Решение № 19 от 01.03.2018, Районен съд - Панагюрище

Р Е Ш Е Н И Е

19

01.03.2018г.

ПАНАГЮРИЩЕ

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Първи февруари

2018 на

Година в публично заседание в следния състав:

ДИАНА

СТАТЕЛОВА

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ПАРАСКЕВА ЗЛАТАНОВА

Секретар като разгледа докладваното от съдия

СТАТЕЛОВА

402

2017 гр.д.№ по описа за год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба по реда на чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

В предявената искова молба от Г.Л.П..***, със съдебен адрес:***, офис 2 – чрез адвокат М.П. от Пазарджишка АК, срещу Министерство на земеделието и храните, със седалище гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, представлявано от Министъра Р.П. ***, със седалище: гр. С., пл. „Д.“ № *, представлявА. от Кмета С.Ч., сочи, че е наследник на Г.И.П., роден на *** г. и починал на 06.12.1970 г., който е дядо на ищеца. В исковата молба се твърди, че Г.И.П. е бил собственик на нива от 12 декара в местността „С.“, в землището на гр. С., който имот е обработвал до 1946 г., когато земята е включена в масивите на ТКСЗ- с. С. със Заявление-декларация от 16.03.1946 г., подадена от дядото на ищеца. В исковата молба се сочи още, че този имот е заявен за възстановяване след 1990 г. от Л.Г.П. – баща на ищеца Г.П., със Заявление № 73 от 04.01.1992 г. до Поземлена комисия град С. и вписА. под № 7 като нива от 12 декара в м. „С.“.

Според П., съгласно Решение № 166 от 12.06.1995 г. за признаване и възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, издадено от Поземлена комисия град С., в раздел І (първи) е признато правото на собственост на н-ци на Г.И.П., общо на 23 броя земеделски земи, а в раздел ІІ (втори) на същото решение е възстановено правото на собственост на общо 22 броя земеделски земи, сред които и процесния недвижим имот, описан под № 6, като нива от 12 декара, седма категория, в м. „С.“ в землището на гр. С.. В исковата молба се сочи, че на всички земеделски земи са издадени скици от Общинска служба по земеделие ПА.гюрище и само на процесната нива, вписА. под № 6 ОСЗ ПА.гюрище, офис С. отказва издаването на скица, въпреки, че ищецът П. е заявил и заплатил услугата. Твърди, че е подал жалба пред Административен съд Пазарджик, където е образувано административно дело № 994/2016 г. срещу отказа на ОСЗ- ПА.гюрище, офис С. за издаване на скица, но съдът е отхвърлил жалбата, тъй като имотът попада върху имоти, които по картата на възстановената собственост са отразени като собственост на Държавата и Община С.. Твърди, че е обжалвал това решение на административния съд пред ВАС и заседанието е насрочено за разглеждане на 14.03.2018 г. Ищецът твърди, че от фирма „Геоинженеринг“ Пазарджик му е издадена скица-проект № Ф 03957 от 09.06.2014 г., в която има оскъдни данни за процесния недвижим имот, като е посочен № ******, но няма реквизити за начин на трайно ползване, вид на собсвеността, местността, границите, съседите, печат и подпис на скицата. Ищецът твърди, че процесният имот към момента на образуване на ТКЗС, включително и към настоящия момент се е ползвал, обработвал, пазил и наглеждал от наследодателя им, а след неговата смърт – от наследниците. Твърди, че незаконосъобразно процесният имот е включен в държавния фонд със собственик Министерство на земеделието и храните и в общинския фонд, като за собственик е отразена Община С., тъй като този имот не е отчуждаван по надлежния ред, нито от държавата, нито от общината.

Г.Л.П. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Министерство на земеделието и храните, със седалище гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, представлявано от Министъра Р.П. ***, със седалище гр. С., пл. „Д.“ № 2, представлявА. от Кмета С.Ч., че Г.И.П., бивш жител ***, починал на 06.12.1970 г., към момента на образуване на ТКЗС в с. С. през 1946 г., е бил собственик на нива с площ от 12 декара, в местността „С.“, в землището на гр. С., при граници: запад – път, юг – път, изток – дере и север – гора, който имот към настоящия момент представлява поземлен имот № ******, с площ от 12,633 дка в м. „С.“, при граници: имот № ****** – гора на МЗХ, имот № ******, имот № ****** и имот № ******.

Моли да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, при която вещото лице- геодезист, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки в ОС Земеделие ПА.гюрище, офис С., Областна дирекция „Земеделие“ – Пазарджик, Министерство на земеделието и храните, Община С., ДГС ПА.гюрище, РДГ Пазарджик и фирма „Геоинженеринг“ град Пазарджик, да отговори на следните въпроси: 1. Какъв е номерът, каква е площта, какъв е начинът на трайно ползване на имота, какъв е видът собственост върху имота, в коя местност се намира и какви граници и съседи има; 2. На кого – държава, община, физическо или юридическо лице и с какъв акт е възстановен процесния недвижим имот на новите собственици; 3. Уведомен ли е ищецът Г.П. за паралелно възстановяване на правото на собственост върху имота на новите собственици; 4. Каква е площта от имота, собственост на МЗХ и каква площ от имота е собственост на Община С. или други лица; 5. Проведена ли е отчуждителна процедура за процесния имот и как е осъществена същата.

На основание чл. 190, ал.1 от ГПК Г.П. моли да бъде задължен ответникът- МЗХ, както и третото неучастващо в процеса лице Общинска служба по земеделие град ПА.гюрище да представят цялата пълна административна преписка по заявление вх. № 73/04.01.1992 г., подадено от Л.Г.П. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Г.И.П..

На основание чл. 190, ал.1 от ГПК моли да бъдат задължени същите лица да представят съдебното решение, с което процесният земеделски недвижим имот се предоставя на МЗХ и Община С., тъй като влязлото в сила решение № 166 от 12.06.1995 г., издадено от Поземлена комисия С. се ползва със статута на устойчив нотариален акт и може да бъде отменено само със съдебно решение.

На основание чл. 190, ал.1 от ГПК моли да бъде задължен ответникът МЗХ да представи заповед № РД-06-69 от 08.06.2011 г., издадена от директора на ОД „Земеделие“ Пазарджик, както и документи удостоверяващи уведомяването на ищеца П. за издаването на тази заповед, както и влизането й в сила по отношение на Г.Л.П..

На основание чл. 190, ал.1 от ГПК моли да бъде задължена ответната Община С. да представи Акт за частна общинска собственост № 729 от 18.09.2012 г., вписан в Служба по вписванията гр. ПА.гюрище.

Ищецът моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди от ЕТ „Г.-Н.К.“ със скица на имот № ****** в землището на гр. С., с вписани реквизити: площ, начин на трайно ползване, вид собственост, собственик на имота, местност, в която се намира имота, граници и съседи.

Моли да бъдат допуснати двама души свидетели при режим на довеждане в открито съдебно заседание, които ще установяват кой е собственикът, работил процесния недвижим имот преди внасянето му в ТКЗС, след това, както и положението му към настоящия момент.

Прилага следните писмени доказателства в копие: Заявление-декларация № 33 от 16.03.1946 г. на Г.И.П.; Заявление вх. № 73 от 04.01.1992 г.; Решение № 166 от 12.06.1995 г. на ПК С.; Удостоверение за наследници изх. № 482 от 20.06.2016 г., издадено от Община С.; Уведомително писмо изх. № РД – 13-681 от 02.11.2016 г. на ОС Земеделие град ПА.гюрище; Скица-проект № Ф-03957 от 09.06.2014 г.; Удостоверение изх. № РД-13-651 от 02.06.2015 г. на ОС Земеделие ПА.гюрище; Уведомително писмо изх. № РД-13-452 от 03.04.2015 г.; Уведомително писмо изх.№ РД-13-681 от 07.09.2016 г.; Уведомително писмо изх. № С-1285 от 29.04.2015 г.; Уведомително писмо изх. № С-4678 от 01.10.2015 г.; Уведомително писмо изх. № С-6686 от 25.02.2016 г. – всички на Община С.; Уведомително писмо от 08.01.2016 г. на ДГС – ПА.гюрище – ТП.

В законоустановения срок ответната Община С. представят писмен отговор на исковата молба, в който сочат, че считат исковата претенция за недопустима, неоснователна и недоказА.. Сочат, че недвижимият имот, представляващ нива от 12 декара, седма категория, в местността „С.“, в землището на гр. С., е с възстановено право на собственост на наследниците на Г.П., с решение № 166 от 12.06.1995 г., като сочат, че представената скица- проект с работен № ****** не е заверена по надлежния ред и в заснетия имот попадат следните общински земеделски имоти: ПИ № ****** – полски път, представляващ публична общинска собственост ; ПИ № ****** - полски път, представляващ публична общинска собственост и ПИ № ******, представляващ гора в земеделски земи- частна общинска собственост. Твърдят, че полските пътища са собственост на община С. по силата на КВС в землището на гр. С. и служат за обслужване на съответните недвижими имоти, като за тях не е съставян акт за общинска собственост, а по отношение на имот № ****** – гора в земеделски земи – има съставен АЧОС № 729 от 18.09.2012 г. на основание чл. 56, във връзка с чл. 2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост във връзка със заповед на директора на ОД Земеделие Пазарджик №

РД-06-69 от 8.6.2011 г.

Община С. молят съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлена исковата претенция на Г.Л.П., като неоснователна и недоказА..

Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

Представят следните доказателства в копие: Уведомително писмо изх. № РД-03-1375 от 13.06.2011 г.; Заповед № РД-06-69 от 08.06.2011 г., Протоколно решение № 5 от 03.05.2011 г. на ОС Земеделие ПА.гюрище; АЧОС № 729 от 18.09.2012 г.; Скица № К-03615 от 14.8.2012 г.

В законоустановения срок Областна дирекция „Земеделие“

Пазарджик представят писмен отговор на исковата молба, в който сочат, че предявеният от П. иск е недопустим и неоснователен, като предявен установителен иск по реда на чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ при липса на правен интерес. За да е допустим такъв иск, съгласно писмения отговор, следва земеделските земи да са заявени за възстановяване на повече от едно лице, претендиращо самостоятелни права върху имота и процедурите по възстановяване да не са завършени, а в случая имот № ****** е заявяван единствено от наследодателя на ищеца, като не са налице данни други лица да са претендирали собствеността на този имот. Това е положение, заложено в трайно установената съдебна практика, а в конкретния случай липсва друга стрА., която да е подавала искане за възстановяване на имота, което от своя стрА. води до недопустимост на иска. Областна дирекция „Земеделие“ твърдят, че друга предпоставка за допустимостта на този вид искове е да има решение на ОС Земеделие за възстановяване на земеделска земя, но и висящо производство по искане на друго лице за възстановяване на земеделската земя. Твърди се, че на наследодателя на ищеца е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот от 12 декара и не е налице друга предпоставка за допустимост на иска, защото трябва да има висящо производство по искане на друго лице за възстановяване на имота.

Сочи се, че исковата молба е недопустима и противоречи на задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/1997 г., тъй като за допустимост на иск по смисъла на чл.

14, ал.4 от ЗСПЗЗ е необходимо да съществува правен интерес, произтичащ от наличието на образувани производства по реда на чл. 14 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, като органът по поземлената собственост да е променил кръга от лица, в чиято полза е признато правото на възстановяване. Ответната дирекция твърди, че искът е неоснователен, тъй като предмет на подобен иск е правото на собственост върху земи, които към момента на одържавяването на или включването им в ТКЗС или други подобни организации, като липсват доказателства, че признатата площ от 12 декара в м. „С.“ е идентична с проектен имот № ****** по КВС на гр. С. и наследодателят на ищеца е бил собственик на имота към момента на одържавяването му. Сочи се,че към настоящия момент проектният имот представлява дървопроизводствена горска площ – в едната си част, гора в земеделски земи – в другата си част и полски път – в остА.лата му част, а в представеното заявление-декларация за членство в ТКЗС липсва имот с подобни характеристики, като одържавените имоти са ниви, ливади, лозя, розови или овощни градини. Не са представени доказателства, съгласно писмения отговор, по какъв начин е придобит имота и на какво основание наследодателят на ищеца П. се е легитимирал като собственик към 1946 г. и е недоказано, че към тази дата покойният Г.И.П. е бил собственик на имот идентичен с имот № ****** и остава неизвестно как този имот е придобит. Съгласно твърденията на ответниците, представеното заявление-декларация за членство в ТКЗС не представлява доказателства за правото на собственост на наследодателя, нито пък доказва основанието за придобиване на собствеността.