Решение № 202 от 13.11.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Девня, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20243120100275 по описа за 2024 година

Районен съд гр.Девня е сезиран от Й. И. К., ЕГН ********** и С. Г. К., ЕГН **********, с иск против Т. П. Я., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 2721 лева, като получена при отпаднало основание поради разваляне на договор за издръжка и гледане.

Ищците твърдят, че с решение на РС Девня по гр. д. №36/2023г. е развален договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт №**, том. * рег. №****, нот. дело №***/**.03.20**г. на нотариус №226 Ал.

Н., по силата на който Й. И. К. и С. Г. К. са заплатили на Т. П. Я. сумата от 2721 лева като продажна цена на имота, предмет на нотариалния акт. Ищците поискали от ответницата да им върне получената сума като платена с оглед отпаднало основание, но ответницата заявила, че няма пари, тъй като изплаща заем, поради което за ищците е налице интерес да предявят настоящия иск.

Ответната страна твърди, че предвид характера на договора за гледане и издръжка продажна цена не се дължи и не е получавала такава. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане за сумата от 2 570 лева, която Й. И. К. и С. Г. К. са осъдени да заплатят на Т. П. Я. по повод, направени от нея разноски по гр. д. №36/2023г. на РС Девня.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и запазване право на ползване №**, том *, рег. №*****, дело №***/**.03.20**г. на нотариус А.

Н., район на действие РС Девня , вписан в СВ Девня с вх. рег. №*** от **.03.20**г. , акт 1

№58, том 3, дело №296/2009г., имотна партида №2334; 2335, Т. П. Я., ЕГН **********, продава на Й. И. К., ЕГН **********, следния недвижим имот в ********** : дворно място, представляващо УПИ II -259 в кв. 71, с площ от 1030 кв. м. по документ за собственост и по скица, а съгласно данъчната оценка в размер на 940 кв. м. по плана на с.

Николаевка, общ. Суворово, заедно с построените в дворното място жилищна сграда с РЗП от 50 кв. м. , второстепенна сгграда с РЗП от 40 кв. м. , при граници за имота : улица, УПИ I 258, УПИ III -260, за сумата от 2721 лв, изплатена изцяло и в брой в деня на подписването на договора, както и срещу задължението на купувача Й. И. К. да поеме лично или чрез трето лице гледането и издръжката й, като й осигури един спокоен и нормален живот, какъвто е водила. Уговорено между страните е и че Т. П. Я. си запазва правото да ползва имота пожизнено и безвъзмездно.

Съгласно Решение № 151/13.07.2011 г. по гр. д. № 409/2010 г. на ІV гр. отд. на ВКС видът на сделката се определя от нейното съдържание - действителната обща воля на страните, а не от това как е наименована от тях. За казуса страните по договора видно от обективираните в нотариалния акт волеизявления са постигнали съгласие за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот срещу заплащане на парична сума в размер на 2721 лв и срещу задължение на купувача да гледа и издържа продавача пожизнено, т.е сделката е смесена, съчетаваща в себе си елементи и от договор за покупко - продажба и от договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. От този договор са възникнали права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, като изпълнението на задължението на едната страна по договора е обусловено от изпълнението на задължението на другата страна.

Видно от представено удостоверение с изх. № АУ057467ВН/20.06.2023г. за семейно положение, съпруг и деца на Й. И. К., ЕГН **********, и от дубликат на удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за брак №***** от **.**.19**г. , по време на придобиване на горния имот Й. И. К. е била в граждански брак с С. Г. К., р. на 08.09.1943г., ЕГН **********.

В хода на делото С. Г. К. , ЕГН **********, е починал на **.**.20**г., за което обстоятелство е представен препис извлечение от акт за смърт № ****/**.**.20**г. на Община Варна, Район “ Вл. Варненчик “. Съгласно представено удостоверение за наследници на С. Г. К. с изх. №1545/19.09.2025г. на Община Варна, Район “ Вл.Варненчик “, като страни по делото са коституирани А. С.ова Т. , ЕГН ********** -дъщеря и С. С. С., ЕГН ********** – дъщеря.

С влязло в сила Решение по гр. д. №36/2023г. на РС Девня се разваля договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и запазване правото на ползване, оформен в нотариален акт № 27, том 3,рег. №1062, дело № 179 от 24.03.2009. на нотариус с район на действие ДРС А. Н.,вписан в регистъра на Нотариалната камара под №226, и вх.рег.№ 904/25.03.2009г., акт №58, том 3, дело №296/2009г, имотна партида 2334;2335 на АВ, СВ при ДРС, по силата на който Т. П. Я., ЕГН **********, е прехвърлила на Й. И. К., ЕГН **********, по време на брака й с С. Г. К., ЕГН **********, следния 2 недвижим имот в с. Н., общ. С.: дворно място, представляващо УПИ II -259 / две римско двеста петдесет и девет арабско / в кв. 71 / седемдесет и първи / , с площ от 1030 / хиляда и тридесет / кв. м. по документ за собственост и по скица, а съгласно данъчната оценка в размер на 940 / деветстотин и четиридесет / кв. м. по плана на с. Николаевка, общ. Суворово, заедно с построените в дворното място жилищна сграда с РЗП от 50 / петдесет / кв. м. , второстепенна сгграда с РЗП от 40 / четиридесет / кв. м. , при граници за имота : улица, УПИ I -258, УПИ III -260 , срещу сумата от 2721 лева и задължение за купувача да поеме издръжката и гледането на продавача, като й осигури един спокоен и нормален живот, какъвто е водила, лично или чрез трето лица и продавача си запазва правото да ползва имота пожизнено и безвъзмездно, поради неизпълнение, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Със същото решение ответниците Й. И. К., ЕГН **********, и С. Г. К., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Варна , ул. “ Емануил Поптодоров “ №2, са осъдени да заплатят на Т. П.

Я., ЕГН **********, ********** и сумата от 2570 лева/две хиляди петстотин и седемдесет лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски. С определение на РС Девня от 14.06.2025г. съдът на основание чл.248 ГПК изменя осъдителен диспозитив на Решение № 78/08.04.2024г. по гр.д. № 36/2023г. ,, като вместо „ ОСЪЖДА Й. И. К., ЕГН **********, и С. Г. К., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Варна , ул. “ Е. П. “ №*, да заплатят на Т.

П. Я., ЕГН **********, **********, сумата от 2570 лева/две хиляди петстотин и седемдесет лева/., представляваща направени по делото съдебни разноски.„ в същия се чете „ ОСЪЖДА Й. И. К., ЕГН **********, и С. Г. К., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Варна , ул. “ Е.

П. “ №*, да заплатят на Т. П. Я., ЕГН **********, **********, сумата от 670 лева/шестстотин и седемдесет лева/., представляваща направени по делото съдебни разноски.„ С решение на ОС Варна от 10.12.2024г по въззивно гражданско дело № 20243100501920 по описа за 2024 година Й. И. К., ЕГН **********, и С. Г. К., ЕГН **********, са осъдения да заплатят на ищцата Т. П. Я., ЕГН **********, сумата от още допълнително 900 лева за адвокатско възнаграждение на първа инстанция , както и сумата 1015 лева – разноски за в.гр.дело №1920/2024 г. по описа на ВОС, от който 15,00 лева – държавна такса и 1000 лева – адвокатско възнаграждение. Следователно дължимите от Й. И.

К., ЕГН **********, и С. Г. К., ЕГН ********** на Т. П. Я., ЕГН **********, разноски за първа инстанция в производството по гр. д. №36/2023г. на РС Девня са в общ размер от 1570 лева, а не както неправилно сочи адв. Б. в размер на 2570 лева , тъй като обжалваното определение на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК е било потвърдено в частта за сумата над 1570 лева до пълния размер на претенцията от 2570 лева. Възражение за прихващане с присъдените в полза на Т. П. Я., ЕГН **********, разноски в производството пред втора въззивна инстанция адв. Б. не е направила до приключване на устните състезания по настоящето дело в о.с.з. на 15.10.2025г., като доказателствата за актуалния размер на присъдените в полза на Т. П. Я., ЕГН **********, разноски в производството пред първа и втора въззивна инстанция по предявения иск на Т. П. Я., ЕГН ********** с основание чл.

87, ал.3 ЗЗД са станали известни на адв. Б. преди приключване на устните състезания по настоящето дело, тъй като преписи от съдебните актове са били приобщени по настоящето дело в о.с.з. на 09.07.2025г.

3

Така предявеният иск се явява с основание чл. 55, ал.1 , предл. 3 ЗЗД за връщане на дадената по договора продажна цена на отпаднало основание – поради разваляне на сключения договор за покупко – продажба на недвижим имот. За да е налице фактическият състав на неоснователното обогатяване, в тежест на ищците е да установят, че са престирали, че правоотношението между страните, макар и възникнало, е отпаднало с обратна сила, както и факта на плащането, а в тежест на ответниците е да установят, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на полученото.

Съгласно практиката на ВКС - например Решение № 403/10.01.2012г. по гр. дело № 1543/2010г. III гр. отд. на ВКС, нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот в частта, с която страните са направили изявление за заплащане, респективно получаване на продажната цена, има характер на разписка за плащане. Когато страните са удостоверили в нотариалния акт за покупко-продажба, че цената е платена и получена от продавача, не е необходимо издаване на отделна разписка съгласно чл.77 ал.1 ЗЗД.

Твърдението на продавача, че посочената в нотариалния акт цена е платена, но в действителност не е получена от него, представлява вид изявление за симулация и като такова подлежи на доказване с гласни доказателства, само при изявления за симулация и искане за разкриването й, и ако е представен документ, представляващ “начало на писмено доказателствено средство” каквото за делото не е налице. Поради това съдът намира, че не следва да се обсъждат антажираните гласни доказателства чрез разпита на нотариуса А. Н. като свидетел. В тази му част – за заплащане и за получаване на цената, нотариалния акт е частен документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своите издатели за даден факт. Свидетелят Н. в качеството му нотарус може само да удостовери, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни. По настояване на ищцовата страна на ответната страна по реда на чл.186 ГПК бяха зададени въпросите : Прочетен ли е бил НА №27/24.03.2009 г. от Нотариус Н. и получила ли е сумата от 2721 лв. в брой в деня на подписване на акта? Дадените от ищеца обяснения не съдържат признания на неизгодни за страната факти по смисъла на чл. 175 ГПК, поради което доказателствената стойност на същите не е достатъчна да опровергае изявленията на страните в подписания от тях нотариален акт, че е платена и получена продажната цена за сделката.

С оглед изложеното искът се явява основателен , като съдът следва да обсъди и направеното от ответната страна възражение за прихващане със сумата за разноски в първа инстанция в размер от 1570 лева, която Й. К. и С. К. са осъдени да заплатят на Т. Я. по повод направени разноски в производството пред РС Девня по гр. д. №36 /2023г. Съдът намира искането за прихващане за основателно. Настъпването на ефекта на компенсацията /прихващането/ - погасяване на насрещните вземания е до размера на по-малкото от тях, като искът следва да бъде уважен за сумата от 1151 лева и отхвърлен за разликата до 2721 лева като погасен чрез прихващане.

С оглед изхода на делото следва ответната страна да заплати на ищците сумата от 1103,62 лева , а ищцовата страна следва да заплати на ответника сумата от 519,29 лева .

4

При отхвърляне на иска поради съдебно прихващане право на разноски има ответника, тъй като не е станал причина за предявяване на иска, в преценката на ищеца е било, дали да предяви иск, при насрещно негово задължение към ответника и наличие на правна възможност за възражение за прихващане от страна на последния, водеща до отхвърлянето на този иск като неоснователен – в този смисъл Определение по ч. т. д. №146/2018г. на 2 т. отд. на ВКС.