Решение № 266 от 13.07.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Атанасова

Членове:

Мая Цонева

Мария Митева при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов като разгледа докладваното от Даниела Атанасова Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200777 по описа за 2022 година Касационното производство е образувано по касационни жалби на защитникa на подсъдимия В. А. Д. – адв. Ж. и на повереника на частните обвинители Л. М. А., В. П. А., А. М. Д., М. В. П. - М. и Т. В. П. – адв. Д., срещу решение № 154 от 10.06.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1194/2021 г. по описа на Апелативен съд – София.

Касационните жалби съдържат идентични доводи и искания. В тях се релевират и трите касационни основания по чл.348 от НПК. И с двете жалби се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане, алтернативно за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание и прилагането на условното осъждане по чл.66 от НК.

В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност и на двете жалби. Твърди, че въззивното решение е постановено при спазване на процесуалните правила, а наложеното наказание намира за справедливо, тъй като отговаря на обществената опасност на деянието. Причината за настъпването на ПТП е изяснена по несъмнен начин и това са допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата, които са водещи за настъпване на произшествието. Според прокурора въпросът за 1 съпричиняването на резултата от останалите двама водачи на МПС е изследван от долните инстанции и е установено по безспорен начин, че те са нарушили правилата за движение и са допринесли за настъпване на противоправните последици. Моли касационните жалби да бъдат отхвърлени, а въззивното решение да бъде оставено в сила.

Адвокат М., повереник на частните обвинители и жалбоподатели Л. А., В.

А., А. Д., М. П. - М. и Т. П., поддържа изцяло подадената от адв. Д. касационна жалба и моли същата да бъде уважена.

Според повереникът на частния обвинител П. Н. – адв. Г., фактическата обстановка е напълно изяснена, както и приноса на всеки от участниците в произшествието. Намира наложеното на подсъдимия наказание за справедливо и съобразено с разпоредбата на чл.36 от НК. Моли да бъдат оставени без уважение двете касационни жалби.

Адвокат Ж., защитник на подсъдимия Д., поддържа подадената от него касационна жалба. Навежда доводи за явна несправедливост на наложеното на неговия подзащитен наказание в размер на шест години „лишаване от свобода“. Посочва, че при процесното ПТП е налице „независимо съизвършителство“ от другите двама участници в него, тъй като те също са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, като това обстояетлство следва да бъде взето предвид при индивидуализацията на наказанието. В допълнение, счита, че наказанието не е съобразено с обществената опасност на подсъдимия. Моли за намаляване на наказанието, наложено на неговия подзащитен, както и да бъде приложен институтът на условното осъждане.

Подсъдимият Д. се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума моли да бъде намалено наложеното му наказание.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК, установи следното:

С присъда от 10.07.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 73/2019 г., Окръжен съд - Монтана е признал подсъдимия В. А. Д. за виновен в това, че на 23.11.2016 г. в /населено място/, на /път/ , при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „марка“, модел „модел“, с рег. № /рег. №/, нарушил чл.47 и чл.50, ал.1 от ЗДвП в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта си 1.00 на хиляда, установено по надлежния ред, чрез техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ с фабричен № ARDM 0228, без да има необходимата правоспособност, реализирал пътнотранспортно произшествие, вследствие на което причинил по непредпазливост смърт на повече от едно лице, а именно: смърт на П. В. П. и смърт на Т. А. Д., както и телесни повреди на: тежка телесна повреда на В. П.

Й., изразяваща се в травматично разкъсване на далака, наложило оперативното му отстраняване, отговарящо на медико – биологичния квалификационен признак за загуба на слезка; средна телесна повреда на В. П.

Й., изразяваща се в травматично разкъсване на опашката на задстомашната 2 жлеза и кръвоизлив в коремната кухина, причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, с оздравителен период повече от един месец; средна телесна повреда на В. П. Й., изразяваща се в мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание – кома, причинила на Й. разстройство на здравето, временно опасно за живота; средна телесна повреда на К. С. Б., изразяваща се в счупвания на дясна бедрена кост и дясно колянно капаче, които са й причинили трайно затруднение на движенията на долен десен крайник с оздравителен период около дванадесет месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес; средна телесна повреда на К. С. Б., изразяваща се в тромбофлебит на вени на долен десен крайник, който й е причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „а“ и б. „б“, вр. ал.3, пр. 1, пр. 3, пр. 4, пр.5, пр.6, вр. чл.342, ал.1 от НК го е осъдил на шест години „лишаване от свобода“, като го е признал за невиновен и го е оправдал по обвиненията да е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1; чл.20, ал.1; чл.21, ал.1; чл.123, ал.1, т.1 и т.2, б. „а“, б. „б“ и чл.150 от ЗДвП, а също и да е причинил при ПТП средна телесна повреда на майка си – А. М. Д.. С присъдата е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание.

С въззивно решение № 154 от 10.06.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1194/2021 г., Апелативен съд – София е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Касационните жалби са процесуално допустими, подадени с а в преклузивния 15 - дневен срок и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, но по същество са неоснователни. Независимо, че жалбите са депозирани от различни страни в процеса, те съдържат напълно идентични, препокриващи се доводи и искания, поради което следва да бъдат разгледани съвместно. В тях се релевират и трите касационни основания по чл.348 от НПК.

В жалбите се твърди, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в противоречиви изводи в резултат на неправилен анализ на доказателствата. Така заявената претенция обаче не е аргументирана, не са посочени кои изводи са противоречиви, както и кои доказателствени източници се считат за неправилно оценени. Независимо от декларативността на това оплакване, е необходимо да се посочи, че контролираният съд не е допуснал нарушения в аналитичната си дейност.

Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за 3 разкриване на обективната истина.

В случая, Апелативен съд - София е оценил доказателствената съвкупност при спазване изискванията на НПК и не е допуснал нарушения на разпоредбите на чл.13 и чл.107 от НПК. Не се констатира да е нарушил и принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, закрепен в чл.14 от НПК. Приетата фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени източници, които съдът е оценил с оглед на тяхното действително съдържание.

Аргументите, развити по повод касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – неправилно приложение на закона, се свеждат до недоволство от неангажирането отговорността на водачите на другите два автомобила, участвали в транспортното произшествие - свидетелите П. Й. и Н. Н. , движили се със скорост, по – висока от разрешената. Дали е следвало да бъдат привлечени към наказателна отговорност е въпрос, свързан с преценка, която е извън компетентността на съд. Прокурорът и разследващите органи са оправомощени да преценяват кого и за какво престъпление да привлекат към наказателна отговорност. С обвинителния акт прокурорът повдига пред съда обвинение за съответното престъпление , като съдът правораздава в рамките на това обвинение срещу привлеченото към наказателна отговорност лице.

Също така следва да бъде направено едно уточнение: съизвършителството като форма на съучастническа престъпна дейност е допустимо само при умишлени престъпления. При непредпазливите престъпления, каквото е това по чл.343, ал.4, вр. ал.3 от НК, при доказано виновно поведение отделните извършители носят отговорност за независимо съпричиняване на съставомерния вредоносен резултат.

Все във връзка с горното, решаващите инстанции са приели за безспорно установено, че двамата водачи на л.а. /марка/ и л.а. „марка“ също са нарушили правилата за движение по пътищата и по-точно на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Те са се движили един срещу друг на път с предимство и с превишена скорост. При движение с разрешена скорост предвид конкретната пътна обстановка те са могли да спрат в рамките на разстоянието на своята видимост към идващия автомобил на подсъдимия, така, че последният макар и в нарушение да премине през кръстовището и да се изтегли без да настъпи удар. Независимо, че автомобилите, управлявани от свидетелите Й. и Н. са се движили по път с предимство, от момента, в който подсъдимият не е спрял на знак „стоп“ и е навлязъл на главния път, той е станал опасност за движението. Допуснатото от тях нарушение на правилата по чл.20, ал.2 от ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Всички тези обстоятелства са били констатирани и отчетени от съдилищата при определяне на наказанието. Също така следва да се посочи, че движението на водача на л.а. „марка“ с превишена скорост не е първопричина за настъпилото ПТП, а това е поведението на подс.Д., които не е спрял на знак стоп, за да даде пропусне, движещите се по път с предимство.

4

Неоснователно е възражението на касаторите, че причинно – следствената връзка между поведението на подс. Д. и настъпилите телесни повреди на св. К. Б.(пътувала в л.а.“марка“, който е третият автомобил, участвал в ПТП) е прекъсната от нарушенията, извършени от водачите на л.а.

„марка“ и л.а. „марка“, за които както беше посочено по-горе е констатирано, че са се движили с превишена скорост. Безспорно установено е, че нарушенията, извършени от подсъдимия – движение с превишена скорост в населено място и неспиране на знак „Стоп“, са довели до първоначалния удар на л.а. марка „марка“, управляван от частния обвинител Н. от л.а. марка „марка“, управляван от подсъдимия Д., като е последвал втори удар между л.а. „марка“ и л.а. „марка“, в резултат на който е причинена телесната повреда на св. Б.. При тези данни не може да се приеме, че е прекъсната причинно следствена връзка между неправомерното поведение на подсъдимия и причинената телесна повреда на пострадала Б.. Този извод не се променя и от обстоятелството, че между първия и третия автомобил няма директно съприкосновение. Първопричината за ПТП, както беше посочено по-горе е неправомерното поведение на подсъдимия при управление на л.а. „марка“.

В обобщение, контролираният съд при приложението на материалния закон не е допуснал нарушения, приемайки, че поведението на подс.Д. осъществява от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „а“ и б. „б“, вр. ал.3, пр. 1, пр. 3, пр. 4, пр.5, пр.6, вр. чл.342, ал.1 от НК.