Решение № 692 от 02.10.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 692 гр. Казанлък, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510101986 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на “ТБИ” ЕАД против Р.

Д. И., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.

Ищецът „ТБИ” ЕАД със седалище и адрес на управление: ****,вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК: **, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., чрез юриск. М.Н., моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Р. Д. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** че дължи да заплати на „ТБИ“ ЕАД парично задължение към него в качеството му на Кредитодател по Договор за потребителски кредит № 7200311031474 от 14.03.2024 г. сума в общ размер 20207,30 лв., от които: 17500,84 лв. главница, 2449,96 лв. договорна лихва за периода от 25.10.2024 г. до 31.03.2025 г, 256,50 лв. обезщетение за забава за периода 25.10.2024 г. до 23.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (05.05.2025 г.) до окончателното изплащане на задължението.

Твърди, че на 13.03.2024 г. „ТБИ“ ЕАД сключило Договор за потребителски кредит № 7200311031474 (Приложение № 2) с ответника Р. Д.

И.. На основание така сключения Договор „ТБИ“ ЕАД е предоставило сума в размер на 18479,44 лв. В чл. 7 ал. 1 от Договора бил посочен размерът на предоставения кредит- 18479,44 лв., Съгласно чл. 7, ал.2 от Договора за потребителския кредит за общо ползване при потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се превеждали от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на Договора по сметката на потребителя, открита в „ТБИ” ЕАД и посочена в чл. 11.2. Кредитът се считал за усвоен от потребителя в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка. В случаите, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните 1 програми, средствата се превеждали от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят бил пожелал да сключи застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“ в размер на 4479,44 лв.

(Приложение 5). Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлизало на 34778,30 лв., която сума била разсрочена на 56 погасителни месечни вноски- 55 вноски всяка в размер на 651,04 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 621,10 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, бил в размер на 30,39 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Длъжникът бил преустановил плащанията по договора, считано от 25.10.2024 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 25.10.2024 г., 25.11.2024 г., 25.12.2024 г. Сочи, че уведомлението за предсрочна изискуемост е изпратено до длъжника и връчено му лично на 31.03.2025 г.

Ищецът твърди, че към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (05.05.2025 г.), задължението на Р. Д. И. „ТБИ” ЕАД, по Договора, е било в размер на 1995,08 лв. (17500,84 лв. главница и 2449,96 договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 23.04.2025 г. е било в размер на 256,50 лв. Ищецът претендира и разноските в настоящия исковия процес съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Предоставя банкова сметка № BG 27 TBIB 9310 10 00000109 в „ТБИ” ЕАД, по която може да се заплати задължението.

Ответникът Р. Д. И. чрез адв. С. З., АК – Стара Загора, подава отговор на исковата молба в законоустановения срок. Оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че ищецът по делото е предявил паричен иск по договор за потребителски кредит без да е приела обезпечение по него, а по същия кредит имало сключена застраховка, която се изплащала от ответника по делото.

Твърди, че по силата на ТЗ банката е търговско дружество, което като търговец носи риска при търговска сделка и нейното неизпълнение. Падежът на паричното задължение не бил настъпил, за да се иска предсрочно изпълнение, а освен това по договора за банков кредит имало няколко каузи, които противоречали на чл. 26-34 от ЗЗД- договор, сключен при явно неизгодни условия, както и договор, сключен при наличие на крайна нужда и в противоречие на повелителни правила на закона, като например многократно завишен лихвен процент.

Сочи, че крайният падеж на договора бил 25.11.2028 г., когато паричното задължение би било изискуемо и ликвидно. Не били налице годни доказателства затова, че на ответника е връчена покана за предсрочна изискуемост, поради това че има изпратена пощенска пратка с обратна разписка от банката към длъжника, но тази пратка не доказвала съдържанието на пощенския плик, такова доказателство би било нотариална покана със заверка на съдържанието по текста на поканата.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

2

От приложеното ч.гр.д №1214/2025 г. по описа на Районен съд Казанлък се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена Заповед №693/07.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Р. Д. И., ЕГН **********, с настоящ адрес:

***, за сумите: 17500,84 лева за главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № 7200311031474/14.03.2024 г., сключен между „ТБИ“ ЕАД и Р. Д. И., 2449,96 лева – договорна лихва от 25.10.2024 г. до 31.03.2025 г., 256,50 лева – обезщетение за забава от 25.10.2024 г. до 23.04.2025 г. и законна лихва върху главницата, считано от 05.05.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата 454,15 лева – разноски по делото, от които 404,15 държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № 7200311031474 от 14.03.2024 г. на ищеца е предоставен паричен заем в размер на 14000,00 лв., като срокът за погасяване на кредита е 56 месечни вноски от датата на сключване на договора, при фиксиран годишен лихвен процент – 30,39 %, годишен процент на разходите /ГПР/ - 34,23%, като към договора е начислена и застрахователна премия на обща стойност 4479,44 лв. Общият размер на задълженията по кредита възлиза на 34778,30 лв.

По делото е допусната съдебносчетоводна експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема изцяло. На 13.03.2024 г. ответникът е усвоил сумата от 18479,44лв. по банков път. Видно от заключението по отпуснатият кредит са извършени погасявания на обща стойност от 3926,24 лв. От заключението се установя, че общо дължимото по договора за кредит е 20 207,30 лв. като при условие, че начислените застрахователни премии бъдат включени при изчисляване на ГПР възлиза на 57,07 %.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим.За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му.

Предвид представените по делото доказателства съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 7200311031474 от 14.03.2024 г., като на ответника е отпуснат паричен заем в размер на 14000,00 лв., като същият усвоен от ответника на 13.03.2024 г. Този извод се подкрепя от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза. В заключението е посочено, че извършените плащания по договора за кредит възлизат на 3926,24 лв.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищцата основания.

Ищцата оспорва действителността договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от същия закон, 3 договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно нарушаването на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – недействителност на договора за кредит.

Съдът намира, че направеното искане за прогласяване на недействителността на договора за потребителски кредит е основателно. От анализа на съдържанието на процесния договор става ясно, че не спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според тази разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения начин.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.

В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер на ГПР 34,23 %/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, застрахователни премии/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. Следва да се отбележи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, регулираща изчисляването на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. В случая тези съставни елементи са неизвестни и не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, доколкото е предвидена дължимост и на възнаграждение за поръчителство. Липсва яснота дали тези разходи са включени при формиране на ГПР. Следователно неясни остават както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

От заключението съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че разходът, включен при определяне на ГПР, е единствено възнаградителната лихва. Не е включен в ГПР размерът на начислените застрахователни премии.

По този начин се нарушава и императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Видно от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза при положение, че се включат всички допълнително начислени възнаграждения и застрахователни премии по договора ще възлиза на 57,07 %.