Решение № 10321 от 15.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10321 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110168305 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника С. Г. П., ЕГН **********, с адрес: **********, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 1350,90 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: **********, аб. № ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.07.2022 г. до окончателното й погасяване, 186,63 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.07.2022 г., 38,60 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.11.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.07.2022 г. до окончателното й погасяване, и 8,41 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 21.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 41213/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата 1350,90 лв. за потребена топлинна енергия за периода от 1

01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и 38,60 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. до 30.11.2020 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 186,63 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.9.2020 г. до 21.07.2022 г. , и обезщетение за забава в размер на 8,41 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 31.07.2019 г. до 21.07.2022 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.07.2022 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът С. Г. П. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове при възражения, че за периода до 08.12.2020 г. не е бил в облигационни отношения с ищеца, доколко е придобил имота с договор за дарение, но дарителят Иванка Пейчева Колева си е запазила правото на ползване върху процесния имот и последната дължи цената на доставената топлинна енергия. Твърди, че след смъртта на майка си на 08.12.2020 г. е направил отказ от нейното наследство, поради което не отговаря за нейното задължение. Сочи, че след смъртта на майка си подал заявление до ищеца за смяна на титуляра на партидата, въз основа на което му дали бизнес партньор номер 1000630625, инсталация 4000090428 и договорна сметка 2100661157, започнали издаването на фактури на негово име, които той заплащал регулярно. Сочи, че ищецът едновременно издавал фактури по неговата сметка, и по тази на починалата му майка, и с настоящата искова молба претендират повторно заплащане на фактурите. Поради изложеното моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 56, том ІII, рег. № 7805, дело № 49 от 18.05.2018 г. се установява, че ответникът е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 23а, вх.

А, ет. 2, който имот дарителят Иванка Пейчинова Колева е придобила на 25.01.1984 г., видно от приложения Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ. Дарителят Иванка Пейчева Колева е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота.

Представено е заявление от 30.03.2021 г., с което ответникът е уведомил ищеца за смъртта на майка си Иванка Пейчева Колева, както и за направен отказ от негова страна отказ от наследство и заявил промяна на партидата за доставка на топлинна енергия на негово име.

По делото е представен и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, том I, рег. № 7555, дело № 131 от 19.05.2021 г., от който се установява, че на същата датата ответникът е продал Апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к.

„Стрелбище“, бл. 23а, вх. А, ет. 2 на трето лице.

Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № 1293/29.12.2020 г., Иванка Пейчева Колева е починала на 08.12.2020 г. и е оставила единствен наследник по закон – ответникът С. Г. П..

От представеното съдебно удостоверение, издадено по гр.д. № 65231/2020 г. по описа на СРС се установява, че ответникът е подал молба за отказ от наследството на наследодателя му Иванка Пейчева Колева, който отказ е вписан в особената книга под № 6/05.01.2021 г.

Представените е Договор № 284/27.08.2002 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ул. „Орехова гора“, бл. 23А, вх. 1 и третото неучастващо в делото лице „Термокомплект“ ООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 22.07.2002 г., както и Договор № Д-0-64 от 2

03.06.2020 г., сключен между ищеца и „Термокомплект“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото са представени общи фактури и справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена и за дължимото възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., както и изравнителни сметки и констативни протоколи за извършени отчети, изготвени от ТЛП.

Представена е справка за задължение за процесния апартамент към 14.03.2023 г., заедно с касова бележка от същата дата за сумата от 2,90 лв., касова бележка за сумата от 11,62 лв., разписка от 03.06.2021 г. за сумата от 511,28 лв., разписка от 23.06.2021 г. за сумата от 267,77 лв., фактура № 1700936201 от 30.06.2021 г. за сумата от 36,35 лв., касови бележки за сумата от 2,15 лв. и за сумата от 33,07 лв. от датата 23.07.2021 г., изравнителна сметка за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., касова бележка за заплащане на сумата от 37,08 лв. за годишно изравнение.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са 1684,97 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР, както и равните месечни вноски – 1350,90 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 21.07.2022 г. – 186,68 лв.

Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.06.2019 г. до 30.11.2020 г. е 38,60 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 31.07.2019 г.

– 21.07.2022 г. е в размер на 8,91 лв. Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода 01.12.2020г. – 30.04.2021 г., която е в размер на 850,52 лв., а дължимата лихва за периода 15.09.2021 г. – 21.07.2022 г. е в размер на 73,24 лв. След приспадане на кредитните известия на стойност (-) 406,10 лв., дължимата сума за топлинна енергия за този период е 444,42 лв., а лихвата е в размер на 38,26 лв. Вещото лице е посочило, че с издадените кредитни известия са сторнирани сметките на Иванка Пейчева Колева по вече издадени фактури от м.12.2020 г. до м. 03.2021 г. и същите са префактурирани на името на ответника.

Вещото лице е посочило постъпилите плащания от страна на ответника, като след приспадане на платените суми неплатеното задължение за топлинна енергия е в размер на 407,34 лв., като дължимата лихва за периода от 15.09.2021 г. до 21.07.2022 г. е в размер на 35,76 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези 3 норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.