрично посочва, че данните за СУМПС се записват, а при липса на такова у водача се прави справка в АИС пътен контрол и така се вписват, със справка от дежурната, ако се потвърдят. Видно от справката картон на водач на л. 8-9 от делото, последното по време издаване на СУМПС на жалбоподателя е от 23.08.2023 г. без последващи данни за отнемането му до датата на нарушението.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като съдържат ясно описание на констатираното нарушение, за да се обезпечи в достатъчна пълнота упражняването правото на защита на жалбоподателя.

Следва да се посочи, че в това отношение описанията в АУАН и в НП са идентични. И в двата акта е посочено, че жалбоподателят не е пропуснал 4 пресичаща пешеходка.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне сигнализиращите, че ще пресичат платното за движение на пешеходната пътека съгласно чл. 32, ал. 1, стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства и доказателствени средства не се доказа по несъмнен начин, че именно жалбоподателят е осъществил от обективна страна процесното нарушение, доколкото не се събраха преки доказателства или верига от косвени такива касателно авторството на нарушението именно от жалбоподателя.

Свидетелите-полицейски служители изрично заявяват, че нямат сигурен спомен за конкретния извършител, а собственикът на управляваното МПС– че не познава жалбоподателя и че се е случвало да дава автомобила на различни лица, като липсват доказателства някое от тях да е било жалбоподателят.

С оглед горното, липсата на други доказателства, дори косвени, в насока несъмнено доказване на извършителя на нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, и направеното изрично оспорване в тази насока, съдът счита, че административнонаказателната теза не може да се ползва единствено от доказателствената сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която в случая е и разколебана. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Следва да се подчертае допълнително, че установената от специалния закон доказателствена сила на редовно съставените АУАН действително не е обвързваща за съда в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН и Постановление № 10/1973 г., поради което във фазата на съдебно оспорване АУАН се цени наред с всички останали събрани по делото доказателства.

С оглед възраженията на наказващия орган следва да се отбележи, че представената от отдел „БДС“ информация за липса на регистрирани данни за откраднати или изгубени документи на жалбоподателя не може самостоятелно да изведе доказаността на авторството на нарушението като елемент от съставомерното поведение. Това е така предвид коментираната по-горе 5 празнота в доказателствената съвкупност, наличието на данни за подаден сигнал до СРП и наличните празноти в съставения АУАН касателно данните по СУМПС за управлявалия водач, за които се събраха гласни доказателства, че следва да се попълнят.

По изложените съображения съдът счита, че извършеното нарушение от санкционираното лице се явява недоказано, а оттам - атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя се дължат разноски, като страната не претендира такива, поради което не следва и да и се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4332-025734/08.10.2025 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на М. С. Р., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лева (с парична равностойност от 76,69 евро) за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 2076 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110218494 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.