Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 323 от 23.07.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 241/2025
Вид
Решение № 323
Подписан
23.07.2025
Състав
РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.118 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22,ал.1,т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.23,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.10 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.78,ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.8,ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Плевен, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20254400100241 по описа за 2025 година

Иск с правно осн.чл.2б ал.1 от ЗОДОВ .

Настоящото дело е образувано след изпращането му по подсъдност на Окръжен съд Плевен. С определение № 203/05.03.2025 г., постановено по гр. дело № 172/2025 г.по описа на Окръжен съд Ловеч на основание чл.7 ал.2 от

ЗОДОВ е прекратено производството по делото и същото е изпратено на най-близкия родово компетентен съд – Окръжен съд Плевен.

Предявен е иск от К. Г. Т. срещу Окръжен съд Ловеч и Окръжен съд Габрово.

В исковата молба ищецът К. Г. Т. от гр. Елена твърди, че съобразно описаната фактология в Констативен протокол изх. № РС-24-802/13. 02. 2025г. на Инспектората към ВСС, касаеща цялостното движение на исковото производство по гр.дело № 805/2024 г. на Окръжен съд Велико Търново е претърпял и продължава да търпи нематериални вреди, вследствие на „закъсняла справедливост",досежно неразумно бавните действия на ответниците, съчетана с изначална липса на „обективна безпристрастност".

Посоченото дело на ОС Велико Търново е преобразувано в гр. дело № 532/2024 г. на ОС Габрово и е приключило като гр. дело № 795/2024 г. на ОС Ловеч.Твърди се,че ответниците като компетентни органи са допринесли за несвоевременно развитие на производството,вследствие на което е засегната неимуществената сфера на ищеца, като е накърнено чувството му за справедливост,изпитвал е безсилие и гняв от това противоправно поведение на компетентните органи, както и обида от незачитането на правото му за бързо и адекватно решаване на делото.Твърди, че засягането на неимуществената сфера е значително, в резултат от продължителното генериране на негативни емоции,нарушен сън, тревожност,

1 раздразненост,подтиснато настроение, хронично главоболие, което и до настоящия момент не е напълно отзвучало. Навежда доводи, свързани с разумността на времетраенето на производството, която следва да се преценява в светлината на особените обстоятелства по делото,съобразно критериите, посочени в закона и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ - сложността на делото и поведението на компетентните държавни органи,като счита,че не е необходимо да се доказват обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което в производството е допуснато нарушение, което е рефлектирало върху неговата необоснована продължителност, извън рамките на разумния срок. Посочва, че причиняването на усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността е достатъчно, за да се ангажира отговорността на ответниците, а преценката досежно претърпени неимуществени вреди, както и техния вид и размери, касае съществото на делото.

В исковата молба е цитирана съдебна практика на ЕСПЧ, както и решения на ВКС.В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 33 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело № 532/2024 г. на Окръжен съд Габрово и гр. дело № 795/2024 г. на Окръжен съд Ловеч в разумен срок,съгласно чл.6 §1 от КЗПЧОС, ведно със законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба.

В съдебното заседание на 08.07.2025г.,на което бе даден ход по същество ищецът К. Т. не се яви.Не е депозирана молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Окръжен съд Габрово,чрез В. Т. – и.ф. Административен ръководител – Председател на Окръжен съд – Габрово.В отговора се излагат съображения за нередовност на исковата молба на основание чл.127 ал.1 т.4 от ГПК,тъй като в същата не са посочени конкретните действия и бездействия на Окръжен съд Габрово, които според ищеца са довели до ограничаване на правото му на разглеждане и решаване на гр.дело № 532/2024 г. по описа на ОС Габрово в разумен срок.Не е посочено с колко време ищецът счита, че е забавено производството, както и ако е налице забавяне, по какъв начин то го е увредило. Твърденията на ищеца са изложени декларативно,принципно и неясно.Според ответника посочените нередовности на ИМ следва да бъдат отстранени, с оглед възможността на съда да установи конкретните действия и/или бездействия, довели според ищеца до забавяне при разглеждане на делото, конкретните неимуществени вреди, претърпени от него и причинната им връзка с продължителността на процеса, както и с оглед адекватно прилагане на критерия „справедливост", съобразно утвърдената съдебна практика на ВКС на РБ.По тези съображения е направено искане ИМ да бъде оставена без движение до отстраняване на посочените нередовности.

2

В отговора ответникът изразява становище,че предявеният иск срещу Окръжен съд Габрово е неоснователен, като се оспорват всички обстоятелства, на които ищецът основава иска си, изложени в исковата молба.

При преценката си дали съдебното производство е продължило в неразумен срок,съдът отчита общата продължителност и предмета на производството, фактическата и правна сложност на делото, поведението на страните и техните представители, поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи, както и други факти, които имат значение за своевременното решаване на спора. Тези обстоятелства се преценяват с оглед етапа,на който се намира производството и обусловените от това дължими процесуални действия на съда. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство.

Производството по гр.д.№532/2024г.по описа на ОС Габрово е образувано на 28.10.2024г.,като в отговора хронологично са посочени определенията на всички съдии от ОС Габрово,които на осн.чл.22,ал.1,т.6 ГПК са се отвели от разглеждане на делото.С определение от 20.11.2024г. последният съдия се е отвел от разглеждане на делото,производството е прекратено и делото е изпратено на ВТАС за определяне на друг равен по степен съд,като делото е изпратено на Апелативен съд Велико Търново на 21.11.2024г.Изложени са доводи,че твърдението на ищеца за нарушаване правото му за разглеждане на делото в разумен срок е очевидно несъстоятелно.Производството по делото е разгледано в максимално кратък срок и не е допуснато необосновано забавяне, като са спазени всички процесуални срокове.В същата насока са и констатациите от извършената проверка на Инспектората на ВСС, обективирани в Констативен протокол изх.

№ РС-24-802 от 13.02.2025 г.,съгласно който процесуалните действия в хода на производството са извършвани от съдилищата своевременно и при спазване на инструктивните срокове.При иска по чл. 2б от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, но не и вредите от неправилни или недопустими съдебни актове, чиято законосъобразност се контролира по пътя на обжалването им по реда на инстанционния контрол. Относимо към преценката за разглеждане на делото в разумен срок е единствено наличието на такова процесуално бездействие на съда във връзка с движението на делото, което да е довело до цялостно неоправдано дълго забавяне на производството, каквото не е установено да е налице в настоящия случай.Според ответника не е налице първата предпоставка от фактическия състав на иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно разглеждане на производството по делото в неразумен срок,поради което не е налице основание за ангажиране отговорността за вреди от бавно правосъдие. Твърди, че за ищеца не са настъпили никакви неимуществени вреди от продължителността на съдебния процес, които да се намират в пряка 3 причинна връзка с действията на Окръжен съд Габрово по делото,поради което моли съда да отхвърли предявения иск от К. Т. срещу ОС Габрово като неоснователен и недоказан.

С отговора се оспорва и размера на претендираното обезщетение, като прекомерно завишено спрямо твърдените вреди,претърпени от ищеца и съдебната практика на националните съдилища и ЕСПЧ по сходни казуси. В случай,че съдът уважи предявения иск,ответникът излага доводи, че размера на дължимото обезщетение следва да бъде определен, с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като се вземе предвид понятието „справедливост" на съответния етап от развитие на обществото и стандарта на живот в страната.Моралните вреди са индивидуално определяеми и паричното обезщетение за тях трябва да съответства на необходимото за преодоляването им,но не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпени вреди. Ответникът счита, че претендираната сума е в явна дисхармония със справедливо обезщетение и би представлявало неоснователно обогатяване от страна на ищеца.

В съдебното заседание на 08.07.2025г.за ответника Окръжен съд Габрово не се е явил представител.Депозирано е писмено становище от ОС Габрово, представляван от и.ф.административен ръководител-председател В. Т. за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ответника,като в същото са изложени подробни доводи по съществото на спора.Има искане на основание чл.78,ал.3 във вр.с чл.10 от ЗОДОВ в полза на ОС Габрово да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Окръжен съд Ловеч ,чрез М. С.– Административен ръководител – Председател на Окръжен съд Ловеч.Изложени са доводи за нередовност на исковата молба ,подадена от К. Т.,тъй като същата не отговаря на изискването на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК и не съдържа изложение на обстоятелствата,на които се основава иска.Съгласно константната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, ищецът е длъжен в исковата си молба да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение,чиято защита претендира.Твърди се,че в конкретния случай, липсва информация в какво се изразява противоправното поведение на ответника,вследствие на което ищецът е претърпял неимуществени вреди, в какво се изразява нарушението на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6, §. 1 от ЕКЗПЧОС, конкретните действия, които ищецът счита, че не са предприети своевременно.Липсата на изложение в исковата молба относно посочените обстоятелства, препятства възможността му да упражни правото си на защита в процеса, доколкото е поставен в невъзможност да вземе становище по основателността на иска и да направи доказателствени искания.В тази връзка е направено искане исковата молба да бъде оставена без движение за отстраняване на посочените недостатъци.

4

В случай,че съдът приеме исковата молба за редовна,ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.Отговорността на държавата по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ е обективна и може да бъде реализирана при наличие на предпоставки,визирани в хипотезата на посочената норма, а именно: нарушаване на правото на страната за разглеждане на делото й в разумен срок, както и настъпили вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с нарушеното правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.В случая по подадената от К. Г. Т. искова молба на 10.09.2024г.е образувано гр.д.№805/2024г.по описа на ОС Велико Търново.Това дело по правилата на чл.118 ал.2 ГПК във вр.с чл.7,ал.2 от ЗОДОВ е прекратено и изпратено за разглеждане на ОС Габрово. Пред ОС Габрово е образувано гр.д.№523/2024г.След отвод на всички съдебни състави ,с определение постановено по в.ч.гр.д.№615/2024г.на ВТАС делото е изпратено за разглеждане от ОС Ловеч.ИМ,по повод на която е образувано гр.д.№795/2024г.е постъпила в ОС Ловеч на 15.12.2024г.,като е разпределена същия ден.След отводи на четири съдебни състави на осн.чл.22,ал.1,т.6 ГПК ,с протокол за избор на съдия-докладчик от 11.12.2024г.е определена съдия Т.