Определение № 142 от 26.02.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. Варна, 26.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000099 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл. ГПК.

Производството е инициирано по въззивна жалба на Д. Д. Р. от с.*****, общ.******, обл.*********, чрез адв.Н.Д. от АК-*********, срещу решение –1/03.01.2024г., постановено по гр.дело №282/2023г. на СОС, в частта, в която е отхвърлен иска на ищеца за разликата над 120 000 лева до претендирани с жалбата 150 000 лева /обж.интерес от 30 000 лева/, от общо претендирани по иска 200 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението както и в частта на присъдените разноски.

Твърди се, че постановеният акт е неправилен и необоснован поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и вместо това уважаване на исковете в предявения размер изцяло. Претендира се заплащане и на адв.възнаграждение на пълномощника адв.Д. по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Счита, че първоинстанционният съд не е определил справедлив размер на обезщетението за понесените от ищеца неимуществени вреди, търпени в резултат от смъртта на неговата майка Ю.А.Ш. при ПТП на **********г., не се е съобразил с обществено-икономическата обстановка в страната и повишените нива на застрахователно покритие към датата на ПТП. Сочи като довод установената по делото силна емоционална привързаност на майка и син както и обстоятелството, че двамата са живели заедно в продължение на 27 години като едва непосредствено преди инцидента Д. е напуснал родната си къща и заживял отделно. Сочат се и други доводи, сочещи на дълбоката привързаност на ищеца с пострадалата.

Срещу въззивната жалба не са постъпили в срока по чл.263 ГПК становища на насрещната страна ЗД БУЛ ИНС АД и ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, конституиран като трето лице –помагач в процеса, на страната на застрахователя.

Предмет на производството е и насрещна въззивна жалба, подадена от ЗД БУЛ ИНС АД, чрез адв.М.Г., в която се оспорва постановеното от СОС решение за разликата над 100 000 лева до уважения размер от 120 000 лева/обж.интерес от 20 000 лева/, от общо 1 претендирани 200 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума.

Твърди се, че решението на първата инстанция в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с чл.52 ЗЗД. Твърди се, че по делото не е установена трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия родственик – негова майка. Твърди се, че претендираното обезщетение е твърде завишено и не отговаря на принципа, заложен в чл.52 ЗЗД – съдът не е извършил задълбочен анализ и оценка на всички обстоятелства, които имат значение за прилагане на материалноправната норма на чл.52 ЗЗД. Изтъква се обстоятелството, че ищецът е живял продължително време преди инцидента в чужбина, че се е сгодил и че няма данни как конкретно се е отразила смъртта на майка му върху начина му на живот и социалните му контакти. Счита, че обезщетение в размер на 100 000 лева би възмездило изцяло понесените неимуществени вреди от ищеца.

Отделно от това, въззивникът поддържа, че ПТП е настъпило при независимо съизвършителство от две лица – както водачът на застрахованото МПС, така и неустановен водач на бял л.а. /поради което е бил конституиран и Гаранционен фонд като трето лице помагач на ответника/ Твърди се, че тези обстоятелства са били установени по делото посредством експертизата за механизма на процесното ПТП. Претендира се съдът да констатира в мотивите си това съизвършителство, което искане е обусловено от солидарната отговорност на застрахователите и от обвързващата ги сила на мотивите на съдебния акт по арг. от чл.223, ал.2 ГПК.

Не е постъпило становище на Гаранционен фонд.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище по жалбата от насрещната страна Д. Р. чрез пълномощника му адв.Н. Д., за неоснователност на същата. Твърди се, че в обжалваната част решението на съда е правилно и законосъобразно.

Оспорват се въведените възражения за липсата на дълбока емоционална връзка между ищеца и неговата майка, починала при ПТП. Твърди се, че въззивникът прави спекулативен анализ на откъснати от контекста им свидетелски показания, за да защити тезата си. Не се изразява становище относно съизвършителството с довод, че не е предмет на настоящото производство, а на производство по предявен регресен иск на застрахователя срещу ГФ. Претендира се отхвърляне на жалбата.

Жалбите съдът намира за редовни и производството по същите – за допустимо.

Същите са подадени от легитимирани страни, чрез пълномощниците им по делото, в преклузивните срокове и при интерес от обжалването в съответните части от съдебния акт.

Страните не твърдят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения и не правят нови доказателствени искания. Не са налице основания за даване указания на страните за възможността да ангажират допълнителни доказателства както и отсъстват основания за служебно събиране на такива.

Воден от изложеното и за установяване становищата на страните по предмета на въззивните жалби, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Д. Д. Р. от с.*****, общ.******, обл.*********, чрез адв.Н.Д. от АК-*********, срещу решение №1/03.01.2024г., постановено по гр.дело №282/2023г. на СОС, в частта, в която е отхвърлен иска на ищеца за разликата над 120 000 лева до претендирани с жалбата 150 000 лева /обж.интерес от 30 000 лева/, от общо претендирани по иска 200 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението както и в частта на присъдените разноски.

2

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба, подадена от ЗД БУЛ ИНС АД, чрез адв.М.Г., в която се оспорва постановеното от СОС решение №1/03.01.2024г., постановено по гр.дело №282/2023г. на СОС, в частта за разликата над 100 000 лева до уважения размер от 120 000 лева/обж.интерес от 20 000 лева/, от общо претендирани 200 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума.

В производството участва като трето лице помагач на застрахователя ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, София.

Решението не е обжалвано в отхвърлителната част за разликата над 150 000 лева до 200 000 лева както и в осъдителната до размера от 100 000 лева; не се обжалва и относно началната дата на присъдените законни лихви върху обезщетението.

НАСРОЧВА производството по в.т.дело №69/2024г. на ВнАС за 19.03.2024г. от 14.30 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ, вкл. третото лице –помагач ГФ, чрез техните пълномощници, вкл. на посочени телефони/ел.поща.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3