Акт от 09.11.2020, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е № 706

09.11.2020г. гр.Хасково

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд Хасково в публичното заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:

Съдия: ПАВЛИНА

ГОСПОДИНОВА

Секретар Светла Иванова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията адм.д.№25 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е образувано по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс по жалба от Д.П.С. *** срещу Ревизионен акт №Р-16002619001045-091-001/09.09.2019г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №698/09.12.2019г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че РА е нищожен, незаконосъобразен, явно необоснован и немотивиран, както и съставен при особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила на ДОПК.

Излагат се подробни съображения, като относно нищожността се сочи Заповед за изменение на ревизията от 06.08.2019г., с която по същество се придавало обратно действие на самата заповед без това да било допуснато от закона.

Изменението било извършено 10 дни след като изтекъл срокът за извършване на ревизията и касаело посочване на нов ръководител на ревизията, като същият не бил участвал в производството и не притежавал компетентност да издаде ревизионен акт. Това правело и ревизионния акт нищожен. Оспорват се наличието на законови предпоставки, предвидени в чл.122, ал.1 от ДОПК, като се твърди, че имало противоречие между събраните доказателства и направените констатации, обусловили прилагането на специалния ред за извършване на ревизия. При направен неправилен анализ органите приели извод за наличието на сумата от 90 000,00 лева, получена от съпруга на жалбоподателката от името и за сметка на негов съдружник. Закупуването на лек автомобил Ауди Кю 7 било с част от тези пари, а те били предоставени безвъзмездно на съпруга ѝ. Органите твърдели неправилно и че половината от сумата за закупуване на автомобила била на жалбоподателката, тъй като МПС било в режим на СИО. Излагат се съображения относно неправилно начислени осигурителни вноски, тъй като не бил конкретизиран видът на дохода, получен от жалбоподателката, оспорват се определените разходи за издръжка и живот. Изрично се сочи, че не е съгласна с определеното задължение по чл.48 от ЗДДФЛ, вноските за ДОО – самоосигуряващи се лица, вноските за фонд ДЗПО – самоосигуряващи се лица и вноските за ЗО за ревизирания период, както и относно лихвите върху тези задължения. В с.з. от

06.03.2020г. отправят твърдения, че има привидност по сделката за закупуване на автомобила, който не бил собственост на семейството на жалбоподателката, а бил закупен от съпруга на жалбоподателката за В.Ш., който платил парите. Твърдят, че именноШ. ползвал автомобила, а те никога не били ползвали автомобила. Иска съдът да постанови решение, с което да бъде прогласен за нищожен или да бъде отменен Ревизионен акт №Р-16002619001045-091-001/09.09.2019г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №698/09.12.2019г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, като бъдат присъдени на жалбоподателката направените в настоящото производство разноски.

Ответната страна счита жалбата за неоснователна, като иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена и претендира направените от тях разноски, представляващи юрк.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя, ако ревизионният акт бъде отменен.

Като разгледа жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на Ревизионния Акт. Ревизионен акт №Р-16002619001045-091-001 от 09.09.2019г. е издаден от Главен инспектор по приходите и Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив и е съобщен на жалбоподателя на 03.10.2019г., а е обжалван по административен ред с жалба вх.№94-00-6491 от 16.10.2019г. С Решение №698/09.12.2019г. Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА, с който са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г.

– главница 1720,41 лева и лихва 411,98 лева, вноски за ДОО за 2016г. – главница 2988,80 лева и лихва 763,03 лева, вноски за ЗО за 2016г. – 1730,24 лева и лихви 435,97 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за 2016г. – главница 1167,50 лева и лихви 298,00 лева, или главница в общ размер на 7606,95 лева и лихва в общ размер на 1908,98 лева. Решението на Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на 19.12.2019г.

– л.461 от приложенията към делото, поради което с подаване на жалбата на 30.12.2019г., е спазен предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима.

Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002619001045-020-001 от 19.02.2019г., издадена от Началник Сектор в ТД НАП Пловдив, последващо изменена след искане за продължаване на срока със Заповед №Р-16002619001045-020-001 от 23.05.2019г., като обхваща установяване на задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; ДОО – за самоосигуряващи се; здравно осигуряване за самоосигуряващи се; универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, като за всеки вид задължение периодът е от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. Определен е срок за приключване до 26.07.2019г., като ревизионният доклад следва да бъде съставен не по-късно от 14 дни след завършването. Ревизията е била възложена да бъде извършена от Д.Д.– Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, и Г.Г. – Старши инспектор по приходите. С Решение № Р-16002619001045-098-001 от 06.08.2019г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка съгласно Заповед №РД-09-1364 от 05.08.2019г. на Директор ТД НАП Пловдив от Д.Д.като РР е иззето разглеждането и решаването на преписката, като правомощията са възложени на Г. В. в качеството ѝ на ръководител на ревизията. Видно от посочената заповед същата е постановена във връзка с организацията на работата в Отдел Ревизии и поради преминаването на Д.Д.в друг отдел в системата на НАП, като неприключилите производства изрично се предвижда да бъдат превъзложени на Г.В. – като Главен инспектор по приходите. Издадена е и Заповед №Р-16002619001045-020-001 от 06.08.2019г. относно замяната на ръководител на ревизията.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия - от органа, възложил ревизията и определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция /Заповед №РД-09-1/03.01.2017г./, и от ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагане на ревизия, както и със заповедта за изменението ѝ /Заповед №Р16002619001045-020-001/19.02.2019г. и Заповед №Р-16002619001045-020-001 от 06.08.2019г. Доколкото ревизионното производство не е приключило към 06.08.2019г., когато е издадена заповедта за изменение и е заменен персонално ръководителят на ревизията, то няма допуснато нарушение. Поради това съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност или нищожност на оспорения ревизионен акт.

Въз основа на събраните доказателства е съставен

Ревизионен доклад №Р-16002619001045-092-001/09.08.2019г., който е връчен на 16.08.2019г., а срещу него не е подадено възражение. След съставянето на РД е издаден Ревизионен акт №Р-16002619001045-091-001/09.09.2019г., който е връчен на 03.10.2019г., като с Решение №698 от 09.12.2019г. е потвърден РА за допълнително установените данъчни и осигурителни задължения и съответните лихви за просрочие.

Ревизията обхваща периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., като между страните няма спор, че Д.С. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл.3, т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от нея през данъчна година, попадаща в обхвата на ревизията, като не е подавана ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Няма спор между страните също, че през ревизирания период лицето е неограничено отговорен съдружник в СД Братя С.и сие, като е подаден нулев ГФО за 2016г., била е в трудовоправни отношения за 4 месеца от годината в Микро кредит АД с получени доходи в размер на 2153,03 лева, както и е извършвана от нея дейност по извънтрудовоправно правоотношение с Център за специална образователна подкрепа с доход от 150,00 лева за проверявания период, както и обезщетение в размер на 147,68 лева. Безспорно е и, че през ревизирания период от съпруга на жалбоподателката – С. С., е закупен лек автомобил марка АУДИ КЮ 7 на стойност 58 749,11 лева, като няма доказателства, въз основа на който закупената вещ да бъде изключена от режима на съпружеска имуществена общност. Установени са плащани от ревизираното лице суми за комунални разходи по фактури от доставчици, както и че са плащани суми по банков път. Основните спорни моменти са относно привидността на сделката относно закупения автомобил, както и във връзка с формирането на начално салдо към 01.01.2016г. с предоставена от трето лице – В.Ш., сума от 90 000,00 лева за закупуване на същия автомобил.

При извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с Протокол №ПФ-16002618000617-073-001/06.02.2019г.

– л.154, т.2, и присъединена към ревизионното производство с Протокол №Р-16002619001045-П73-001/19.03.2019г.

– л.178, т.2, се установява, че при съпоставка между стойността на имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи и декларираните и/или получени от лицето доходи за 2016г. е налично превишение в размер на 23 306,26 лева.

В хода на ревизията на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, приобщени са доказателства от извършваната ПСИДФЛ на съпруга на Д.С.

– С. С., както и от извършваната ревизия, включително извършени насрещни проверки на дружествата Инес ЕООД и ООД Балкан транс 2010, както и са изискани документи и писмени обяснения от трети лица. Извършени са още проверки в информационни масиви в данъчното досие и са присъединени документи, както и съставени протоколи.

Анализирайки всички факти и обстоятелства, органите по приходите направили извод, че съществува несъответствие между декларирани брутни доходи и извършените разходи, като са налице основания, водещи до установяване на допълнителни данъци, както и че са налице следните факти и обстоятелства: по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК – не е подадена декларация до започването на ревизията; по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи; по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние за ревизирания период. Поради това и на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на Д.П. Стнакова е връчено Уведомление №Р-16002619001045-113-001/24.06.2019г. – л.369, т.1, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. ще бъде определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. Едновременно с това до нея е отправено и Уведомление №Р-16002619001045-139-001/24.06.2019г. относно разпоредбите на българското законодателство при представяне от нея на документи, писмени обяснения и декларации /л.367, т.1/, а на основание чл.124, ал.3 от ДОПК след ИПДПО от 24.06.2019г. е представена декларация от Д.С. относно имуществено състояние за ревизирания период – л.373, т.1. В декларацията от 04.07.2019г. изрично е посочено, че по отношение на автомобила Ауди Кю7 същият не е заплатен с нейни лични или семейни средства, т.е. нямало направен разход за закупуването му.