Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 184 от 18.12.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 393/2023
Вид
Решение № 184
Подписан
18.12.2023
В сила
10.07.2024
Състав
Павел Александров Ханджиев, Янко Новаков Новаков, Десислава Динкова Щерева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Бургас, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело № 20232000500393 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

По гражданско дело № 20222100102065/2022 г. на Окръжен съд – Бургас ищците И. Д. Г. с ЕГН **********, Д. А. Г. с ЕГН **********, И. А.

Г. с ЕГН ********** и Н. И. Г. с ЕГН **********, всички с адрес гр. А., ул.

„Ст.“ № 7, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Ст. Ст.“ № 26, вх. А, ет. 3 - адв.

Д. Р. са предявили против „Дж. з.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Об.“, бул. „Кн. Ал. Д.“ № 48 искове по чл. 432 от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени от всеки ищец поради смъртта на Ан. И. Г. с ЕГН ********** (съпруг на ищцата И. Д. Г., баща на ищците Д. А. Г. и И. А. Г. и дядо на ищеца Н. И. Г.), настъпила на 30.10.2020 г. в резултат на непозволено увреждане, извършено от лицето Г. П. Г. с ЕГН ********** от гр. Сл. при управление на лек автомобил „Ауди А3“, с ре г. № ******* (застрахован при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“) по автомагистрала „Тракия“ на км 327 + 300 м, както следва:

І. Ищцата И. Д. Г. претендира:

- неиздължена главница в размер на 130000 лева ведно със законната лихва, считано от 18.01.2022 г. до окончателно изплащане;

1

- мораторна лихва в размер на 22250 лева, начислена върху пълния размер на главницата от 180000 лева за периода от 30.10.2020 г. до 17.01.2022 г.

ІІ. Ищецът Д. А. Г. претендира:

- неиздължена главница в размер на 130000 лева ведно със законната лихва, считано от 18.01.2022 г. до окончателно изплащане;

- мораторна лихва в размер на 22250 лева, начислена върху пълния размер на главницата от 180000 лева за периода от 30.10.2020 г. до 17.01.2022 г.

ІІІ. Ищецът И. А. Г. претендира:

- неиздължена главница в размер на 130000 лева ведно със законната лихва, считано от 18.01.2022 г. до окончателно изплащане;

- мораторна лихва в размер на 22250 лева, начислена върху пълния размер на главницата от 180000 лева за периода от 30.10.2020 г. до 17.01.2022 г.

ІV. Ищецът Н. И. Г., действащ чрез своя баща и законен представител И. А. Г., претендира главница в размер на 70000 лева ведно със законната лихва, считано от 30.10.2020 г. до окончателно изплащане.

С Решение № 903 от 01.08.2023 г. по цитираното дело Бургаският окръжен съд е уважил претенциите частично като е присъдил:

І. В полза на ищцата И. Д. Г.:

- главница в размер на 50663,50 лева ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на 29.11.2022 г. до окончателно изплащане;

- мораторна лихва в размер на 10611,07 лева, начислена за периода от 06.11.2020 г. до завеждането на делото на 29.11.2022 г.

ІІ. В полза на ищеца Д. А. Г.:

- главница в размер на 34000 лева ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на 29.11.2022 г. до окончателно изплащане;

- мораторна лихва в размер на 7121,11 лева, начислена за периода от 06.11.2020 г. до завеждането на делото на 29.11.2022 г.

ІІІ. В полза на ищеца И. А. Г.:

- главница в размер на 34000 лева ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на 29.11.2022 г. до окончателно изплащане;

- мораторна лихва в размер на 7121,11 лева, начислена за периода от 06.11.2020 г. до завеждането на делото на 29.11.2022 г.

2

В останалата им част претенциите са отхвърлени.

В съответствие с постановения резултат в полза на страните са присъдени съдебноделоводни разноски.

Ищците са подали въззивна жалба против решението в следните части:

І. В частта, с която е отхвърлен искът на И. Д. Г. над присъдения размер на главницата от 50663,50 лева до горницата от 130000 лева, в частта над присъдения размер на мораторната лихва от 10611,07 лева до горницата от 22250 лева, както и в частта за законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2022 г. до завеждането на делото на 29.11.2022 г.

ІІ. В частта, с която е отхвърлен искът на Д. А. Г. над присъдения размер на главницата от 34000 лева до горницата от 130000 лева, в частта над присъдения размер на мораторната лихва от 7121,11 лева до горницата от 22250 лева, както и в частта за законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2022 г. до завеждането на делото на 29.11.2022 г.

ІІІ. В частта, с която е отхвърлен искът на И. А. Г. над присъдения размер на главницата от 34000 лева до горницата от 130000 лева, в частта над присъдения размер на мораторната лихва от 7121,11 лева до горницата от 22250 лева, както и в частта за законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2022 г. до завеждането на делото на 29.11.2022 г.

ІV. В частта, с която е отхвърлен искът на Н. И. Г., действащ чрез своя баща и законен представител И. А. Г., за главница от 70000 лева ведно със законната лихва, считано от 30.10.2020 г. до окончателно изплащане.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, които се свеждат до следното:

Присъдените обезщетения в полза на тримата ищци били занижени и не съответствали на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика.

Неправилно било отказано обезщетение на четвъртия ищец.

Не били съобразени събраните по делото доказателства за установени изключително близки отношения между пострадалия Ан. Г. и ищците. Бракът му с ищцата И. Г. продължил 42 години. Семейният им живот протекъл в сговор и разбирателство.

Пострадалият имал силна емоционална връзка със синовете си Д. и И., и с внука си Н.. Детето предпочитало да учи не с родителите си, а с дядо си, към когото изпитвал изключителна привързаност и респект Неправилно била приета степен на съпричиняване на вредоносния 3 резултат от страна на пострадалия в размер на 30%

Не били обсъдени задълбочено заключенията на вещите лица автотехническата и съдебномедицинската експертизи относно конкретния механизъм на ПТП и настъпилото увреждане.

Погрешно били изчислени и дирените лихви. Не било отчетено, че част от тях касаят периоди преди частичните погасителни плащания.

Ответникът „Дж. з.“ АД е подал насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, уважаваща претенциите Изложил е доводи за неправилност на съдебния акт, които се свеждат до следното:

Присъдените обезщетения били прекомерни и не били определени по справедливост съгл. чл. 52 от ЗЗД.

Събраните доказателства били ценени едностранно и не били обсъдени задълбочено възраженията срещу основателността на претенциите.

Съдът не съобразил, че синовете на пострадалия отдавна били навършили пълнолетие, заживели самостоятелно в отделни домакинства.

Семейството на ищците било голямо, което спомагало за по-бързото преодоляване на загубата.

Разпитаните при условията на довеждане свидетели били близки с ищците, което било индиция за тяхната предубеденост и заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК. Вместо показанията им да бъдат подложени на по-задълбочена преценка, те били безкритично кредитирани.

Пострадалият пътувал без поставен предпазен колан, поради което при катастрофата тялото му изпаднало от купето на автомобила. Останалите участници в ПТП, които били с поставени колани, нямали сериозни травми.

Това обосновавало извод за по-висока степен на съпричиняване от определените 30% .

Доброволно изплатените от застрахователя обезщетения били достатъчни.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбите с определение от 26.10.2023 г.

По съществото на спора съдът съобразява следното: