Определение № 778 от 10.06.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 778 гр. Варна, 10.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. С. като разгледа докладваното от Диана К. С. Търговско дело № 20243100900156 по описа за 2024 година следното:

Производството е образувано по искова молба от А. К. А. чрез своята майка и законен представител Г. И. Я. срещу „ОЗК Застраховане“ АД.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и допустимостта на предявения иск, на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да насрочи делото и да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими.

Съдът, на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, изготви следния проект на доклад по делото:

Производството е образувано по предявени от А. К. А. чрез своята майка и законен представител Г. И. Я. срещу „ОЗК Застраховане“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ за осъждане на ответника за сумата от 100 000,00 лева, представляваща неплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени травматични увреждания счупване на пубиса, диафизарна фрактура на лява тибия, повърхностна травма на окосмена част на главата, охлузвания по дясна скула, подкожен хематом и охлузване на главата в ляво, охлузвания по четирите крайника, претърпени негативни психични изживявания и състояние на емоционален стрес, всичките вреди настъпили в следствие на виновно причинено от Д. В. А. ПТП на 06.07.2023г., дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/23/122003669399 с вА.дност до 18.12.2023г. и сумата от 1 400,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се разходи за еластичен титаниев пирон в комплект с два винта, ведно със законна лихва върху главниците, считано от 30.08.2023г.

1

(датата на уведомяването на ответника) до окончателното им изплащане.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба се твърди, че на 06.07.2023 г., около 20:40 часа в село Радан войвода, в центъра на селото, на ул. „2-ра“, настъпва ПТП, при което лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № ТХ****АР, управляван от водача Д. В. А.т, поради движение с превишена и несъобразена скорост и без да прояви необходимата грижа към уязвимите участници в движението, каквито са децата-пешеходци, удря малолетната ищца А. К. А.. Бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадА. лица № 844.

В резултат на настъпилото ПТП, ищцата е получила следните травматични увреждания: фрактура на долния клон на лява пубисна кост, повърхностна травма на окосмената част на главата, охлузвания по дясна скула, подкожен хематом и охлузване на главата в ляво. НаблюдавА. се множество охлузвания по четирите крайника, болки в лявата подбедрица и изразен мекотъканен оток. Била поставена диагноза – „счупване на тялото на тибията, закрито в ляво“ и „счупване на пубиса (срамна кост), закрито в ляво“.

Предвид получените телесни увреждания на ищцата е проведено болнично лечение, което е продължило в домашни условия. Естеството на травмите довели до нетърпими болки в областта на бедрото и таза, които дори и след приема на болкоуспокоителни не са изчезвА.. Ищцата се нуждаела от постоянна чужда помощ при обслужване на ежедневните си нужди, тъй като била прикована на легло, което създало значителни неудобства и невъзможност за самостоятелно придвижване. Твърди се, че особеният интензитет на претърпените болки и страдания се дължат именно на този факт, както и на обстоятелството, че към момента на настъпване на събитието ищцата била едва на 9 години.

Впоследствие се придвижвала с помощни средства и само с помощта на родителите си. Изпитвала страх, че може да падне. Твърди се, че поради невъзможност за пълно възстановяване от получените травми, се наложило лечението на ищцата да продължи в болнично заведение във ФРГ.

Случилото се отразило тежко на психиката на ищцата – получила тежка и остра психотравма, чувствала се зле, потисната, загубила апетит, страдала от безсъние и кошмари, получавала кризи. Страхът се засилвал при излизане на улицата.

Твърди се, че и към момента ищцата продължава да търпи болки и страдания от настъпилото ПТП, както и дискомфорт в ежедневието, свързан с различни по вид проблеми.

Към датата на ПТП спрямо лекия автомобил с рег. № ТХ****АР на водача Д. В. А.т е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със „ОЗК Застраховане“ АД с крайна дата на покритие 18.12.2023г.

Ищцата чрез своята майка и законен представител предявила писмена 2 претенция до „ОЗК Застраховане“ АД с техен вх. № **************г., по която била заведена щета с № ************** пред ответника за изплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди. По постъпилото уведомление за изплащане на обезщетение са изискани от страна на застрахователя допълнителни документи, което според ищеца представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ.

Изплащането на обезщетение по предявената претенция е отказано до представяне на изисканите документи, тъй като нА.чните до момента не били достатъчни за доказване основателността на претенцията и определянето на размера на обезщетение.

Претендира се обезщетение в посочените размери за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и на имуществени вреди, свързани с извършването на разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на уведомяването на ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор по делото от ответната страна „ОЗК Застраховане“ АД.

Оспорват се предявените искове по основание и по размер. Ответното дружество признава нА.чието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG************** на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № ТХ****АР със срок на вА.дност от 19.12.2022 г. до 18.12.2023 г., както и обстоятелството, че ищцата е отправила към него застрахователна претенция с вх. № ************** г. с приложен към нея констативен протокол за ПТП.

Според ответника законосъобразно е постановен отказ за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение на осн. чл. 496, ал. 2, т. 2, б. „б“ и „в“ от КЗ, доколкото не са му били предоставени достатъчно доказателства, от които да се установят по безспорен и категоричен начин основанието на претенцията и размера на вредите.

Оспорва се категоричното доказване на настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца, тъй като и към настоящия момент не е изяснен конкретния механизъм на настъпване на ПТП и причините, довели до него.

Ответникът твърди, че застрахователното събитие следва да бъде заявено и доказано пред застрахователя, за да породи правото на увредения на обезщетение, поради което счита, че изискването на допълнително документи е било законосъобразно.

Оспорва се нА.чието на всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане.

В случай, че в хода на производството се установи дължимост на застрахователно обезщетение, ответното дружество оспорва в резултат на процесното произшествие за ищцата да са възникнА. всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и твърденията за тяхната продължителност. Счита, че няма данни да са проведени посочените манипулации и прегледи, както и рехабилитация, и че липсват медицински 3 документи, които да са съставени след приключване на болничния престой.

Възразява се ищцата да е претърпяла нетърпими болки и да е била в необходимост от ползване на инвА.дна количка, чужда помощ и грижи, както и здравословното състояние да е наложило лечението да продължи в болнично заведение в Германия.

Оспорва нА.чие на тежка, остра психологична травма като ответникът прави възражение за съпричиняване, тъй като пострадалата и нейните законни представители не са положили усилия да влияят върху интензитета на симптомите, които по този начин се задълбочават. Оспорва съществуването на причинно-следствена връзка между травмите, понесени при процесното ПТП и последващо психично неразположение, което да продължава и до днес, нА.чието на негативно влияние върху целия бъдещ живот на ищцата, както и нА.чието на всички, посочени в исковата молба симптоми, които в своята съвкупност да предполагат наложително лечение.

Оспорва размера на търсената сума, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Излага, че претендираното застрахователно обезщетение не е съобразено с критериите, обективирани в чл. 52 от ЗЗД, съдебната практика и конкретиката на случая. По отношение на претендираните имуществени вреди възразява, че не са представени разходооправдателни документи.

Оспорва се изключителната вина на водача на МПС и нА.чието на всички предпоставки, необходими за уважаване на предявените искове. В условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване.

Моли се за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани, в условия на евентуалност – размера на присъдените обезщетения да бъде определен с оглед действително претърпените вреди и при отчитане съпричиняване на вредоносния резултат. Моли за присъждане на сторените разноски.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК , съдът приема правна квА.фикация на предявените обективно кумулативно съединени искове: чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр.чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК , съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти: че между Д. В. А.т и ответника „ОЗК Застраховане“ АД е сключен договор за застраховка по застрахователна полица № ************** за застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № ТХ****АР със срок на вА.дност от 19.12.2022 г. до 18.12.2023 г.; че ищцата е отправила към ответника „ОЗК Застраховане“ АД застрахователна претенция с вх. № ************** г. с приложен към нея констативен протокол за ПТП; че ответникът е отказал с техен изх. № 21-3/30.11.2023 г. изплащането на обезщетение по предявената претенция до представяне на изисканите документи.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК , съдът указва на ищеца, че следва да 4 установи следните факти: че на посочената дата е настъпило ПТП с посочения механизъм, че вследствие на ПТП са му били причинени сочените травматични увреждания, че е изпитал физически и психически болки и страдания, страх, че във връзка с лечението е бил поставен еластичен титаниев пирон в комплект с два винта, необходимостта и провеждането на лечение извън Република България, нА.чието на вА.ден договор за застраховка между ответника и водача на МПС за срок на действие, покриващ датата на ПТП, както и размера на претендираните имуществени и неимуществени вреди.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК , съдът указва на ответника, че следва да установи положителните факти, на които се позовава, а именно: че е нА.це съпричиняване от страна на ищеца.

На осн. чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира, че не са нА.це факти по отношение, на които страните не са ангажирА. доказателства.

На осн. чл. 140, ал. 1 от ГПК , съдът намира, че делото подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес.

Предвид, че ищцата е малолетна, в производството следва да бъде конституирана Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна.

Не са нА.це други предварителни въпроси по реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК, по които съдът не се е произнесъл.

На осн. чл. 140, ал. 1 от ГПК , съдът следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора писмени доказателства като относими и допустими към предмета на спора.

В исковата молба е обективирано искане за допускане на съдебноавтотехническа експертиза, комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза с вещи лица детски психолог и детски психиатър и съдебно-медицинска експертиза с вещи лица – травматолог и съдебен лекар.