Решение № 260007 от 18.09.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 260007

Гр.Пловдив,18.09.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в открито заседание на деветнадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА

ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА

КОСТАДИНОВА

КРАСИМИРА ВАНЧЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,като разгледа докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№323 по описа за 2020 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение

№157 от 13.11.2019 г.,постановено по т.д.№38/2019 г. по описа на Окръжен съд-П.,е осъден ответника „З.К. Б.и.“АД-гр.С. с ЕИК ... да заплати на ищеца А.С.Т. с ЕГН ********** сумата от 8000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 27.06.2018 г. с делинквент С. К. Г.,управлявал л.а. марка „М.П.С.“ с рег.№** **** **,заедно със законната лихва за забава от 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,на основание чл.432,ал.1 от КЗ,по банковата сметка на ищеца в „Ю.Б.“АД,IBAN ***,а за разликата над присъдените 8000 лв. до претендираните 50 000 лв. иска е отхвърлен като неоснователен.Наред с това ищецът А.С.Т. е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 1862,24лв. Разноски по делото за първа инстанция след компенсация.

Горното решение е обжалвано от ищеца А.С.Т. в частта,с която е отхвърлен иска за разликата над 8000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв.Във въззивната си жалба,подадена чрез пълномощника му адв. И.Д.,ищецът заявява,че в обжалваната част решението е неправилно, незаконосъобразно,неаргументирано и постановено в противоречие с материалния закон,както и в противоречие със съдебната практика по идентични казуси за събития от 2018 г.Счита,че неправилно първоинстанционният съд е определил сумата от 8000 лв. като достатъчна и справедлива да обезщети ищеца /настоящ жалбоподател/ за причинените му неимуществени вреди,явяващи се следствие от причинените му при ПТП телесни увреждания.Твърди в тази насока,че при определяне размера на обезщетението първостепенният съд не е обсъдил част от травмите,причинени на ищеца при пътния инцидент,а именно:разкъсно-контузна рана на горната устна,хематом на горната устна с диаметър 4,5 см. и избиване на четири предни горни зъба.Според жалбоподателя-ищец точно в това се корени основния порок на атакуваното решение.Изразява още и несъгласие с изводите на съда,че представеното медицинско удостоверение от 06.08.2018 г. има характера на частна експертиза,възложена от ищеца.Поддържа,че това удостоверение представлява писмено доказателство,частен свидетелстващ документ, удостоверяващ действително съществуващи факти,установени от издателя на документа-д-р С. Г.-стоматолог-хирург.А частните свидетелстващи документи,както счита жалбоподателят Т.,са годни доказателствени средства и съдът ги преценява по вътрешно убеждение с оглед всички обстоятелства и доказателства по делото.Заявява още,че е в тежест на застрахователя да докаже,че твърденията на стоматолога,отразени в удостоверението,са неверни,но според жалбоподателя такива доказателства не са били ангажирани от ответника и въпреки това съдът е счел за основателни възраженията на последния,изложени във връзка с този документ.Тази преценка на съда жалбоподателят Т. намира за неправилна,необоснована и некореспондираща с останалите доказателства по делото-свидетелските показания на св. А. Г.,която потвърдила,че вследствие на инцидента баща й /ищецът по делото/ е останал без 4 предни горни съба,която затруднявало храненето и говорът му.

В горната жалба са развити и доводи,че при определяне размера на дължимото обезщетение съдът не е съобразил броя,характера и вида на уврежданията,както и периодично явяващите се болки в зоната на получените травми извън посочения период на възстановяването,възрастта на пострадалия към момента на инцидента /60 години/,фактът,че трудовата заетост на пострадалия е била повлияна в неблагоприятен аспект,което от своя страна е оказало негативно влияние върху психичните преживявания на мъжа.Твърди се във въззивната жалба,че и към момента на подаването й жалбоподателят,повече от година след инцидента,продължава на страда от силни болки при обща преумора,световъртеж и замайване.

Въз основа на изложените във въззивната жалба оплаквания и аргументи,жалбоподателят А.Т. моли да бъде отменено в обжалваната част решение №157 от 13.11.2019 г.,постановено по т.д.№38/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд,,като бъде постановено ново решение от настоящата инстанция,с което да бъдат уважени възраженията,изложени във въззивната жалба на ищеца и да бъде уважена претенцията му в пълен размер.Моли да му бъдат присъдени направените разноски във въззивната инстанция.

Ответникът по горната въззивна жалба-„З.К.

Б.и.“АД-гр.С. с ЕИК ...,е подал в законния срок писмен отговор чрез пълномощника си адв. Н. Ш.,в който е изразил становище,че въззивната жалба на А.Т. е неоснователна и необоснована и е поискал да бъде оставена без уважение.Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд,че е недоказано сочените от ищеца травми-разкъсно-контузна рана на горната устна,хематом на горната устна с диаметър 4,5 см. и избиване на четири предни горни зъба,да са вследствие на ПТП.Намира за неоснователни доводите на жалбоподателя,че определения от първата инстанция размер на обезщетението не е справедлив,понеже не отговарял на действително претърпените вреди и не бил съобразен със съдебната практика по идентични случаи.Излага контрааргументи в тази насока.Намира за правилна и направената от първоинстанционния съд констатация,че по делото не са събрани доказателства за провеждани от ищеца лечебно-възстановителни процедури след изписването му от болницата.Поддържа и довода,че присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди е съобразено със съдебната практика по идентични случаи.Моли въз основа на изложените в отговора аргументи да бъде постановено от настоящата инстанция решение,с което въззивната жалба на А.Т. да бъде оставена без уважение.Моли да му бъдат присъдени направените от него разноски във въззивното производство.

От своя страна „З.К. Б.и.“АД-гр.С. с

ЕИК ... е подала насрещна въззивна жалба /чрез пълномощника на дружеството адв.

Н.Ш./ срещу първоинстанционното решение от 13.11.2019 г.,като обжалва решението в частта,с която предявеният от ищеца иск е уважен за разликата над 4000 лв. до присъдения размер от 8000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.Дружеството-жалбоподател счита в тази част решението за неправилно и необосновано,тъй като съдът неправилно отхвърлил заявеното от същия жалбоподател /ответник по предявения иск/ възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД.В тази насока е оспорен и изложеният в решението извод на първоинстанционния съд,че макар и процесния автомобил фабрично да е оборудван с обезопасени колани на седалките,в конкретния случай не може да се предполага,че същият е имал такива,както и че същите са били изправни и са могли да бъдат използвани.Жалбоподателят поддържа,че този извод е неправилен и необоснован и че не намира опора в събраните по делото доказателства и установените с тях факти.В тази връзка дружеството-жалбоподател се позовава на аргумента,че разпоредбата на чл.137а,ал.1 от ЗДвП е въвел задължението за водачите и пътниците в МПС от категории М1,М2,М3 и N1,N2 и N3,когато са в движение,да ползват обезопасителните колани,с които моторните превозни средства са оборудвани.И тъй като в случая участвалия при настъпилото ПТП лек автомобил „М.

П. спорт“ с рег.№** **** ** е бил фабрично оборудван с обезопасителни колани,а пострадалият е бил пътник в посочения автомобил и като такъв е бил задължен по време на движение да постави обезопасителния колан,то е ирелевантно /според жалбоподателя-застраховател/ дали на задната седалка са били налични обезопасителни колани,респ. Дали същите са били технически изправни.Това било така,доколкото изпълнението на задължението по чл.137а,ал.1 от ЗдвП на водачите и пътниците в автомобила по време на движение да използват обезопасителните колани не е поставено в зависимост от това дали коланите са налични в автомобила и/или изправни.Според дружеството-жалбоподател, посочената норма е императивна и като такава следва да бъде изпълнявана от субектите,на които тя вменява задължения-при липсата или неизправност на обезопасителни колани пострадалия ищец не е следвало да пътува в лекия автомобил поради страх от налагане на санкция за допуснато от него нарушение на императивни правила за движение по пътищата,респ. Под страх от настъпването на вреди за него.Счита,че допуснатото от пострадалия нарушение на правилата за движение е в пряка причинно-следствена връзка за допринасянето на вредоносния резултат.В жалбата на дружеството-застраховател се поддържа и аргумента,че в атакуваното решение изобщо не е коментирано възражението за съпричиняване в частта му,в която същото е основано на твърдения за неспазване от ищеца на дадените му след проведеното болнично лечение лекарски препоръки за активно проследяване на здравословното му съС.ие,както и за извършване на контролни прегледи най-малко два пъти в следващия месец,а неполагането на грижи за собственото си здраве е в пряка причинно-следствена връзка с търпените от ищеца неимуществени вреди,както смята дружеството-жалбоподател.Последното поддържа и аргумента,че приносът на водача на МПС и този на пострадалия,с оглед на допуснатото от него нарушение на правилата за движение и неполагането на грижи за собственото му здраве,към настъпването на вредоносния резултат е еднакъв,респ. Размера на съпричиняване на пострадалия към вредите е 50 %,с колкото счита,че следва да бъде намалено определеното от Окръжен съд-Пазарджик обезщетение за причинените неимуществени вреди.

Предвид горните съображения,дружеството-жалбоподател моли да бъде постановено решение от настоящата инстанция,с което да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в частта му,в която предявения от ищеца иск е уважен за разликата над 4000 лв. до присъдения размер от 8000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от дата 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.Моли да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

От А.С.Т. чрез пълномощника му адв. И.Д. е подаден писмен отговор на насрещната въззивна жалба,с който същата жалба е оспорена като неоснователна.Поддържа се твърдението,че към момента на инцидента ищецът е пътувал с правилно поставен обезопасителен колан и че са правилни изводите на първоинстанционния съд за неоснователността на заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.Поискано е същото възражение да не бъде уважавано и от настоящата инстанция,съответно на което да не бъде намалявано присъденото обезщетение.

И в двете жалби,както и в подадените отговори не са заявени доказателствени искания,не са представени и писмени доказателства с тях.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените в жалбите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

И двете жалба са процесуално допустими,тъй като отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадени са от лица,имащи правен интерес да обжалват първоинстанционното решение именно в частите,в които са го атакували,а наред с това при подаването на жалбите е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба на А.Т. и насрещната въззивна жалба на дружеството-застраховател,подлежат на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че обжалваното решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в тази връзка-съдът се е произнесъл именно по иска,с който е сезиран по конкретното дело.

Разпечатката съдържа 30 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e35344f-03d3-456d-bf8b-b4c861554d3b