Решение № 521 от 08.10.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. Враца, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов

Членове:

Катя Н. Гердова

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20241400500464 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 2703/13.05.2024 г. на ПК "Солидарност" с.***, ЕИК: ***, представлявана от Председателя М. Т. срещу Решение № 94/19.04.2024 г., постановено по гр.дело 1126/2023 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, с което е отхвърлен иска на ПК "Солидарност" с.***, ЕИК: ***, представлявана от председателя М. Т. против "Електроразпределителни Мрежи Запад" ЕАД (ЕРМ Запад ЕАД), ЕИК ***, със седалище гр.София (предишно наименование "ЧЕЗ Разпределение България" АД) с правно основание по чл.108 ЗС за признаване за установено правото на собственост, за отстъпване на собствеността и предаване на владението на сграда, представляваща действащ трафопост от 23 кв.м. в сграда в кв.36 по плана на с.***, общ.Козлодуй, като неоснователен и недоказан.

Присъдил е деловодни разноски.

В жалбата се навеждат доводи, че първоинстанционният съд съгласно действащата нормативната уредба, а именно Закона за електростопанството от 1948 г. (отм.), е приел, че енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишленността, са държавна общонародна собственост, а в последвалия го Закон за електростопанството, същите съоръжения са държавна собственост.

Посочва, че Законът за енергетиката от 1975 г. и последващите го закони предвиждат възможност кооперации и обществени организации да придобиват и притежават в собственост отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените си нужди.

Въззивникът прави анализ на правната уредба в Р.България на Закона за енергетиката и ТЗ уреждащи собствеността на енергийни обекти и съоръжения за пренос и разпределение на електрическа енергия, включително и относно собствеността на 1 изградените трафопостове и сградите, в които са изградени.

Сочи още, че първоинстанционният съд е приел, че ПК "Солидарност" с.*** не е получила разрешение от Асоциация "Енергетика" за притежаване на процесния енергиен обект /трафопост/ и следователно тя не е негов собственик, като не е изследвал на какво основание трафопоста е придобит от "ЕРМ Запад" ЕАД гр.София.

Поддържа се, че постановеното решение противоречи с нормите на Конституцията на РБ, имащи пряко и непосредствено действие /чл.5, ал.2 КРБ/ и ползващи се от върховенство /чл.5, ал.1 КРБ/, доколкото нарушава разпоредбата на чл.17, ал.3 от КРБ неприкосновеност на частната собственост; забрана за принудително отчуждаване без предварително и равностойно обезщетение; равенство на видовете собственост /чл.19/2/ НРБ/ /така и решение 22/10.12.1996 г. на КС РБ по к.д 24/96г. и Решение № 12/04.06.1998г. на КС РБ по к.д. № 13/1998г./.

Излагат се съображения, че въззивникът е собственик на процесния обект, а именно Павилион с трафопост от 72 кв.м, построен 1974 г. в с.***, кв.36, по силата на КНА № 175 т.VI, дело № 2107/1997 г. по описа на Районен съд-Козлодуй. Същият бил изграден със средства и труд на кооперацията, с начално предназначение "автоспирка", а впоследствие приспособен за "трафопост". Сградата, в която е поставен преместваемият трафопост, се ползва от ответното дружество "ЕРМ Запад" ЕАД за доставка и пренос на ел.енергия. На отправено предложение за закупуването му по реда на §4 ПЗР на ЗЕ, евентуално да му заплаща обезщетение за ползването му, ответното дружество в писмен отговор изх. № ERMZ-DOC-11027/1/ от 25.09.2023 г. посочило, че трафопостът е заведен като техен актив и няма как да бъде изкупен.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него, по съществото на спора, да постанови друго такова, с което да уважи исковата му претенция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 3405/17.06.2024 г. (виж куриерското клеймо от 14.06.2024 г.) от въззиваемия "ЕРМ Запад" ЕАД - гр.София, чрез пълномощника му юрк.Ц. М., с който оспорва въззивната жалба и счита, че първоинстанционното решение е правилно законосъобразно и в синхрон със съдебната практика цитирана в отговора.

Излагат се доводи за построяването на трафопоста преди 1975 г., т.е. при действието на предхождащия го Закон за електростопанството от 1948 г. Посочва, че в първоинстанционното производство, а и с въззивната жалба доказателства за дадено разрешение на Асоциация "Енергетика", не са били представяни от ищеца. Освен това от свидетелските показания било доказано по безспорен начин, че трафопостът бил изграден за задоволяване на обществени нужди и захранване на множество потребители, а не единствено за нуждите на ищеца.

Посочва, че трафопостът е съвкупност от помещение - сграда и енергийни съоръжения и именно като съвкупност представлява енергиен обект, според заключението на вещото лице по приетата СТЕ. Цитира съдебна практика на други съдилища в страната и на ВКС по дадения въпрос.

Навеждат се доводи, че трафопостът се поддържа от ответното дружество, което има достъп до него от момента на изграждането му до настоящия момент, същият има отделен вход от заведението, отключва се с ключ "енерго", което от друга страна доказва и непрекъснато давностно владение от ответника.

2

Въззиваемата страна сочи, че от направения оглед на място от вещото лице и неговото заключение се доказало, че трансформатор 400/20 с фабр. № 89834 ТП 5 *** е идентичен с монтирания в процесния трафопост трансформатор и посочения фабричен номер. Експертът посочил, че сградата и съответните ел.обзавеждане и ел.уредба, в т.ч. маслен трансформатор надлежно са включени в активите на "ЕРМ Запад" ЕАД.

В отговора се сочи още, че ищецът основава правото си на собственост върху процесния обект въз основа на КНА от 1997 г., издаден в охранително производство, който няма правопораждащо действие, тъй като е съставен единствено въз основа на молба декларация. В него се посочва павилион с трафопост от 72 кв.м., която площ не съвпада с представеното геодезическо заснемане. Ищецът не е доказал, че води в активите си сграда трафопост и не представил никакви доказателства в тази насока.

Моли въззивния съд да отхвърли изцяло въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и да потвърди първоинстанционото решение на PC-Козлодуй, като правилно и законосъобразно, с всички законни последици.

Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Пред въззивния съд не са събирани доказателства и не са заявени доказателствени искания от страните по делото.

При извършената проверка по чл.267 ГПК въззивният констатира, че въззивнaта жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1, ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззиният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от фактическа страна:

Районен съд – Козлодуй е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от ПК "Солидарност" с.***, ЕИК: ***, представлявана от председателя М. Т. против "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД (ЕРМ ЗАПАД ЕАД), ЕИК ***, със седалище гр.София (предишно наименование ЧЕЗ "Разпределение България" АД), иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено правото на собственост и за отстъпване на собствеността и предаване на владението на сграда, представляваща трафопост от 23 кв.м в кв.36 по плана на с.***, общ.Козлодуй.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на Павилион с трафопост от 72 кв.м., построен 1974г. в с.***, кв.36, по силата на констативен нотариален акт № 175, т.VI, дело № 2107/1997 г. по описа на РС-Козлодуй.

Твърди, че процесната сграда е ползвана като трафопост от ответното дружество за доставка и пренос на ел.енергия, поради което е отправено предложение да го изкупи по реда на §4 ПЗР ЗЕ, като е получил отрицателен отговор обективиран в писмо изх.№ ERMZDOC-11027/1 от 25.09.2023 г., в което посочват, че трафопостът е заведен като техен актив, 3 представляващ съвкупност от сграда, енергийно оборудване, трансформатор и прилежащи електропроводни линии, поради което няма да го изкупят, съобразно направено от ищеца предложение.

Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба, за признаване за установено по отношение на ответника, че е собственик на процесната сграда, а именно Павилион с трафопост от 72 кв.м., построен 1974г. в с.***, кв.36, по силата на констативен нотариален акт № 175, т.VI, дело № 2107/1997 г. по описа на РС-Козлодуй, като моли съда да осъди "ЕРМ Запад" ЕАД да отстъпи на ищеца собствеността и предаде владението върху трафопоста, изграден в този имот кв.36, по плана на с.***. Претендират се и разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника "ЕРМ Запад" ЕАД, с който оспорва иска като недопустим по съображения, че ползва сградата като трафопост по предназначение във връзка с лицензионната дейност по пренос на ел.енергия и като такова съоръжение ищецът не може да го притежава, нито да предявява права. Излагат се изчерпателни съображения, че дружеството е собственик на трафопоста, който е включен в активите му и се използва по предназначение. В тази връзка се позовава на Акт за държавна собственост, който представя и възразява, че процесната сграда - трафопост е придобита от ответното дружество и по давност чрез непрекъснато владеене и ползване повече от 30 години.

При тези аргументи се прави искане за отхвърляне на предявения иск като недопустим, алтернативно като неоснователен и недоказан и се претендират разноски по делото.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства.

От приложеното удостоверение изх. № 20221026105629 от 26.10.2022 г. и от служебно установеното от съда съдържание на приложени по партидите на ищеца и ответното търговско дружество публично оповестени данни в ТРРЮЛНЦ, се установява, че ищецът е кооперация с наименование ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "СОЛИДАРНОСТ" със седалище и адрес на управление: с.***, общ.Козлодуй, вписан от 1990 г. В предмета на дейност няма такава във връзка с ел.енергия, съответно не притежава лиценз за осъществяване на дейност в областта на енергетиката. Ответното дружество "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД с предишно наименование "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД е получило лицензии при условията и реда на ЗЕ за извършване на дейности по преобразуване, пренос и разпределение на ел.енергия за територията на Западна България (Лицензия № Л-135- 07/13.08.2004г.), вкл. на територията на община Козлодуй и представлява енергийно предприятие по смисъла на § 1, т.24 от ДР на ЗЕ.

Видно от представения констативен нотариален акт № 175 от 1997г. (л.5) е призната за установена собствеността на ищеца върху павилион с трафопост от 72 кв.м., при съседи от две страни илици; имот от кв.36, И. А. М.. Посочено е, че имотът е построен през 1974 г., но не е записано в кое населено място се намира същия. При издаването на нотариалния акт са съобразени следните документи: молба - декларация, скица и удостоверение за базисна оценка.

Видно от приложените скица на имота /л.7 от делото/ и удостоверение, издадено от Кметство *** /л.70 от делото/, павилион с трафопост от 114 кв.м., от които: павилион от 91 4 кв.м. и трафопост от 23 кв.м. попадат в кв.36 по плана на с.***, общ.Козлодуй.