Решение № 184 от 18.12.2023, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 393/2023
- Вид
- Решение № 184
- Подписан
- 18.12.2023
- В сила
- 10.07.2024
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Янко Новаков Новаков, Десислава Динкова Щерева
Други актове по делото
- Протокол № 207 от 01.12.2023 · Павел Александров Ханджиев, Янко Новаков Новаков, Десислава Динкова Щерева
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 184 гр. Бургас, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело № 20232000500393 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
По гражданско дело № 20222100102065/2022 г. на Окръжен съд – Бургас ищците И. Д. Г. с ЕГН **********, Д. А. Г. с ЕГН **********, И. А.
Г. с ЕГН ********** и Н. И. Г. с ЕГН **********, всички с адрес гр. А., ул.
„Ст.“ № 7, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Ст. Ст.“ № 26, вх. А, ет. 3 - адв.
Д. Р. са предявили против „Дж. з.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Об.“, бул. „Кн. Ал. Д.“ № 48 искове по чл. 432 от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени от всеки ищец поради смъртта на Ан. И. Г. с ЕГН ********** (съпруг на ищцата И. Д. Г., баща на ищците Д. А. Г. и И. А. Г. и дядо на ищеца Н. И. Г.), настъпила на 30.10.2020 г. в резултат на непозволено увреждане, извършено от лицето Г. П. Г. с ЕГН ********** от гр. Сл. при управление на лек автомобил „Ауди А3“, с ре г. № ******* (застрахован при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“) по автомагистрала „Тракия“ на км 327 + 300 м, както следва:
І. Ищцата И. Д. Г. претендира:
- неиздължена главница в размер на 130000 лева ведно със законната лихва, считано от 18.01.2022 г. до окончателно изплащане;
1
- мораторна лихва в размер на 22250 лева, начислена върху пълния размер на главницата от 180000 лева за периода от 30.10.2020 г. до 17.01.2022 г.
ІІ. Ищецът Д. А. Г. претендира:
- неиздължена главница в размер на 130000 лева ведно със законната лихва, считано от 18.01.2022 г. до окончателно изплащане;
- мораторна лихва в размер на 22250 лева, начислена върху пълния размер на главницата от 180000 лева за периода от 30.10.2020 г. до 17.01.2022 г.
ІІІ. Ищецът И. А. Г. претендира:
- неиздължена главница в размер на 130000 лева ведно със законната лихва, считано от 18.01.2022 г. до окончателно изплащане;
- мораторна лихва в размер на 22250 лева, начислена върху пълния размер на главницата от 180000 лева за периода от 30.10.2020 г. до 17.01.2022 г.
ІV. Ищецът Н. И. Г., действащ чрез своя баща и законен представител И. А. Г., претендира главница в размер на 70000 лева ведно със законната лихва, считано от 30.10.2020 г. до окончателно изплащане.
С Решение № 903 от 01.08.2023 г. по цитираното дело Бургаският окръжен съд е уважил претенциите частично като е присъдил:
І. В полза на ищцата И. Д. Г.:
- главница в размер на 50663,50 лева ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на 29.11.2022 г. до окончателно изплащане;
- мораторна лихва в размер на 10611,07 лева, начислена за периода от 06.11.2020 г. до завеждането на делото на 29.11.2022 г.
ІІ. В полза на ищеца Д. А. Г.:
- главница в размер на 34000 лева ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на 29.11.2022 г. до окончателно изплащане;
- мораторна лихва в размер на 7121,11 лева, начислена за периода от 06.11.2020 г. до завеждането на делото на 29.11.2022 г.
ІІІ. В полза на ищеца И. А. Г.:
- главница в размер на 34000 лева ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на 29.11.2022 г. до окончателно изплащане;
- мораторна лихва в размер на 7121,11 лева, начислена за периода от 06.11.2020 г. до завеждането на делото на 29.11.2022 г.
2
В останалата им част претенциите са отхвърлени.
В съответствие с постановения резултат в полза на страните са присъдени съдебноделоводни разноски.
Ищците са подали въззивна жалба против решението в следните части:
І. В частта, с която е отхвърлен искът на И. Д. Г. над присъдения размер на главницата от 50663,50 лева до горницата от 130000 лева, в частта над присъдения размер на мораторната лихва от 10611,07 лева до горницата от 22250 лева, както и в частта за законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2022 г. до завеждането на делото на 29.11.2022 г.
ІІ. В частта, с която е отхвърлен искът на Д. А. Г. над присъдения размер на главницата от 34000 лева до горницата от 130000 лева, в частта над присъдения размер на мораторната лихва от 7121,11 лева до горницата от 22250 лева, както и в частта за законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2022 г. до завеждането на делото на 29.11.2022 г.
ІІІ. В частта, с която е отхвърлен искът на И. А. Г. над присъдения размер на главницата от 34000 лева до горницата от 130000 лева, в частта над присъдения размер на мораторната лихва от 7121,11 лева до горницата от 22250 лева, както и в частта за законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2022 г. до завеждането на делото на 29.11.2022 г.
ІV. В частта, с която е отхвърлен искът на Н. И. Г., действащ чрез своя баща и законен представител И. А. Г., за главница от 70000 лева ведно със законната лихва, считано от 30.10.2020 г. до окончателно изплащане.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, които се свеждат до следното:
Присъдените обезщетения в полза на тримата ищци били занижени и не съответствали на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика.
Неправилно било отказано обезщетение на четвъртия ищец.
Не били съобразени събраните по делото доказателства за установени изключително близки отношения между пострадалия Ан. Г. и ищците. Бракът му с ищцата И. Г. продължил 42 години. Семейният им живот протекъл в сговор и разбирателство.
Пострадалият имал силна емоционална връзка със синовете си Д. и И., и с внука си Н.. Детето предпочитало да учи не с родителите си, а с дядо си, към когото изпитвал изключителна привързаност и респект Неправилно била приета степен на съпричиняване на вредоносния 3 резултат от страна на пострадалия в размер на 30%
Не били обсъдени задълбочено заключенията на вещите лица автотехническата и съдебномедицинската експертизи относно конкретния механизъм на ПТП и настъпилото увреждане.
Погрешно били изчислени и дирените лихви. Не било отчетено, че част от тях касаят периоди преди частичните погасителни плащания.
Ответникът „Дж. з.“ АД е подал насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, уважаваща претенциите Изложил е доводи за неправилност на съдебния акт, които се свеждат до следното:
Присъдените обезщетения били прекомерни и не били определени по справедливост съгл. чл. 52 от ЗЗД.
Събраните доказателства били ценени едностранно и не били обсъдени задълбочено възраженията срещу основателността на претенциите.
Съдът не съобразил, че синовете на пострадалия отдавна били навършили пълнолетие, заживели самостоятелно в отделни домакинства.
Семейството на ищците било голямо, което спомагало за по-бързото преодоляване на загубата.
Разпитаните при условията на довеждане свидетели били близки с ищците, което било индиция за тяхната предубеденост и заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК. Вместо показанията им да бъдат подложени на по-задълбочена преценка, те били безкритично кредитирани.
Пострадалият пътувал без поставен предпазен колан, поради което при катастрофата тялото му изпаднало от купето на автомобила. Останалите участници в ПТП, които били с поставени колани, нямали сериозни травми.
Това обосновавало извод за по-висока степен на съпричиняване от определените 30% .
Доброволно изплатените от застрахователя обезщетения били достатъчни.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбите с определение от 26.10.2023 г.
По съществото на спора съдът съобразява следното:
Разпечатката съдържа 60 от 147 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e36aaa1-a942-4c98-b650-09c5f5f37f0e