Решение № 2684 от 08.06.2018, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./08.06.2018 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д. при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15706 по описа на

Варненски районен съд за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Е.Г.Д., ЕГН **********, пост.адрес: ***, чрез адв. **** Н. ***, сл. адрес: гр.

Варна, ул. ****срещу „С.Ж.Е." АД,

ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор ****, и прокуриста ****иск с правно основание чл.57, ал.1 от ЗПУПС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 400.00 /четиристотин/ щатски долара, представляваща внесената сума по договор за банков влог от 03.08.2000г., на основание чл. 57, ал. 1 от Закона платежните услуги и платежните системи и сумата от 350.00 /триста и петдесет/ щатски долара, представляваща уговорената лихва върху внесените суми по банковия влог, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направени съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 03.08.2000г. в Първи градски клон - Варна на ответното дружество в полза на ищцата е сключен договор за влог на парични средства в щатски долари и е разкрита банкова сметка № **********. Твърди се, че по тази сметка първоначално на 03.08.2000 г. са внесени 200 щатски долара, а впоследствие на 10.10.2000г. още 100 щ. долара и на 07.12.2000 г. още 100 щатски долара, като от началото на 2001г., до средата на 2017г. по тази сметка не са правени вноски или тегления от нея, от родителите й или от друго упълномощено лице.

Твърди се, че в началото на м. юни 2017г. Ищцата посетила клона на ответното дружество за да изтегли сумата от банковата си сметка, но служители на ответното дружество отказаха да изплатят сумата и отговорили, че всички суми от нейната сметка са изтеглени и сметката е закрита още през 2004г.

Твърди се, че подала заявление до Директора на Първи градски клон - Варна на ответното дружество, с което поискала обяснение за причините, поради което е закрита банковата й сметка и поканила ответното дружество да й изплати всички суми по банковия влог. Твърди се, че с писмо изх. № RV-8685-16/05.09.2017 г. длъжностно лице на банка "СЖ Експресбанк" АД я уведомило, че на 24.08.2004г. банковата й сметка е закрита, а цялата натрупана сума към този момент в размер на 418 щатски долара е изтеглена с покупко-продажба на валута. В писмото се посочвало, че не могат да удовлетворят искането й да си получи сумите по влога и не съхраняват информация на електронен или хартиен носител за периода, когато сметката е закрита, като изпратили история на сметката. Твърди се, че в писмото било посочено още, че през 2004г. право да се разпореждат със сметка са имали само родителите на ищцата, с оглед обстоятелството, че към този момент тя е била непълнолетна.

Твърди се, че от откриването на банковия влог и до настоящия момент нито тя, нито упълномощено от нея лице, нито родителите й са отправяли към банката искане за теглене на суми от банковата сметка, поради което счита, че извършената операция по изтегляне на сумите по нейния влог е неразрешена операция по смисъла на чл. 57, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи и ответника й дължи изцяло вложената сума, заедно със законната лихва.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител – адв.**** Станев отправя искане за изменение на предявения иск за заплащане на обезщетение за забавяне на плащане по размер, чрез неговото намаляване от 350 щатски долара на 91.59 щатски долара, на осн.чл.214, ал.1 ГПК. Съдът допусна направеното изменение на ИМ.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „С.Ж.Е." АД, в който заявява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че ищцата е била клиент на банката, като поради малолетието й, договора за откриване на сметката е сключен от нейните родители.

Твърди се, че в банката са запазени счетоводните записвания за движението по сметките на този клиент, само за периода 01.01.2001г. - 09.11.2017г., като от тях било видно, че на 24.08.2004г. наличната по влога сума в размер на 418 щ.долара е била изтеглена, превалутирана чрез отразена по сметката услуга по продажба на валута, с което сметката била закрита. Твърди се, че след закриването на сметката всички банкови документи - счетоводна и друга информация и докуметация относно предоставените от платежната институция платежни услуги са били архивирани и пазени съгласно правилата и изискванията на Закона за счетоводството, а по-късно и Закона за платежните услуги и платежните системи, съгласно чл.22 от който срокът е 5 (пет) години, като съгласно вътрешни правила на „С.Ж.Е."АД документите се пазят 10 години, които също са изминали оттогава, след което са били унищожени.

В с.з. ответниците, чрез процесуален представител – юрисконсулт Антоанета Краева оспорва исковите претенции и моли те да бъдат отхвърлени, както и за присъждане на сторените разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

В хода на съдебното производство като доказателства бяха приети: две страници копие на спестовна книжка № ****, данъчна фактура № **********/03.08.2000 г., вносна бележка от 10.10.2000 г., вносна бележка от 07.12.2000 г., писмо ****от 05.09.2017 г. изх.№ RV- 8685-16 г., удостоверение за раждане № 021755; разпечатка на екран от банкова архивна система на клиентски номер 095296, разпечатка на екран от банковата система на сметка № 183284013009529618, история на сметка № 183284013009529618 за периода 01.01.2001 г. – 09.11.2017 г., заявление от Е.Д. с вх.

№ RN -8685-16 г.; удостоверение с изх.№ 1П-211 от 18.01.2008 г.

В полза на ищцата е сключен договор за влог на парични средства в щатски долари и е разкрита банкова сметка № **********, по която на 03.08.2000 г. са внесени 200 щатски долара, а впоследствие на 10.10.2000г. още

100 щ. долара и на 07.12.2000 г. още 100 щатски долара.

Като доказателство по делото е приобщен оригинала на издадената на спестовна книжка №****, в която са отразени посочените по-горе вноски и липсва отбелязване сумата по влога да е изтеглена.

Със заявление с вх. № RN

-8685-16/04.09.2017г., ищцата е отправила искане до ответната страна за извършване на проверка, тъй като при посещение в банката й било заявено, че не е клиент на банката, а в същото време твърди, че е титуляр на спестовен влог, за който притежава спестовна книжка.

В писмо изх.№RN-8685-16 от 05.09.2017г. ответната банка е отговорила на ищцата, че при извършената проверка е установено, че сумата от 418 щ.д. е изтеглена на 24.08.2004г. от сметката на ищцата, банковата й сметка е закрита и не се съхранява информация на електронен или хартиен носител за този период. Към писмото е приложена и история на сметката.

От представено от ищцата надлежно заверено за вярност удостоверение за раждане се установява, че родителите й са Р.В.Д. и Г.Н.Д., които по искане на ответника са призовани като свидетели и разпитани по делото.

В показанията си св. Д. твърди, че не е теглила и не е нареждала превод на наличната сума в спестовната книжка на дъщеря си. Заявява, че до колкото знае бабата на ищцата - Е.Г.Д. е открила сметката и е правила вноски по нея, като спестовната книжка винаги е била във владение на бабата и тя самата не е имала достъп до нея. Твърди, че преди известно – през лятото на 2017г. време бабата на ищцата намерила спестовната книжка, за която била забравила. След това ищцата предприела действия по проверка на състоянието на сметката и била уведомена, че средствата са изтеглени, а сметката закрита. Заявява, че не й е известно и съпругът й да е теглил средства.

Свидетелят Д. заявява, че не е нареждал теглене от влога на дъщеря си в СЖ Експресбанк“. Твърди, че той не е разкривал влога, а това е направено от майка му – баба на ищцата, която също била забравила за него. През 2017г. открили спестовната книжка и ищцата извършила проверка в банката.

Съдът приема, че показанията на двамата свидетели следва да бъдат ценени по реда на чл.172 ГПК с оглед всички други данни по делото, като се има предвид и тяхната заинтересованост.

Ищцата е представила съдебно удостоверение, от което се установява, че през 2004г. няма образувани частни граждански дела по искане на родителите на ищцата за даване на разрешение за теглене на суми от банковата сметка на ищцата.

За изясняване размера на дължимите суми, в случай на уважаване на исковите претенция са допуснати съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, като съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно обективно и компетентно дадено и позволяващо определяне размера на претендираната от ищцата договорна лихва.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Ищцата основава исковата си претенция на разпоредбата на чл.57 от Закона за платежните услуги и платежните системи (в сила от 01.11.2009г., отм. От 06.03.2018г.), като твърди, че към влизане в сила на закона между нея и банката са съществували правоотношения по повод сключения договор за банков влог и на основание §6 от ПЗР на ЗПУПС разпоредбите на закона са приложими и към тези заварени правоотношения между нея и банката.

Не е спорно между страните, че през 2000г. е сключен договор за влог на парични средства в полза на ищцата и по разкритата банкова сметка ***ски долара.

От представените по делото писмени доказателства, а именно: изх.№RN-8685-16 от 05.09.2017г., с което ответната банка е отговорила на ищцата, че при извършената проверка е установено, че сумата от 418 щ.д. е изтеглена на 24.08.2004г. от сметката на ищцата, банковата й сметка е закрита и не се съхранява информация на електронен или хартиен носител за този период, както и от приложената история на сметката се установява, че действително на тази дата през 2004г. е изтеглена сумата от банковия влог и банковата сметка е закрита. Ищцата твърди, че тя, или нейните родители не са теглили средствата от банковия влог. Като доказателство за това представя Удостоверение от ВРС, според което през 2004г. не са образувани частни граждански дела за даване разрешение на родителите й за теглене на суми от детския й влог, както и гласните доказателства на свидетелите. Съдът приема, че това доказателство удостоверява, че действително родителите на ищцата не са имали възможност да извършат операцията с детския й влог, тъй като след анализ на правната уредба на детските влогове се налага извод, че паричните суми в детският влог и към 2004г. и понастоящем съгласно българското законодателство се считат за собственост на детето, а родителите могат да се разпореждат с тях само при нужда или очевидна полза за детето, след като получат разрешение от съответния районен съд. Въпреки това обаче съдът приема, че приложените от ищцата доказателства не оборват позицията на ответната страна, че средствата са били изтеглени на посочената дата, тъй като е възможно и друго лице, дори и неправомерно/например ползващо неистински документи/ да е извършило банковата операция.

Съгласно чл. 57, ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи- Обн. ДВ, бр.23/27.03.2009 г. в сила от 01.11.2009 г., в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги възстановява на платеца (клиента) незабавно стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция, като възстановяването по ал.1 се извършва незабавно след приключване на процедурата по чл. 56, но не по-късно от 21 дни след получаване на уведомлението по чл. 55.