Определение № 406 от 24.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 406 гр. София, 16.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20241000600459 по описа за 2024 година Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения В. К. М. чрез адв.К. Х. срещу определение № 1545 от 27. 03.2024г. на СГС НО XXV н.с., постановено по ЧНД 1422/24г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода В. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ от 10 /десет/ десет месеца, наложено му по НОХД №5775/2023г. по описа на СРС за престъпления по чл.343б ал.3 от НК и 354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК с остатък 3 /три/ месеца и 20 /двадесет/ дни.

В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение, което според защитника било постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Изтъкват се доводи за наличие на предпоставките на чл.70 ал.1 от НК, включително добри характеристични данни и примерно поведение на осъдения, участие в трудови, образователни, квалификационни и спортни дейности, занижена стойност на риска от рецидив, в това число към персонала и останалите лишени от свобода, упражняваната трудова функция в пенитенциарното заведение, които давали основание да се направи извод за настъпила промяна и жалбоподателят да бъде условно предсрочно освободен. Неправилно били интерпретирани представените от защитата писмени доказателства за извършване на легална търговска дейност от осъдения посредством собственото търговско дружество еднолично дружество с ограничена отговорност

ВКМ 2010.

В заключение се прави искане първоинстанционното определение да бъде отменено, а молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото 1 и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С определение от 27. 03.2024г. на СГС НО XXV н.с., постановено по ЧНД 1422/24г., съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода В. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ от 10 /десет/ десет месеца, наложено му по НОХД №5775/2023г. по описа на СРС за престъпления по чл.343б ал.3 от НК и 354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК с остатък 3 /три/ месеца и 20 /двадесет/ дни.

Първата инстанция е обсъдила всички доказателствени материали, съдържащи се в затворническото досие на осъдения, както и представените в съдебно заседание и е преценила неговото поведение към режима в местата за лишаване от свобода, като е счела, че не са налице всички предпоставки за уважаване молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящият въззивен състав.

Понастоящем лишеният от свобода В. К. М. изтърпява наказание

„лишаване от свобода“ в размер на 10 /десет/ месеца при „Общ“ режим, наложено му по НОХД №5775/2023г. по описа на СРС за за престъпления по чл.343б ал.3 от НК и 354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК / управление на МПС след употреба на наркотични вещества, както и държане на наркотични вещества с остатък 3 /три/ месеца и 20 /двадесет/ дни. Съдебният акт е влязъл в сила на 01.06.2023г. а наказанието по него осъденият изтърпява от 8.12.2023г. Преди това в периода от 01.06.2023г. до 8.12.23г. лишеният от свобода е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, приведено с горепосоченият съдебен акт на основание чл.68 ал.1 от НК, което наказание му е било наложено по НОХД №1656/2021г. по описа на СГС за престъпление по чл.354а ал.1 пр.4 от НК държане на множество обекти наркотични вещества с цел разпространение.

Действително от материалите по делото се установява, че осъденият е започнал да търпи наказанието 10 /десет/ месеца лишаване от свобода на 8.12.2023г., като наказанието по НОХД №1656/2021г. преди това е изтърпял в горепосочения период. Зачетен му е предварителния арест в размер на три месеца и четири дни по НОХД №5775/2023г. Предвид тези обстоятелства към датата на съдебното заседание пред първостепенния съд осъденият е изтърпял фактически 5/пет/ месеца и 17/седемнадесет / дни, от работа 23 /двадесет и три / дни или общо 6 /шест / месеца и 10 /десет/ дни изтърпяно наказание. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 3 /три / месеца и 20 /двадесет / дни, което не се оспорва от жалбоподателя.

При тези данни несъмнено се установява, че към момента е изтекъл изискуемия в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК срок, в който би било основателно искането на едно осъдено лице за условно предсрочно 2 освобождаване, т.е първата кумулативно предвидена в посочената норма предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения М. първоинстанционният съд след като се е запознал със затворническото му досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК, правилно е приел, че не са налице категорични и убедителни доказателства за неговото поправяне и превъзпитаване, както и за необходимостта от неговата ресоциализация в обществото с оглед наличните все още рискове.

От материалите по делото и по конкретно предоставения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.*** за лишения от свобода В. К. М. е видно, че към момента на постъпването му в пенитенциарното заведение рискът от рецидив е 49 точки, който не е променен до момента, въпреки отчетените положителни нагласи и ресурси на личността – трудоспособна млада възраст, безпроблемен процес на адаптация и отношение към останалите лишени от свобода и затворническата администрация, подкрепа от близките си, жилищно устройване, полагане на труд, награди и липса на наказания, спортна кариера, рискът от сериозни вреди към обществото все още е наличен, отчетен е като среден, като е среден и за лишения от свобода, в това число и на база отношение към правонарушението.

Действително осъденият е полагал и продължава да полага доброволен труд като „общ работник“ въз основа на Заповед № 3234/3.10.2023г. на външен обект във фирма „ВИК “, също въз основа на Заповед №147/04.07.2023г. на друг външен за затвора обект – Фирма ПФК „Левски“, със Заповед вр-2023-06-141/23.06.2023г. „ в „Съдебната палата“ като е изпълнявал съвестно и отговорно поставените му задачи, за което има похвали и препоръки. Награждаван е със Заповед №9018/23.01.2024г. със „Свиждане с близки извън Затворническото общежитие за срок от дванадесет часа“ на 27.01.2024г., както и със Заповед № 137/17.10.2023г. с „Удължено свиждане за срок от четири часа“ на 21.10.2023г., има регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност видно от представените писмени доказателства.

От материалите на представеното затворническо досие се установява, че по отношение на осъдения М., както правилно е отбелязал и първостепенния съд все още проблемни зони са отчетени при отношението му към правонарушението, умението за мислене в това число и за последиците от действията и разрешаване на проблемите по законосъобразен начин, наличието на все още криминални нагласи и липса на отчетен спад в тези проблемни зони. Поради това настоящият съдебен състав се съгласява с изводите на първата инстанция, че дефицитите в проблемните зони не са напълно елиминирани, още повече, че като цяло рискът за вреди в изготвения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС може да бъде определен като среден.

Въз основа на тези доказателства може да се направи извод, че корекционния процес за попряване на жалбоподателя е започнал, но не е окончателно завършен.

3

За втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК следва да са налице безспорни доказателства за поправяне на осъденото лице, поради което възражението на защитата в тази насока не следва да бъде уважено. Въззивният съд се солидаризира със заключението на решаващия съд, че по делото събраните доказателства относно реалното поправяне и превъзпитаване на осъдения М. на този етап не са убедителни, за да се приеме, че същият следва да бъде предсрочно освободен, тъй като процесът на възпитаталната работа с него за корекция на поведението му към спазване на закона и добрите нрави не е приключил и следва да продължи.

Разпоредбата на чл.439а от НПК изисква цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение, което поведение не следва да се разглежда едностранно, каквото е искането на защитата.

В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че пълноценното поправяне на лишения от свобода не е завършило, тъй като не са постигнати всички основните цели, поставени в планиране на наказанието и не са елиминирани всички рискове – най-вече към обществото, който продължава да е в средните нива, видно от оценката в доклада на затворническата администрация. Не са постигнати в пълен обем целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишеното от свобода лице видно от плана за препланиране на присъдата подписан на 16.06.2023г. от жалбоподателя.

С оглед на изложеното първостепенният съд е достигнал до обоснован извод, че понастоящем не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения М..

При проверката на атакуваното определение САС констатира, че първостепенният съд е анализирал всички доказателствени източници, които са от значение за допускането на условното предсрочно освобождаване, като е спазил необходимата законова процедура при разглеждане на делото. Взети са били предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но не са игнорирани обстоятелствата, които показват, че към настоящият момент не е завършено в пълнота поправянето му към спазването на закона и добрите нрави.

Предвид гореизложеното, неоснователни са оплакванията на осъдения и неговия защитник обективирани в частната жалба, която следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо на основание чл.440 НПК САС, НО, девети състав ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1545 от 27. 03.2024г. на СГС НО X X V н.с., постановено по ЧНД 1 422/24г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода В. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5