Решение № 360 от 30.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. София, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Павлина Ив. Х. като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20221001000214 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 613а, ал. 1 във връзка с чл. 631 от ТЗ.

Образувано е по въззивна жалба на „Типс“ ЕООД, подадена против Решение № 261444 от 29.10.2021 г., постановено по т. д. н. № 427/2021 г., с която СГС, ТО, VI – 21 –ви състав, е отхвърлил молбата на въззивника за откриване на производството по несъстоятелност на „Интерстройпроект 90“ ООД.

Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, същият бил постановен в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. За неправилен страната сочи извода на решаващия състав на СГС относно липсата на материална легитимация у същия за депозиране на молбата по реда на чл. 625 от ТЗ.

Въззивникът твърди да има изискуемо вземане от насрещната страна по силата на Споразумение от 30.10.2019 г. за сумата от 69 918, 29 лв. Общият размер на възнаграждението за извършените от „ТИПС“ ЕООД възлизал на 144 918, 29 лв., от които на Изпълнителя за извършените СМР били платени 75 000 лв. Страна излага, че съдът необсъдени от съда са останали събраните доказателства, касаещи финансовото състояние на длъжника, от които се установявало, че последният има непогасени публични задължения.

Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде отменено, а молбата на въззивника – уважена с произтичащите от това законови последици.

1

Редовно уведомен, въззиваемият е депозирал в срок писмен отговор на така подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с оплакванията на страната, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовоустановения срок, същата изхожда от надлежна страна - molitel, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт.

За установено от фактическа страна съдът намери следното:

Производството по т. д. н. № 427/2021 г., с която СГС, ТО, VI – 21 –ви състав, е образувано по молба на „Типс“ ЕООД, с която молителят е сезирал съда по несъстоятелността с искане за откриване на производството по несъстоятелност на „Интерстройпроект 90“ ООД поради неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост.

По делото е представен Договор от 17.08.2017 г., по силата на който „Интерстройпроект 90“ ООД, в качеството му на Възложител, е възложило на „Типс“ ЕООД, в качеството му на Изпълнител, а последното се е съгласило да извърши описаните СМР по част ВиК на обект: сграда, находяща се в гр. София, на ъгъла на ул. „***“ и ул.

„***“. В чл. 2 е уговорено предметът на Договора да бъде изпълнен със средствата на Възложителя на обща стойност 47 620, 15 лв. без ДДС, а стойността да се формира на база офертни цени от оферта, съгласувана с Възложителя.

Съгласно представеното с молбата Споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от 17.08.2017 г., същите са координирани за Възложителя от служителя му К. А..

Представена е оферта на обща стойност от 57 144.17 лв. без ДДС.

Молителят е представил 5 бр. неподписани фактури с издател „Типс“ ЕООД и получател „Интерстройпроект 90“ ООД за извършени по процесната сграда СМР на обща стойност от 75 000 лв.

Представена е количествено – стойностна сметка Акт обр. 19 № 1 за част ВиК на сградата за сумата от 120 613.66 лв. с ДДС, както и такава с № 2 за сумата от общо 24 304, 63 лв.

Съгласно Споразумение за разсрочване на суми от 30.10.2019 г., „Интерстройпроект 90“ ООД, представлявано от К. А., е признало извършените СМР по ВиК на процесната сграда за сумата от 38 011,38 лв. по Акт обр. 19 № 1 за сумата от 38 011, 38 лв. и засумата в размер на 20 253, 77 лв. по Акт обр. 19 № 2. В чл. 2 страните са постигнали съгласие „Интерстройпроект 90“ ООД да издължи частично сума от 15 000 лв. до 01.12.2019 г.. а останалата част - в срок до 5 месеца.

По делото пред съда по несъстоятелността е прието заключението на изслушаната и приета съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Т. и 2 изследвала финансовото състояние на въззиваемото дружество за периода от 2015 г. до 30.06.2020 г. Експертът е заключил, че, при проверка на аналитичностите в една от статиите в счетоводните баланси, е открита грешка при осчетоводяването, а именно „акции и дялове в асоциирани предприятия“ за сумата от 1,781 хил. лв.. След сторена корекция, вещото лице излага в табличен вид структурата на активите и пасивите на дружеството по години, като за 2015 г. активите са на стойност 550 хил. лв., за 2016 г. – 664 хил. лв., за 2017 г. – 2625 хил. лв., за 2017 г. – 2657 хил. лв., за 2019 г. – 2846 хил. лв., а към 30.06.2020 г. – 2909 хил. лв. През 2015 г. и 2016 г. преобладаващ дял в актива имат ДМА, за 2017 г. – дългосрочните финансови активи (акции и дялове в асоциирани и смесени предприятия), за 2018 г. до 30.06.2020 г. – материални запаси (продукция и незавършено производство). За 2015 г. вещото лице сочи, че задълженията към доставчици съставляват основната част от пасива от общо 550 хил. лв., като в този период дружеството не е извършвало дейност, за 2016 г. – получени аванси в размер от 550 хил. лв. от пасив на обща стойност 664 хил. лв., а за периода след това – собствения капитал както следва 1616 хил. лв. от 2625 за 2017 г., 1843 хил. лв. от 2657 за 2018 г., 2816 хил. лв. от 2846 за 2019 г. и 1767 хил. лв. от 2909 към 30.06.2020 г., което нарастване на пасива се дължи основно на преоценка на процесната сграда и възникналите към асоциирани предприятия задължения.За периода 2015 г. до 2017 г, краткотрайните активи са значително по- малко от краткосрочните задължения, а в периода 2018 г. краткотрайните активи надвишават с между 50% и 70% краткосрочните задължения. Вещото лице е изложило в табличен вид разликата между активите и пасивите на ответника в хил. лв., като за 2015 г. същите са в еднакъв размер, за 2016 г. са отрицателна величина - -16,, за 2017 г. – 161, за 1843 , за 2019 г. 1816, а към 30.06.2020 г. – 1769.

Изследвайки приходите и разходите на въззиваемото дружество, експертът сочи, че в периода 2015 – 2017 г. дружеството е неактивно, регистрирайки приходи единствено през 2016 г. и то не от основната си дейност, изпадайки в свръхзадълженост и с отрицателен собствен капитал балансова структура. 2018 г. е първата в обследвания период, в който е отчетена съществена дейност, която се изразява в започване на изграждане на посочената сграда с цел продажба, което не представлява стопанска дейност, тъй като не носи приходи на дружеството, а представлява 99% от общия приход. В последващия период се наблюдава увеличение на приходите от основна дейност, което се явява недостатъчно за покриване на административните, финансови и други разходи, поради което дружеството е на загуба към 30.06.2020 г. Видно става от така депозираното заключение, че към 30.06.2020 г.дружеството разполага с краткотрайни активи в общ размер на 2006 хил. лв., от които 1656 материални запаси, вземания – 332 хил. лв. и 18 хил. лв. „на каса“. Ако бъде прибавено претендираното от молителя вземане в размер на 69 918, 29 лв., вещото лице заключава, че коефициентът на обща ликвидност за 2016 г. е бил 0.12, за 2017 г. – 0.15, за 2018 г. – 3.23, за 2019 г. – 2.11, а към 30.06.2020 г.- 1.95, този на бърза такава – 0.12 за 2016 г., 0.15 за 2017 г., 0.57 за 2018 г., 0.32 за 2019 г. и 0.34 към 30.06.20202 г., коефициентът на незабавна ликвидност – 0.12 за 2016 г., 0.08 за 2017 г., 0.05 за 2018 г., 0.00 за 2019 г. и 0.02 към 30.06.2020 г. Експертът достига до извода, че, след сторените корекции, коефициентът на финансова автономност за 2015 г. е отрицателна величина - -0.04, за 2016 г. - -0.02., за 2017 г. – 1.60, за 2018 г. – 2.26, за 3

2019 г. – 1.65, а към 30.06.2020 г. – 1.46 Вещото лице сочи, че не бил могло да се изведе конкретен извод относно обращаемостта на материалните запаси, тъй като там са заведени незавършеното производство, представляващо процесната сграда, за която не е ясно кога ще бъде завършена и реализиран остатъкът от свободните обекти в нея. На вещото лице не са представени документи, видно от които да става кога падежират задълженията на въззиваемото дружество.

Между страните няма спор, а и от допълнителното заключение на изслушаната допълнителна съдебно – счетоводна експертиза се установява, че на молителя по процесния Договор е заплатена сумата в размер на общо 75 000 лв., последната от която в размер на 24 000 лв. от „Брайтекс КИА“.

Съгласно приетото по делото пред съда по несъстоятелността заключение на изслушаната съдебна техническа експертиза, на процесния обект са извършени посочените в количествено – стойностните сметки СМР, като отчетените при заснемането и по проект СМР в някои позиции се различават по обем от тези по двете сметки. Вещото лице заключава, че представените в молбата количествено – стойностни сметки се различава съществено като обем от представената оферта по Договора, както и че няма двойно актуване. Съгласно допълнителното заключение на експертизата, на обекта за извършени посочените в двете сметки СМР, а измерените такива се различават от посочените в представения акт образец 19 № 1.

Останалите събрани по делото писмени доказателства съдът намира за неотносими към правилното решаване на спора.

При така установената фактическа страна и в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:

С разпоредбата на чл. 625 от ТЗ законодателят изчерпателно е очертал кръга правни субекти, легитимирани да подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност на търговец, като е посочил, че това могат да бъдат самият длъжник, съответно ликвидатора или кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.

В конкретния случай молителят „Типс“ ЕООД твърди да има изискуемо вземане към „Интерстройпроект 90“ ООД в размер на 69 918, 29 лв., която сума съставлява разликата между заплатените от длъжника по 5 бр. фактури на обща стойност 75 000 лв. и цената на договорените и допълнително извършени от въззивника СМР съгласно сключения между страните Договор за извършване на СМР от 17.08.2017 г.

Съгласно трайно установената практика съдилищата и в правната доктрина се приема, че процесуалната легитимация на кредитора се обуславя от твърдението за наличие 4 на вземане към длъжника по търговска сделка и допустимостта на молбата му по чл. 625 ТЗ се определя от твърдяното от молителя качество на кредитор, притежаващ парично вземане, породено или отнасящо се до търговска сделка. Дали молителят действително притежава такова качество се установява в хода на процеса чрез събиране на доказателства за материалноправната легитимация на молителя. Установяването на реалното качество кредитор с вземане по чл. 625 във вр чл. 608 ТЗ е въпрос на материалноправна легитимация и на основателност на молбата, по която съдът следва да се произнесе с решение по същество. В този смисъл са Решение № 56-2014 на II TO на ВКС, Р-70-2014 на I TO на ВКС, Решение № 45 от 10 март 2017 г. на II ТО на ВКС и др.

За легитимацията на кредитора е достатъчно същият да твърди, че е титуляр на вземане към длъжника, което произтича или се отнася до търговска сделка, но при оспорването му молителят следва да установи произхода му пред съда.

В конкретния случай, не могат да бъдат споделени решаващите изводи на СГС относно липсата на материалноправна легитимация на молителя.