Решение № 901 от 03.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 901 гр. Пловдив, 03.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330110131 по описа за 2024 година

С искова молба ищцата Н. Н. М., с ЕГН **********, чрез адв. Д. Е., с адрес за призоваване и съобщения **** е предявила срещу „Зелена библиотека – 16“ ЕООД, с ЕИК 203826814, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 51А, етац 5, ап. 11, иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1, вр. чл 188, т. 1 КТ, с който се моли да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № ***г., с която е наложено дисциплинарно наказание „***“. Ищцата твърди, че между страните е съществувало валидно трудово правоонотшение, въз основа на сключен трудов договор, по силата на който заема при ответния работодател длъжността „***“, с код по НКПД ***. Твърди се, че на ****. около **** часа, по време на изпълнение на трудовите си задължения Н. Н. М. е повикана в офиса на **** Г. Ш., за да и се връчи Заповед № **/ ****. с която са и поискани писмени обяснения по въпроса: „Защо преждевременно напуска работното си място на ***г., установено от у с т р о й с т в о **** с идентификационен номер ******”. Ищцата твърди, че се е почувствала непонятно защо са и поискани писнени обяснения и е видяла, че по график тогава е била на работа втора смяна до 21:00, но си е тръгнала по-рано в 20:57, понеже е нямало хора и е бил празника „Великден“. Няколко минути след връчването на заповедта за искане на обяснения и е била връчена и Заповед, с кяото й е наложено дисциплинарно наказание „****“. Ищцата счита, че и е преклудирано правото на защита, тъй като технически е невъзможно Г. Ш. да 1 вземе предвид обясненията й, преди да вземе решие дали да наложи дисциплинарно наказание или не. Счита се още, че заповедта е лишена от мотиви. В същата пишело, че са били предоставени данни, но от кого, как и за какъв период не е ясно. Твърди се още, че заповедта е постановена от компетентен орган, но е подписана от различно за него лице. Моли се съдът да признае за незаконно наложеното дисциплинарно наказание със Заповед № **/****. и да я отмени като незаконосъобразна и неправилна, несъотвестваща с целта на закона. Ангажира доказзтелства. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника. В отговора на исковата молба се признава изцяло исковата претенция от ицщата Н. Н. М.. Моли се съдът да признае като незаконосъобразна заповедта, с която е неложено дисциплинарно наказание „***“. На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК се моли да се възложи на ищеца направените разноски в настоящото съдебно производство. Наложеното дисциплинарно наказание „***“ не е отразено в трудовата книжка и работника, а трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1- по взаимно съгласие. Тоест работодателя не е разгласил официално за наложеното наказание. При условие на евнтуалност, ако съдът не приложи чл. 78, ал. 2 ГПК, оспорва се размера на заплатения адвокатски хонорар от страна на ищцата, като прекомерен и несъответстващ на договоряните правни услуги за процесуално представителство по трудови дела.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ, с който се моли да бъде отменено наложеното на ищеца дисциплинарно наказание. По делото не се спори, а и от представените по делото информационни източници се установява, че страните е съществувало валидно трудово правоонотшение, въз основа на сключен трудов договор, по силата на който заема при ответния работодател длъжността „***“, с код по НКПД ***, както и , че на ищцата е наложено дис. Наказание със Заповед № **/****.

Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл.237 ГПК, като съдът намира, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето 2 право на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл.235 ГПК. Доколкото ответникът заявява изрично в открито съдебно заседание, че признава иска, а ищецът – че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение на основание чл.237 ГПК.

С оглед изложеното, съдът счита, че следва да се отмени процесната заповед Заповед № **/****.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца се поражда право на разноски. Представени са доказателства за договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 1500 лв..

Предвид това, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 1500 лв.- сторени разноски за процесуално представителство.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78 ал.6 КТ, следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща дължима държавна такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № **/**** на **** на КАПИТАЛ- ИЙСТ ЕООД, която е наложено дисциплинарно наказание „***“ на ищеца Н. Н. М., с ЕГН **********.

ОСЪЖДА „Зелена библиотека – 16“ ЕООД, с ЕИК 203826814 ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. М., с ЕГН ********** сума в размер на 1500 лева, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „Зелена библиотека – 16“ ЕООД, с ЕИК 203826814 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на 3

Районен съд- Пловдив сума в размер от 80 лева, представляваща държавна такса върху уважения иск.

Решението подлежи на отмяна пред Окръжен съд- Пловдив по реда на чл.240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4