Решение № 260500 от 10.02.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8946/2020
- Вид
- Решение № 260500
- Подписан
- 10.02.2022
- В сила
- 10.02.2022
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА, СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, РАЙНА ПЕТРОВА МАРТИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 2, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 167, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 168, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 99, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 99, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 7, т. 8 и ал. 2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 7, т. 8 и ал. 2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 7, т. 8 и ал. 2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 7, т. 8 и ал. 2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 7, т. 8 и ал. 2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл. 19, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова гр. д. № 8946 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 60709 от 07.03.2020 г. по гр. д. № 79406/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 57 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове от „Ц.з.г.м.“ ЕАД, с адрес: *** за признаване за установено спрямо К.В.Р., ЕГН ********** и с адрес: ***, че дължи заплащането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.03.2018 г. по ч. гр. д. № 88575/2017 г. по описа на СРС, II г. о., 57 състав, както следва:
- по иск с правно основание чл. 92 ЗЗД - сумата от 30 лв. - санкционна неустойка за неизпълнение на задължение за заплащане на почасово паркиране на лек автомобил „Ауди“ с рег. № *****в „зелена зона“ в гр. София на 16.11.2017 г.;
- по иск с правно основание чл. 266 ЗЗД - сумата от 178 лв. - неплатено възнаграждение за всеки час почасово паркиране в работно време в „зелена зона“ в гр. София за периода 16.11.2017 г. - 08.12.2017 г., поради самоволно премахната скоба на 16.11.2017 г.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5070457/11.06.2020 г. от ищеца „Ц.з.г.м.“ ЕАД, чрез адвокат М.Г., с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Сочи се за безспорно по делото, че ответникът е собственик на процесния автомобил към процесната дата, че автомобилът е бил паркиран в нормативно определените граници на „зелена зона“ на гр. София, на бул.
„Княгиня Мария Луиза“ на 16.11.2017 г., без да бъде извършено надлежно плащане по някой от нормативно определените начини, че служителите на ищеца са поставили техническо средство тип „скоба“, което е било премахнато самоволно и автомобилът е потеглил без плащане. Твърди се, че районният съд неправилно е смесил административно - правна с гражданско - правна материя, с доводи, че зоните за почасово паркиране „синя зона“ и „зелена зона“ в гр. София са определени в общ нормативен акт - Наредба за организация за движението на територията на Столична община /НОДТСО/, приета с решение на Столичен общински съвет /СОС/, който не е държавен орган. С решение № 73/17.12.2015 г. на СОС са определени цените за поставяне на техническо средство тип „скоба“, като в чл. 126 НОДТСО се определя, че дължимите суми за принудително задържано пътно - превозно средство /ППС/, чрез използването на техническо средство тип „скоба“, от собствениците или упълномощените от тях водачи, се определят с решение на СОС.
Поддържа се, че „Ц.з.г.м.“ ЕАД не е държавен орган, а служба за контрол в зоните за почасово платено паркиране, с позоваване и на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Сочи се, че служителите на ищцовото дружество действат като административни органи, но само по отношение на прилагането на предвидената в ЗДвП принудителна административна мярка /ПАМ/ „задържане на колелото с техническо средство“. Събирането на определената от СОС сума от 30 лв. не е индивидуален административен акт, а последващо действие на наложената ПАМ. Претендираната сума от 30 лв. не е „глоба“, а „цена“, като с решение № 73/17.12.2015 г. на СОС са определени цените за паркиране в зоните за почасово платено паркиране, като за „зелена зона“ цената е 1 лв. на час, а цената за принудително задържане на МПС с техническо средство „скоба“ е 30 лв., поради което са погрешни изводите на СРС, че липсвал договор за услуга между ищеца и ответника, и че незаплащане на дължимата „такса“ влече административна отговорност на лицето да заплати „глоба“ в размер на 30 лв. Изцяло грешна е квалификацията на вида задължение и вида отговорност - ищецът не събира „такси“ и не налага „глоби“ /което става по реда на ЗАНН, неприложим за ищеца/, както и липсва нормативен ред да реализира административна отговорност по отношение на несъбраната цена за принудително задържане със „скоба“, т. е. приложим е гражданско - правният ред. Поддържа се и че СРС не е съобразил, че „скобата“ е била самоволно премахната в нарушение на чл. 125, ал. 1 НОДТСО и че съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП задържането на автомобила е до заплащане на разходите по прилагане на техническото средство. В случая разходите не са заплатени, поради което автомобилът продължава да се води „задържан“ - чл. 127 НОДТСО - от деня на поставяне на скобата на 16.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 08.12.2017 г. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за уважаване на исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна - К.В.Р..
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№ 2033998/17.12.2018 г. на „Ц.з.г.м.“
ЕАД, БУЛСТАТ *****, срещу К.В.Р., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове за сумата от общо 208 лв., от които 30 лв. - неплатена цена за принудително задържане с техническо средство тип „скоба“ на лек автомобил „Ауди“ с рег. № *****на 16.11.2017 г. и 178 лв. - незаплатена сума за всеки час на почасово платено паркиране в работно време за „зелена зона“ в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“, с цена от 1 лв. на час за периода 16.11.2017 г. - 08.12.2017 г. /от датата на неправомерно паркиране до датата на счетоводно засичане на задължението, предвид обстоятелството, че скобата не е премахната съобразно изискванията до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/, както следва: 2 лв. за 16.11.2017 г., 10 работни дни на зоната до края на месец ноември 2017 г. по 11 лв. на ден, ведно със законната лихва от 20.12.2017 г. до изплащане на вземането. Ищецът излага твърдения, че ответникът е собственик на МПС с рег. № *****, марка „Ауди“, посоченият автомобил на 16.11.2017 г. е бил паркиран на бул. „Княгиня Мария Луиза“, който попада в „зелена зона“ в гр. София, без да е заплатено паркирането. Служители на ищеца са констатирали нарушението и са поставили техническо средство „скоба“ на автомобила - чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. По силата за Заповед № СОА 17-РД-95-555/29.09.2017 г. на кмета на СО и Заповед № СОА 17-РД-95-554/29.09.2017 г. на кмета на СО ищецът е определен като служба за контрол в зоните за почасово платено паркиране. Твърди се, че поставената „скоба“ е била премахната самоволно в нарушение на чл. 125, ал. 1 НОДТСО, който забранява освобождаването на принудително задържаните ППС от приложеното техническо средство тип „скоба“ от други лица, освен от упълномощените за това, и автомобилът е потеглил от мястото на паркиране без да е заплатена дължимата такса за почасово паркиране в „зелена зона“, нито цената за престой със скоба, до момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК автомобилът не е надлежно освободен от скобата от компетентните лица или чрез извършено плащане на дължимите суми, а натрупаното задължение към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е 208 лв. Добавя, че с решение №
73/17.12.2015 г. на СОС са определени цените за паркиране в зоните за почасово платено паркиране, като за „зелена зона“ цената е 1 лв. на час, а цената за принудително задържане на МПС с техническо средство „скоба“ е 30 лв. Предвид изложеното ищецът моли за установяване на вземанията му. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 5078815/08.05.2019 г. от ответницата К.В.Р., с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорва се твърдението, че на 16.11.2017 г. процесното МПС е било паркирано на бул. „Княгиня Мария Луиза“, както и че изобщо е било паркирано на място за платено паркиране, поради което да е налице основание за принудително задържане с техническо средство тип „скоба“.
Обстоятелството, че по силата на Заповед № СОА 17-РД-95-555/29.09.2017 г. на кмета на СО, бул. „Княгиня Мария Луиза“ попада в „зелена зона“ на гр. София, не означава, че паркирането по целия булевард е платено, а за това следва да има съответно обозначение. В обобщение се сочи, че ответницата не дължи сума за принудително задържане, тъй като не е била паркирала автомобила си на място, определено и обозначено за платено паркиране. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 88575/2017 г. по описа на СРС, 57 състав, от което се установява, че по заявление вх. № 3097660/20.12.2017 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.03.2018 г., с която е разпоредено длъжникът К.В.Р. да заплати на кредитора „Ц.з.г.м.“ ЕАД сумата от 208 лв., от които 30 лв. - неплатена цена за принудително задържане с техническо средство „скоба“ на лек автомобил „Ауди“ с рег. № *****на 16.11.2017 г. и 178 лв. - незаплатена сума за всеки час на почасово платено паркиране в работно време за зелена зона в гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“, с цена от 1 лв. на час за периода 16.11.2017 г. - 08.12.2017 г. /от датата на неправомерно паркиране до датата на счетоводно засичане на задължението, предвид обстоятелството, че скобата не е премахната съобразно изискванията до датата на подаване на заявлението/, ведно със законна лихва от 20.12.2017 г. до изплащане на вземането, и 385 лв. - разноски по делото.
На 12.04.2018 г. длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение, като в двуседмичния срок е подал възражение по чл. 414 ГПК от 03.05.2018 г. /п. к. 24.04.2018 г./, с което е оспорил дължимостта на сумите по заповедта. На 28.11.2018 г. до заявителя е изпратено съобщение, че в едномесечен срок от получаването му следва да представи доказателства, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на 17.12.2018 г. ищцовото дружество е представило искова молба вх. № 2033998/17.12.2018 г.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно между страните обстоятелството, че ответницата е собственик на лек автомобил „Ауди“ с рег. № *****, вкл. и през процесния период.
По делото е приета Заповед № СОА 17-РД-95-555/29.09.2017 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 7, т. 8 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 99, ал. 1 и чл.
167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, чл. 54 до чл. 60 и чл. 130 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община, е определено въвеждане на територията на Столична община на улици, булеварди и плащади - общинска собственост режим на почасово платено паркиране „Синя зона“ и „Зелена зона“, като за
„зелена зона“ е посочена зоната извън описаните граници на „синя зона“ (оградена от булевардите „Христо Ботев“, бул. „Тодор Александров“, бул. „Княз Ал. Дондуков“, бул. „Васил Левски“, бул. „Генерал М. Д. Скобелев“), оградена от булевардите и улиците - бул. „Княгиня Мария Луиза“, ул. „Белоградчик“, ул.
„Веслец“, ул. „Клокотница“, ул. „Будапеща“, ул. „Козлодуй“, ул. „Константин Стоилов“ и др. В т. 4 от заповедта е предвидено, че единичната цена с ДДС за паркиране в зоните за почасово паркиране, според продължителността на паркиране за различните цветово обозначени зони, се определя с решение на Столичния общински съвет, а според т.
6 липсата или непоставянето на талона (талоните) по посочения начин, или липсата на някое от посочените в заповедта отбелязвания, или невъзможността при проверка да бъдат проконтролирани всички отбелязвания на талона (талоните), прави талона (талоните) невалиден/и за паркиране, поради което се предприемат предвидените в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП действия по принудително задържане чрез използване на техническо средство тип „скоба“. Максимално разрешеното време за паркиране в различните зони за почасово платено паркиране е за „зелена зона“ - в работни дни в часовия интервал от 08.30 ч. до 19.30 ч., максимално допустимото време за паркиране е четири часа.
Разпечатката съдържа 33 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e38b011-a641-4a00-a3c6-186c8f4f7a54