Решение № 148 от 12.03.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. К., 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № ***5510102569 по описа за *** година

Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс /СК/.

В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адв. Д. заявява, че с ответника са живели на семейни начала от *** г., като сключили граждански брак на *** г. в гр. К., първи и за двамата. От бракът си имали родено едно дете К. Ф.ова А.а, родена на *** г., с ЕГН **********, която понастоящем е на десет години.

Сочи, че до раздялата им са живели в семейното им жилище, намиращо се в село Х. ул. ***1.

Твърди, че в началото семейният им живот вървял нормално, но после взаимоотношенията им се влошили. Ответникът работел в А. и си идвал в Б. при нея и детето по 4 пъти годишно. Разделили се през м. април *** г., като той напуснал семейното им жилище и заживял на семейни начала с друга жена. От раздялата им до сега ответника нито е търсил детето, нито му е плащал издръжка. Същият работи в А. и взема 500 паунда седмично.

Заявява, че вече не желае да бъдат семейство и иска брака им да се прекрати като дълбоко и непоправимо разстроен, лишен от съдържание по вина на ответника.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което: да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника; да предостави на ищцата упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете К. Ф.ова А.а, родена на *** г., с ЕГН **********; да постанови местоживеенето на детето К. Ф.ова А.а, родена на *** г., с ЕГН ********** при майката, в жилището в което живее; да 1 определи на ответника режим на лични контакти с малолетно им дете К. Ф.ова А.а, родена на *** г. с ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като личните отношения да се осъществяват от 10 часа в събота до 19 часа в неделя с приспиване, както и 20-двадесет дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката; да осъди ответника да заплати месечна издръжка на К. Ф.ова А.а, родена на *** г. с ЕГН ********** в размер от 400 лв., считано от м. април *** г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване, като издръжката да се заплаща до 5-то число на месеца, за който се дължи по „И.“, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума; да постанови след прекратяване на брака Д. С. Н. да носи предбрачното си фамилно име С.; да предостави на ищцата ползването на семейното жилище – къща в село Х., ул.***1.

Моли, на основание чл. 242, ал. 2 от ГПК съдът да постанови предварително изпълнение на съдебното решение. Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание адвокат М. Д. оттегля исковата молба в частта относно упражняването на родителските права по отношение на детето К. Ф.ова А.а, местоживеенето на детето, режима на лични контакти и издръжката предвид факта, че детето има обичайно местопребиваване в Република Г.. Моли съдът да прекрати гражданският брак между страните по вина на ответника. Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

За съдебно заседание ответникът е редовно призован, не се явява и не вземе становище по предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак страните са сключили граждански брак на ***. в град К., за което е съставен акт за граждански брак № ***/*** г. От брака си съпрузите имат едно дете К.

Ф.ова А.а, родена на *** г. видно от представеното по делото удостоверение за раждане /лист 4 от делото/.

С влязло в сила протоколно определение на основание чл. 232 от ГПК съдът е прекратил производството в частта му относно упражняването на родителските права по отношение на детето К. Ф.ова А.а, местоживеенето на детето, режима на лични контакти и издръжката, поради оттегляне на исковата молба в тази й част.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Е.К. С..

От показанията на свидетелката С. се установява, че след като се оженили страните заживели в село Х.. Живели заедно около ***. „След това Ф. си намери друга жена. Той се ожени и се раздели с Д.“. Заявява, че живеел в Д. при другата жена. Д. останала да живее при майка си. Твърди, че страните не живеели заедно от лятото на миналата година. Откакто са се разделили Ф. не се е събирал с Д.. „Ф. не се интересува къде е Д. с детето“ С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл. 14 от СК, отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното 2 уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Съпрузите не са могли да адаптират характерите си и вижданията си за брака, което е довело до неразбирателство. Различията в приоритетите и във виждането за задълженията на семейството, които различия се дължат на възпитанието, нравите, личностовите особености са довели до разногласия между страните, до конфликти. Непроявяването на взаимно разбиране, непроявяването на компромиси, незачитане мнението на другия партньор, неосъзнаването на грешките в поведението към другия партньор, липсата на подход от съпрузите в споровете, проявяването на грубост, липсата на самокритичност и честите скандали наранявали достойнството и на двамата партньори, а това довело до отчужденост, недоверие и срив на брака през лятото на *** г. От този момент съпрузите са във фактическа раздяла. Между тях няма любов, доверие, взаимно уважение и загриженост един към друг. Създадената семейна атмосфера не е случайно или временно явление, продиктувано от обикновени, временни и преходни недоразумения. Тя е проявление на установилото се между съпрузите отчуждение и непоносимост. Съпрузите не са в състояние чрез взаимно разбирателство и общи усилия да осигурят благополучието на семейството си. Нещо повече, те не желаят да постигнат това, защото поведението и на двамата е трайно установено, което ясно проличава и от становищата им и от поведението им пред съда. Двамата отдавна са престанали да полагат усилия за запазването на брака, при което може да се направи извод, че той съществува само формално, което не е в ничий интерес.

Такъв брак с такива отношения може да бъде само дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това носят и двамата съпрузи. В тази връзка съдът намира за необходимо да подчертае, че бракът създава определени задължения за всеки един от двамата съпрузи и докато той не е прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Ако ги наруши, бракът следва да бъде прекратен по вина на двамата. Причината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е свързана изцяло с нежеланието на двамата да положат усилия и възникналите между тях недоразумения и разправии да бъдат преодолени.

Предвид на тези съображения съдът счита, че следва да прекрати брака между страните по вина и на двамата съпрузи.

По отношение семейното жилище:

От показанията на свидетелката С. се установява, че ответникът не живее в семейното жилище. По делото единствено ищецът е направил искане да му се предостави ползването на семейното жилище след прекратяване на брака. Ответникът не е направил искане за предоставяне ползването на семейното жилище. По тези съображения съдът счита, че не е налице конкуренция на претенции. С оглед на гореизложеното, съдът счита, че ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на съпругата Д. Н. С..

По отношение на фамилното име:

Ищцата е направила искане след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име С..

Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по 3 брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг.

Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. По изложените по-горе съображения разноските остават за страните така като са ги направили.

Страните следва да заплатят дължимата държавна такса поравно при решаване на делото. Разноските следва да останат за страните така, както са направени.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д. Н. С., ЕГН **********, с адрес село Х., улица *** и Ф. А. С., ЕГН **********, с адрес град К., улица ***, сключен с акт за граждански брак № ***/*** г. в град К., като дълбоко и непоправимо разстроен.

ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в село Х., улица *** на съпругата Д. Н. С., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Д. Н. С. да носи предбрачното си фамилно име С..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 лева.

ОСЪЖДА Д. Н. С., ЕГН **********, с адрес село Х., улица *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – К., сумата от 20.00 лева представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА Ф. А. С., ЕГН **********, с адрес град К., улица *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – К., сумата от 20.00 лева представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – С..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4